ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ

ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ
В сила от 10.06.2006 г.
Обн. ДВ. 99 de diciembre de 2005, 9 de diciembre de 2005. ДВ. 30 de abril del 11 de abril de 2006, изм. ДВ. бр.51 del 23 de junio
2006г., изм. ДВ. 53 de junio de 2006, 30 de junio de 2006. ДВ. бр.59 del 21 de julio de 2006, изм. ДВ. 105 del 22 de diciembre
2006г., изм. ДВ. бр.108 del 29 de diciembre de 2006, изм. ДВ. 31 de abril de 13 de abril de 2007, изм. ДВ. 41 de mayo del 22 de mayo
2007г., изм. ДВ. бр.59 del 20 de julio de 2007г., изм. ДВ. бр.64 del 7 de agosto de 2007г., изм. ДВ. 36 de abril de 4 de abril de 2008,
изм. ДВ. бр.102 del 28 de noviembre de 2008, изм. ДВ. 23 de marzo de 27 de marzo de 2009, изм. ДВ. бр.42 del 5 de junio de 2009г., изм.
ДВ. бр.82 del 16 de octubre de 2009, изм. ДВ. 15 de abril de 23 de febrero de 2010, изм. ДВ. 18 de marzo de 5 de marzo de 2010, изм.
ДВ. 97 de diciembre de 2010, 10 de diciembre de 2010. ДВ. 18 de marzo de 1 de marzo de 2011, изм. ДВ. 38 de marzo del 18 de mayo de 2012, доп. ДВ.
бр.56 del 24 de julio de 2012, изм. ДВ. 15 de febrero de 2013, изм. y доп. ДВ. 27 de marzo de 15 de marzo de 2013, изм.
ДВ. 30 de marzo de 26 de marzo de 2013, изм. y доп. ДВ. 61 de julio de 2014, 25 de julio de 2014. ДВ. 14 de febrero de 2015,
изм. y доп. ДВ. бр.57 del 28 de julio de 2015г., изм. ДВ. 60 de abril del 7 de agosto de 2015, изм. ДВ. бр.102 del 29 de diciembre
2015г., изм. y доп. ДВ. 59 de julio de 2016, 29 de julio de 2016. ДВ. бр.74 del 20 de septiembre de 2016, доп. ДВ. бр.8 de 24
Enero de 2017, изм. ДВ. 58 de julio de 2017, 18 de julio de 2017. ДВ. бр.103 del 28 de diciembre de 2017, изм. ДВ. бр.7 de 19
Enero de 2018, изм. ДВ. 20 de marzo de 6 de marzo de 2018, изм. y доп. ДВ. 37 de marzo del 4 de mayo de 2018, изм. ДВ. 17 de enero de 26
Febrero de 2019, доп. ДВ. 45 de junio de 2019, 7 de junio de 2019. y доп. ДВ. 100 del 20 de diciembre de 2019, изм. y доп.
ДВ. 13 de febrero de 2020, изм. ДВ. 52 de junio de 2020, 9 de junio de 2020. ДВ. 20 de marzo de 9 de marzo de 2021, изм. y доп.
ДВ. 23 de marzo de 19 de marzo de 2021.
Proyecto: 502-01-32/16.09.2005 г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) Този закон урежда защитата на потребителите, правомощията на
държавните органи и дейността на сдруженията на потребителите в тази област.
(2) Целта на този закон е да осигури защита на следните основни права на
потребителите:

право на информация за стоките услугите;
право на защита срещу рискове от придобиването на стоки и услуги, които могат
да застрашат живота, здравето или имуществото им;
(изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г.,
изм. – ДВ, бр. 23 de 2021 г., в сила от 01.01.2022 г.) право на защита на икономическите им
Interés por las prácticas de trabajo y las prácticas no profesionales y
способи за продажба, неравноправни договорни условия;
право на обезщетение за вреди, причинени от дефект на стоки;
право на достъп до съдебни и извънсъдебни процедури за разрешаване на
потребителски спорове;
право на образование по въпроси, отнасящи се до защитата им;
право на сдружаване с цел защита на интересите им;
право на представителство пред държавните органи, вземащи решения по
въпроси, които ги засягат.
Редакция към ДВ, бр. 102 de 28 de noviembre de 2008.
Чл. 1. (1) Този закон урежда защитата на потребителите, правомощията на
държавните органи и дейността на сдруженията на потребителите в тази област.
(2) Целта на този закон е да осигури защита на следните основни права на
потребителите:
право на информация за стоките услугите;
право на защита срещу рискове от придобиването на стоки и услуги, които могат
да застрашат живота, здравето или имуществото им;
(изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г.)
право на защита на икономическите им интереси при придобиването на стоки и услуги при
нелоялни търговски практики и способи за продажба, неравноправни договорни условия и
previa garantía de existencias;
право на обезщетение за вреди, причинени от дефект на стоки;
право на достъп до съдебни и извънсъдебни процедури за разрешаване на
потребителски спорове;
право на образование по въпроси, отнасящи се до защитата им;
право на сдружаване с цел защита на интересите им;
право на представителство пред държавните органи, вземащи решения по
въпроси, които ги засягат.
Чл. 2. Para garantizar la política exterior en otros sectores y sectores
икономиката органите на изпълнителната власт вземат предвид и интересите на
потребителите.
Чл. 3. (1) Правата, предоставени на потребителите по този закон, не могат да
бъдат ограничавани. Всяка уговорка, с която предварително се изключват или
ограничават правата им, е недействителна.
(2) Отказът от права, предоставени на потребителите по този закон, е
недействителен.
(3) (В сила от 01.01.2007 г.) Всяка клауза в договор, която посочва за приложим
закона на друга държава, която не е член на Европейския съюз, и която клауза изключва
прилагането на разпоредбите на този закон или на закона на държава – членка на
Европейския съюз, е нищожна.
(4) (Нова – ДВ, 8 de marzo de 2017) Всяка клауза в договор, сключен между търговец и
потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях,
извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове по смисъла на
този закон, е недействителна.
Глава втора.
ИНФОРМАЦИЯ, ПРЕДОСТАВЯНА НА ПОТРЕБИТЕЛЯ
Раздел I.
Общо задължение за предоставяне на информация
Чл. 4. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Преди потребителят
да бъде обвързан от договор или от предложение за сключване на договор, различно от
договор от разстояние о търговецът е длъжен да
предостави на потребителя по ясен and разбираем начин следната информация, освен ако тя
е ясна от контекста или о естеството и характера на стоката или услугата:
основните характеристики на стоките или услугите съобразно използваното
средство за комуникация и естеството на стоките или услугите, включително информация
за състава, опаковката, както и инструкция за използване, комплектовка и поддръжка;
името/наименованието на търговеца, седалището и адреса на управление,
Nuevos números de teléfono, contactos y direcciones electrónicas y estaciones de Internet, además de mi
такива;
крайната цена на стоките или услугите с включени всички данъци и такси или
когато поради естеството на стоките или услугите цената не може да бъде изчислена
предварително в разумни граници – начина на нейното изчисляване; когато е приложимо, в
Крайната цена на стоките или услугите се включват всички допълнителни разходи за
Transporte, envío o transporte, y muchas cosas que no se pueden hacer con el pedido
изчислени предварително в разумни граници, се посочва обстоятелството, че такива
допълнителни разходи могат да бъдат дължими от потребителя;
когато е приложимо, се посочват условията за плащане, доставка, изпълнение,
датата, на която търговецът се задължава да достави стоките или да извърши услугата,
и предвидените от търговеца начини за разглеждане на жалби;
напомняне за наличието на законова гаRANция за съответствие на стоките с
договора за продажба и когато е приложимо, за наличието на извънгаранционно
обслужване и на търговски гаранции, ако такива са предоставени, както и условията по
тях;
срока на договора, когато е приложимо, или в случай че договорът е безсрочен
или в него е предвидена клауза за автоматично подновяване, условията за неговото
прекратяване;
когато е приложимо, се посочва funkctionalността, включително приложимите
мерки за техническа защита на цифровото съдържание;
когато е приложимо, се посочва всяка съответна оперативна съвместимост на
цифровото съдържание с някои видове хардуер и софтуер, които са известни на
търговеца или за които може разумно да се очаква, че са му известни;
наличност на стоката или услугата;
опасностите, свързани с обичайната употреба, използване или поддръжка на
стоката или услугата;
условията за употреба на стоката или услугата, влиянието, което тя оказва
върху други стоки и услуги при евентуална съвместна употреба или използване;
срока на годност на стоката – когато е приложимо.
(2) Información sobre otros. 1 е неразделна част от договора.
(3) Тежестта на доказване за изпълнение на задължението за предоставяне на
información sobre otros. 1 се носи от търговеца.
(4) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и за договори за доставка на вода, газ или
електрическа енергия, когато тези стоки не се предлагат за продажба, опаковани в
ограничен обем или определено количество, както и за договори за централно отопление и
за цифрово съдържание, което не се доставя на материален носител.
Чл. 5. (1) Търговецът е длъжен да предоставя информацията за стоката или
услугата в писмена форма или по по подходящ начин, който позволява възприемането ѝ
от потребителя. Когато се предоставя в писмена FORMа, информацията задължително
трябва да е на български език и да е изразена в единиците на величините от
Международната система единици SI.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Информацията трябва да
бъде вярна, пълна, четлива, ясна и разбираема.
(3) (Отм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.)
Чл. 6. Търговецът е длъжен да определи специално обозначени места, отделени
от местата на останалите стоки в търговския обект, и предварително да информира по
подходящ начин потребителите, когато предлага:
употребявани стоки;
нехранителни стоки с изтекъл срок на годност, чиято продажба не създава
опасност за живота и здравето на потребителите;
стоки с отклонения от предварително обявените показатели, чиято продажба не
създава опасност за живота и здравето на потребителите;
стоки с намалени цени.
Чл. 7. Търговецът не се освобождава от задълженията по чл. 4 – 6 дори когато не
е получил необходимата от доставчика о ли производителя.
Чл. 8. (1) Търговецът е длъжен да постави в близост до входа на търговския обект
Siguiente información:
фирмата и адреса на управление на търговеца;
името и фамилията на лицето, отговорно за обекта;
работното време на търговския обект.
(2) Когато търговският обект е затворен, търговецът обявява това на мястото, на
което обявява работното време.
(3) Обявеното работно време е задължително за търговеца.
Раздел II.
Etiqueta de artículo
Чл. 9. (1) Търговецът е длъжен да предлага на потребителите стоки с етикети на
български език или и български език, с изключение на случаите, когато информацията
по ал. 2 meses antes de la instalación de un programa de limpieza
símbolos, imágenes y símbolos de drogas, cosas que les hacen perder dinero, o
чрез използването на наименования за произход на стоките, които са общоизвестни.
(2) Етикетът задължително съдържа информация за производителя и вносителя,
ако стоката е от внос, за вида на стоката, нейните съществени характеристики, срока на
годност и условията на съхраняването ѝ и, ако е необходимо, указания за употреба.
(3) Información, съдържаща се в етикета, трябва да бъде разбираема,
достъпна, ясна, лесна за отличаване и да не бъде подвеждаща.
(4) Търговецът няма право да отстранява или да променя етикета, маркировката
или друга информация, дадена от производителя или вносителя, ако с това свое действие
ще подведе потребителите.
(5) Precauciones con respecto a otras etiquetas que se pueden utilizar en caso de uso de medicamentos
средства за информиране на потребителите, които да поясняват и допълват данните от
етикета, ако това се изисква от наредбите по чл. 12.
Чл. 10. (1) Стоките, пакетирани или опаковани предварително, трябва да съдържат
información sobre este tema, según la opinión de la otra parte, a при
липса на такава – върху самата стока.
(2) Proyectar o leer, empaquetar o guardar artículos, noches
отговорност за означаването на количеството, а когато стоката е от внос – за
предоставянето на тази информация отговаря вносителят.
(3) Когато количеството на стоката, пакетирана или опакована предварително, не е
означено от производителя, вносителя от лицето, пакетирало и опаковало стоката,
търговецът е длъжен да означи количеството върху стоката, върху опаковката ѝ или на
табела, поставена в непосредствена близост до стоката.
Чл. 11. Когато стоката не позволява поставянето на етикет, търговецът е длъжен
да предостави на потребителя в писмена FORMа данните по чл. 9, al. 2 по друг подходящ
начин или чрез предоставяне на съответните документи.
Чл. 12. Министерският съвет приема наредби за:
Utilizamos grupos de grupos, etiquetas y métodos para ello.
изпитване на техни основни характеристики;
стоките, имитиращи храни.
Раздел III.
Указания за употреба на стоките
Чл. 13. (1) Стоките, чиято употреба изисква наличието на технически познания,
стоките, съдържащи опасни вещества, или стоките, чиято употреба предполага наличието
на специални умения или спазването на специални изисквания за безопасност, трябва да
бъдат придружени от указания за тяхната употреба, изготвени от производителя.
(2) Указанията за употреба на стоките съдържат информация, необходима на
потребителите за правилното и безопасното използване и инсталиране, свързване,
поддръжка или съхраняване на стоките. При необходимост указанията за употреба
съдържат списък със съставните части и детайли на стоката.
(3) Производителят, търговецът и всяко друго лице, което пуска на пазара стока по
al. 1 от внос, е длъжно да осигури указания за употребата ѝ на български език.
Чл. 14. При поискване от потребителя и когато стоката позволява това, търговецът
е длъжен да покаже начина на нейното действие.
Раздел IV.
Обозначаване на цените на стоките услугите
Чл. 15. (1) (Доп. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Всеки търговец
La publicación anterior en el video es mayor en la descarga no deseada de una fuente de alimentación.
продажна цена.
(2) Продажните цени на стоките, предлагани чрез каталози, трябва да бъдат
Posiciones de la imagen o descripción de la imagen.
Чл. 16. Продажната цена и цената за единица мярка на стоките услугите трябва
да бъдат недвусмислени, лесно разбираеми, ясно и четливо изписани и да не въвеждат
потребителя в заблуждение.
Чл. 17. В случаите, когато продажната цена на стоката или услугата е съставена от
отделни елементи със съответни продажни цени, сборът от продажните цени се изписва
ясно и точно като крайна цена.
Чл. 18. Търговецът може предварително да потребителя за
готовността си да преговаря за отстъпка от размера на обявената цена или на някои от
обявените ѝ елементи.
Чл. 19. (1) Цената на стоката трябва да бъде посочена в левове.
(2) Цената се обявява за съответната мерна единица и разфасовката, ако е
различна от нея, или за брой.
(3) (Отм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.)
(4) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Продажната цена и цената
por единица мярка трябва да включват:
данъка върху добавената стойност (ДДС) и всички други допълнителни данъци
и такси, и
цената на всички стоки и услуги, които следва да бъдат заплатени допълнително
от потребителя, в случаите когато те задължително трябва да бъдат продадени или
извършени от търговеца.
(5) Обявяването на различни цени за един и същ вид стока в търговския обект е
забранено, с изключение на случаите по чл. 6.
Чл. 20. (1) Търговецът е длъжен едновременно да обозначи продажната цена и
цената за единица мярка на предлаганите в търговския обект стоки чрез етикети,
ценоразписи, табели или по друг подходящ начин. Когато видът на стоката позволява
Después de la etiqueta, puede cambiar la etiqueta.
(2) Не подлежи на обозначаване продажната цена на:
стоки, които се влагат при извършването на услуга;
стоки, продавани на търг и/или на аукцион;
антики и произведения на изкуството.
(3) Цената за единица мярка не се обозначава, ако е идентична с продажната цена.
Чл. 21. Всяка реклама на стоки, която посочва продажната им цена, трябва да
посочи и цената за единица мярка.
Чл. 22. (1) За стоките, които се предлагат в опаковка, цената за количеството и
цената за единица мярка се поставят върху опаковката, ако това не е възможно, в
непосредствена близост до стоката.
(2) При предлагане на предварително опаковани стоки обозначените продажна
цена и цена за единица мярка се отнасят за нето тегло на стоката.
(3) При продажба на стоки, предлагани в обща опаковка, търговците могат да
обозначат само продажната цена.
Чл. 23. За стоките, които се продават в насипно състояние, се обозначава само
цената за единица мярка.
Чл. 24. (1) Всеки търговец, който предлага услуги на потребителите, е длъжен
предварително да обозначи продажните цени на предлаганите от него услуги чрез
ценоразпис, поставен на видно място в търговския обект. В случаите, когато поставянето
на ценоразпис е неудобно поради обема на предлаганите услуги, е допустимо изготвянето
на ценоразпис във вид на брошура, която се предоставя на всеки потребител преди
извършването на услугата и при заплащането ѝ.
(2) Ценоразписът трябва да е недвусмислен и лесен за четене и разбиране.
(3) Изискванията на ал. 1 не се прилагат в случаите по чл. 26.
Чл. 25. (1) Когато услугата се предлага извън търговския обект, търговецът
трябва да информира потребителя за цената на услугата.
(2) Когато услугата се предлага в търговския обект, търговецът трябва да посочи
цената по разбираем начин на място, което е лесно видимо извън търговския обект.
Чл. 26. (1) Когато потребителят желае да получи услуга, различна от обичайно
предлаганите от търговеца услуги, търговецът може да му предложи оферта, като
цената се договаря индивидуално.
(2) Офертата трябва да включва:
името и адреса на търговеца;
vida y personaje en la empresa, която трябва да бъде предоставена, и
евентуалните доставки, които трябва да бъдат извършени;
продажната цена или цената, изготвена въз основа на параметрите, свързани с
вида на услугата, които потребителят е посочил;
срока на действие на офертата.
(3) В случай че офертата не е безплатна, потребителят трябва да бъде
информиран за нейната цена преди изготвянето ѝ.
Чл. 27. (1) Продажната цена услугата се посочва в левове.
(2) Продажната цена на услугата включва ДДС и всички други данъци и такси,
дължими от потребителя, както и цената на всички стоки и услуги, които трябва да бъдат
заплатени допълнително от потребителя.
(3) Означаването на различни цени за една и съща услуга в търговския обект е
забранено. Ако въпреки това са посочени различни цени за една и съща услуга,
потребителят заплаща по-ниската цена.
Чл. 28. Лицата, осъществяващи търговска дейност с платени паркинги и гаражи, са
длъжни да обявят цените на паркоместата на видно за потребителите място в
непосредствена близост до входа.
Чл. 29. Лицата, осъществяващи търговска дейност в бензиностанции и
газостанции, са длъжни да поставят табели с цените на предлаганите от тях горива по
такъв начин, че да се виждат от водачите, движещи се в платното, от страната на което е
построена бензиностанцията или газостанцията.
Чл. 30. Търговецът е длъжен да издава документ за извършената продажба,
който да съдържа най-малко данните за датата на продажбата, вида на стоката или
услугата и цената.
Чл. 31. (Изм. – ДВ, бр. 82 de 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. – ДВ, бр. 61 de 2014
г., в сила от 25.07.2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 de 2015) Ministro de iconos de la economía
наредби за реда за предоставяне на информация на потребителите и за означаване на
Енените на определени видове стоки или услуги.
Глава трета.
ЗАБЛУЖДАВАЩА И СРАВНИТЕЛНА РЕКЛАМА (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 64 ОТ 2007 Г., В
СИЛА ОТ 08.09.2007 Г., ОТМ. – ДВ, БР. 102 ОТ 2008 Г.)
Раздел I.
Общи разпоредби
Чл. 32. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г., отм. – ДВ, бр. 102 от
2008 г.)
Чл. 33. (Отм. – ДВ, бр. 102 de 2008 г.)
Чл. 34. (Отм. – ДВ, бр. 102 de 2008 г.)
Чл. 35. (Отм. – ДВ, бр. 102 de 2008 г.)
Чл. 36. (Отм. – ДВ, бр. 102 de 2008 г.)
Чл. 37. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г., отм. – ДВ, бр. 102 от
2008 г.)
Раздел II.
Заблуждаваща реклама
Чл. 38. (Отм. – ДВ, бр. 102 de 2008 г.)
Раздел III.
Непочтена реклама (Отм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.)
Чл. 39. (Отм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.)
Раздел IV.
Сравнителна реклама (Отм. – ДВ, бр. 102 de 2008 г.)
Чл. 40. (Отм. – ДВ, бр. 102 de 2008 г.)
Чл. 41. (Отм. – ДВ, бр. 102 de 2008 г.)
Чл. 42. (Отм. – ДВ, бр. 102 de 2008 г.)
Глава четвърта.
ТЪГОВСКИ ПРАКТИКИ И СПОСОБИ ЗА ПРОДАЖБА
Раздел I.
Договори извън търговския обект и договори от разстояние (Загл. изм. – ДВ, бр. 61 от
2014 г., en сила от 25.07.2014 г.)
Чл. 43. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Разпоредбите на този
раздел имат за цел да осигурят защита на потребителите при сключване на договори
извън търговския обект и на договори от разстояние.
Чл. 44. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Договор извън
търговския обект е всеки договор между търговец и потребител:
сключен при едновременното физическо присъствие на търговеца и на
потребителя на място, различно от търговския обект на търговеца;
при който потребителят е направил предложение за сключване на договор при
същите обстоятелства като посочените в т. 1;
сключен в търговския обект на търговеца или чрез използването на средство за
комуникация от разстояние, непосредствено след като е осъществен личен и
un contacto individual con una persona mayor o una persona con un objeto diferente
търговеца, при едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя;
сключен по време на пътуване, организирано от търговеца с цел или резултат
продажба или насърчаване на продажбите на стоки или услуги на потребителя.
Чл. 45. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Договор от разстояние е
всеки договор, сключен между търговец and потребител като част от организирана система
за продажби от разстояние или предоставяне на услуги от разстояние без
едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез
изключителното използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние
до сключването на договора, включително в момента на сключване на договора.
Чл. 46. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Разпоредбите на чл. 4 y
на този раздел не се прилагат за договори:
за социални услуги, включително социално настаняване, грижи за деца и
оказване на помощ за семейства и лица, които са постоянно или временно в нужда,
включително оказване на помощ при дългосрочни грижи;
за здравни услуги, предоставяни от медицинские специалисти на пациенти с оглед
оценка, поддържане или възстановяване на тяхното здравословно състояние,
включително предписването, изпълнението на медицински предписания и предоставянето
en productos farmacéuticos y médicos;
за хазартни дейности, които включват залози с материална стойности в игри на
късмета, лотарии, игри в казина и трансакции по залагане;
за финансови услуги;
за придобиване или прехвърляне на недвижимо имущество о за учредяване,
придобиване или прехвърляне на ограничени вещени права върху недвижимо имущество;
за строеж на нови сгради, съществено преустройство на съществуващи сгради и
отдаване под наем на жилища за жилищни нужди;
(изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) за туристически пакети с
изключение на чл. 47, al. 7 y чл. 49, al. 2, 3 y 7;
за разпределено във времето право на ползване на собственост, договори за
дългосрочни ваканционни продукти и договори за препродажба и замяна;
сключени от лице, осъществяващо публични функции, което по закон е длъжно
да е независимо и безпристрастно и като предоставя изчерпателна правна информация,
Garantía, че потребителят сключва договора след внимателно обмисляне и след като се е
запознал с правния му характер и значение;
за доставка на храни, напитки или други стоки за текущо потребление в
домакинството, които се доставят от търговеца при чести и редовни доставки до domа,
жилището или работното място на потребителя;
за услуги за превоз на пътници с изключение на разпоредбите на чл. 49, al. 2,
чл. 62в y 62д;
сключени чрез автомати за продажба или автоматизирани търговски обекти;
сключени с телекомуникационни оператори чрез обществени телефони за
Utilice estos teléfonos o conecte sus dispositivos con dispositivos conectados a una red eléctrica.
единично свързване по телефон, internet o факс.
Чл. 47. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Преди потребителят
да бъде обвързан от договор от разстояние или от договор извън търговския обект, или
от подобно предложение за сключване на договор, търговецът е длъжен да предостави
на потребителя по ясен и разбираем начин следната информация:
основните характеристики на стоките или услугите съобразно използваното
средство за комуникация и естеството на стоките или услугите;
името/наименованието на търговеца;
седалището и адреса на управление на търговеца, неговия телефонен номер,
както и адреса на електронната му поща и интернет страницата, ако има такива, за да
може потребителят да установи контакт бързо и да общува ефективно с търговеца;
когато е приложимо, се посочва името/наименованието на търговеца, седалището и
адресът на управление, от чието име действа той;
Адреса на мястото, където търговецът осъществява стопанската си дейност, и
когато е приложимо – адреса на мястото, където търговецът, от чието име действа той,
осъществява стопанската си дейност, на който потребителят може да изпрати евентуални
жалби – когато седалището и адресът на управление на търговеца не съвпадат с тези по
т. 3;
крайната цена на стоките или услугите с включени всички данъци и такси или
когато поради естеството на стоките или услугите цената не може да бъде изчислена
предварително в разумни граници – начина на нейното изчисляване; когато е приложимо, в
Крайната цена на стоките или услугите се включват всички допълнителни разходи за
Transporte, envío o transporte, y muchas cosas que no se pueden hacer con el pedido
изчислени предварително в разумни граници, се посочва обстоятелството, че такива
допълнителни разходи могат да бъдат дължими от потребителя; en случай на безсрочен
договор или на договор, съдържащ абонамент, в крайната цена се включват всички
разходи за периода на фактуриране; когато тези договори предвиждат фактуриране по
фиксирана тарифа, в крайната цена се включват и всички месечни разходи; когато общата
сума на разходите не може да бъде изчислена предварително в разумни граници, се
información previa sobre la fecha de finalización de la sesión;
разходите за използване на средството за комуникация от разстояние за
сключване на договора, когато тези разходи са изчислени на база, различна от основната
тарифа;
условията за плащане, доставка, изпълнение, датата, на която търговецът се
задължава да достави стоките или да извърши услугите, и когато е приложимо –
предвидените от търговеца начини за разглеждане на жалби на потребители;
когато потребителят има право на отказ от договора, се посочват условията,
срокът и начинът за неговото упражняване съгласно чл. 52, al. 1 y 2; търговецът е
длъжен да предостави на потребителя and стандартния формуляр за упражняване правото
на отказ съгласно приложение № 6;
когато е приложимо, се посочва обстоятелството, че потребителят трябва да
поеме разходите за връщане на стоките в случай на упражняване правото на отказ; при
договорите от разстояние, ако поради естеството си стоките не могат да бъдат върнати
по обичаен начин по пощата, се посочват разходите за връщането им;
указание, в случай че потребителят упражни правото си на отказ, след като е
направил искане по чл. 48, al. 3 o 4 horas. 49, al. 9, че е длъжен да плати на търговеца
разходи по чл. 55, al. 5 y 6, определени в разумни граници;
когато не е предвидено право на отказ съгласно чл. 57, търговецът уведомява
потребителя, че няма право на отказ или когато е приложимо, се посочват
обстоятелствата, при които потребителят губи правото си на отказ от договора;
напомняне за наличието на законова гаRANция за съответствие на стоката с
договора за продажба;
когато е приложимо, се посочва наличието на възможност за оказване на
помощ на потребителя след продажбата, наличието на извънгаранционно обслужване и на
търговска гаранция, както и условията по тях;
когато е приложимо, се посочва дали ма кодекси за добра търговска практика,
къде могат да бъдат намерени и по какъв начин може да бъде получен екземпляр от тях;
срока на договора, когато е приложимо, или в случай че договорът е безсрочен
или в него е предвидена клауза за автоматично подновяване – условията за неговото
прекратяване;
когато е приложимо, се посочва мималният срок, за който потребителят има
задължения по договора;
когато е приложимо, се посочва дали е необходимо да се предоставят депозити
или други финансови гаранции, които се заплащат или дават от потребителя по искане na
търговеца, и условията по тях;
когато е приложимо, се посочва funktionalnotsta на цифровото съдържание,
включително приложимите мерки за техническа защита;
когато е приложимо, се посочва всяка съответна оперативна съвместимост на
цифровото съдържание с някои видове хардуер и софтуер, които са известни на
търговеца или за които може разумно да се очаква, че са му известни;
когато е приложимо, се посочва възможността за използване на извънсъдебни
Procedimiento de limpieza de la habitación y de la limpieza, en el que hay una gran cantidad de personas, y
условията за достъп до тях.
(2) Разпоредбите на ал. 1 се прилагат и по отношение на договори за доставка на
вода, газ или електрическа енергия, когато те не се предлагат за продажба, опаковани в
ограничен обем или определено количество, и на договори за централно отопление или за
цифрово съдържание, което не се доставя на материален носител.
(3) При публични търгове информацията по ал. 1, т. 2 – 4 meses de la semana pasada
съответната информация за лицето, провеждащо търга.
(4) Información sobre otros. 1, т. 8 – 10 meses antes del estándar
указания за упражняване правото на отказ съгласно приложение № 7. Търговецът е
изпълнил задължението си за предоставяне на информацията по ал. 1, т. 8 – 10, aquí
предоставил на потребителя надлежно попълнени стандартните указания за упражняване
правото на отказ.
(5) Información sobre otros. 1 е неразделна част от договора от разстояние или от
договора извън търговския обект и не може да бъде променяна, освен ако страните по
договора изрично уговорят друго.
(6) Si no se utiliza información previa sobre la información
допълнителните разходи или за другите разходи, посочени в ал. 1, т. 5, o за разходите
за връщане на стоките, посочени в ал. 1, т. 9, потребителят не дължи тези разходи.
(7) Información sobre el propietario sobre la configuración y el diseño del propietario
търговския обект се предоставя на български език.
(8) Тежестта на доказване за изпълнение на задължението за предоставяне на
información sobre otros. 1 се носи от търговеца.
(Раздел ІІ “Договор за продажба от разстояние” заличен – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в
сила от 25.07.2014 г.)
Чл. 48. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) При договор извън
търговския обект търговецът предоставя на потребителя информацията по чл. 47, al. 1
на хартиен или ако потребителят се съгласи – на друг траен носител. Información
трябва да е четлива, изготвена на ясен и разбираем език.
(2) Търговецът е длъжен да предостави на потребителя копие от подписания
perro o mascota en perro o mascota o mascota en casa – en
друг траен носител. Antes de que los perros estuvieran en el cifrovo, no se puede hacer nada
доставя на материален носител, търговецът предоставя потвърждение на изричното
предварително съгласие и приемане от потребителя за започване изпълнение na
договора преди изтичане на срока за упражняване правото на отказ от договора.
(3) Когато потребителят желае предоставянето на услуга или доставката на вода,
газ или електрическа енергия, когато те не се предлагат за продажба, опаковани в
ограничен обем или в определено количество, или доставката на централно отопление да
започне преди изтичане на срока за упражняване правото на отказ от договора извън
търговския обект, предвиден в чл. 50, търговецът е длъжен да изиска от потребителя да
направи изрично искане за това на траен носител.
Чл. 49. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) При договори от
разстояние търговецът предоставя информацията по чл. 47, al. 1 en потребителя или я
предоставя на разположение на потребителя по подходящ начин в зависимост от
използваното средство за комуникация от разстояние на ясен и разбираем език. Когато
Информацията се предоставя на траен носител, тя трябва да бъде четливо написана.
(2) Antes de desconectar el electrodoméstico de Internet
сайт и който предвижда задължение за потребителя да извърши плащане, търговецът
предоставя на потребителя информацията по чл. 47, al. 1, т. 1, 5, 15 y 16 años y
очевиден начин в непосредствена близост до бутона, чрез който потребителят прави
поръчката си. Търговецът е длъжен да обезпечи, че когато потребителят прави своята
поръчка, изрично потвърждава, че поръчката е свързана със задължение за плащане от
негова страна. Ако извършването на поръчка е свързано с активиране на бутон или на
подобна функция, върху бутона или върху тази подобна функция се изписват четливо
само думите “поръчка със задължение за плащане” o друга съответна недвусмислена
fórmula, от която става ясно, че извършването на поръчка води до задължение за
плащане от страна на потребителя.
(3) Когато търговецът не спази изискванията на ал. 2, потребителят не е обвързан
от договора или поръчката.
(4) В интернет страниците за електронна търговия търговците посочват по ясен и
четлив начин най-късно при започване на процеса на поръчване дали има ограничения за
доставката на стоките и какви платежни средства се приемат.
(5) Когато договорът е сключен чрез използване на средство за комуникация от
разстояние, което е с ограничено пространство или време за представяне на информация,
търговецът предоставя върху използваното средство за комуникация преди сключването
на договора най-малко преддоговорната информация по чл. 47, al. 1, т. 1, 2, 5, 8 y 15.
Търговецът предоставя на потребителя останалата информация по чл. 47, al. 1 po
подходящ начин съгласно ал. 1.
(6) Когато търговецът използва телефонно обаждане до потребителя с цел
сключване на договор от разстояние, освен информацията по ал. 5 en началото на
разговора търговецът се представя на потребителя с името/наименованието си когато е
приложимо – името/наименованието на лицето, от чието име извършва обаждането, както
и търговската цел на обаждането.
(7) Asegúrese de que el teléfono esté encendido y apagado
потвърди направеното предложение до потребителя на траен носител. Потребителят е
обвързан от предложението, едва след като го подпише или след като е изпратил
писменото си съгласие за приемане на предложението.
(8) Търговецът предоставя на потребителя на траен носител потвърждение за
сключения договор в рамките на разумен срок след сключване на договора от разстояние
или най-късно в момента на доставка на стоките, или преди да е започнало изпълнението
на услугата. Потвърждението от страна на търговеца трябва да съдържа цялата
información sobre чл. 47, al. 1, освен ако търговецът е предоставил тази information
потребителя на траен носител преди сключването на договора от разстояние и при
Los dispositivos preinstalados en cifrovos съдържание, което не се доставя на material
носител – потвърждение на изричното предварително съгласие приемане от
потребителя за започване изпълнение на договора преди изтичане на срока за
упражняване правото на отказ от договора.
(9) Когато потребителят желае предоставянето на услугите ли доставката на
вода, газ или електрическа енергия, когато те не се предлагат за продажба, опаковани в
ограничен обем или в определено количество, или доставянето на централно отопление да
започне преди изтичане на срока за упражняване правото на отказ по чл. 50, търговецът
е длъжен да изиска от потребителя да направи изрично искане за това.
(10) Тежестта на доказване за спазване изискванията на ал. 1 – 9 semanas de
търговеца.
Чл. 50. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Потребителят има право
да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, без да
посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да
е разходи, с изключение на разходите, предвидени в чл. 54, al. 3 y чл. 55, 14 de diciembre
срок, считано от датата на:
(доп. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) сключване на договора – при договор за услуги, а в
случаите по чл. 228а, ал. 3 от Закона за електронните съобщения – считано от датата, на
която потребителят потвърди съгласието си със сключения договор;
приемане на стоките от потребителя или от трето лице, различно от превозвача и
посочено от потребителя – при договор за продажба, или:
a) когато потребителят е поръчал много стоки с една поръчка, които се доставят
отделно, считано от датата, на която потребителят или трето лице, различно от
превозвача и посочено от потребителя, приемане на последната стока;
b) при доставка на стока, която се състои от множество партиди или части,
считано от датата, на която потребителят или трето лице, различно от превозвача и
посочено от потребителя, приемане на последната партида или част;
в) при договори за редовна доставка на стоки, която се извършва през определен
período de tiempo, считано от датата, на която потребителят или трето лице, различно от
превозвача и посочено от потребителя, приемане на първата стока;
сключване на договора – при договори за доставка на вода, газ оли електрическа
енергия, когато те не се предлагат за продажба, опаковани в ограничен обем или
определено количество, и при договори за доставяне на централно отопление и на
цифрово съдържание, което не се доставя на материален носител.
Чл. 51. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г., изм. – ДВ, бр. 18 от 2011
г., изм. – ДВ, бр. 61 de 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Когато търговецът не е
предоставил на потребителя информация за правото му на отказ от договора по чл. 47, al.
1, т. 8, потребителят има право да се откаже от договора от разстояние о договора
извън търговския обект в срок една година и 14 дни, считано от датата по чл. 50.
(2) Когато търговецът предостави на потребителя информацията за правото на
отказ в срок една година от датата по чл. 50, потребителят има право да се откаже от
El perro de la habitación o el perro están en un objeto grande durante 14 días, después de
датата на получаване на информацията по чл. 47, al. 1, т. 8.
Чл. 52. (Изм. – ДВ, бр. 61 de 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Когато потребителят
иска да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, той
Информира търговеца за решението си преди изтичането на срока по чл. 50.
(2) За да упражни правото си на отказ, потребителят може да използва
Formulario estándar para el uso de la aplicación número 6 o para el caso necesario
друг начин решението си да се откаже от договора.
(3) Ajuste y ajuste de las condiciones de funcionamiento o eliminación de residuos
договора извън търговския обект, ако е зпратил съобщение на търговеца за
упражняване на правото си на отказ преди изтичането на срока по чл. 50, а когато
търговецът не е предоставил информация за правото на отказ – съгласно срока по чл. 51.
(4) За упражняване правото на отказ търговецът може да предостави на
потребителя възможност за избор да попълни и да изпрати по електронен път чрез
Establecimiento de Internet según este formulario estándar para otras aplicaciones
№ 6 или друго недвусмислено заявление. В тези случаи търговецът е длъжен незабавно
да изпрати на потребителя потвърждение за получаване на отказа му траен носител.
(5) Тежестта на доказване за упражняване правото на отказ от договора от
разстояние от договора извън търговския обект се носи от потребителя.
Чл. 53. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2014
г., в сила от 25.07.2014 г.) Упражняването на правото на отказ прекратява задълженията
на страните да изпълнят договора от разстояние или договора извън търговския обект,
или в случаите, когато потребителят е направил предложение да сключат договор от
разстояние или договор извън търговския обект.
Чл. 54. (Изм. – ДВ, бр. 61 de 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Когато потребителят
е упражнил правото си на отказ от договора от разстояние o от договора извън
търговския обект, търговецът възстановява всички суми, получени от потребителя,
включително разходите за доставка, без неоправдано забавяне and не по-късно от 14 дни,
считано от датата, на която е бил уведомен за решението на потребителя да се откаже от
договора съгласно чл. 52.
(2) Търговецът е длъжен да възстанови получените суми, като използва същото
платежно средство, използвано от потребителя при първоначалната трансакция, освен
ако потребителят е зразил изричното си съгласие за използване на друго платежно
средство и при условие че това не е свързано с разходи за потребителя.
(3) Търговецът няма задължение да възстанови допълнителните разходи за
envío en stock, когато потребителят изрично е избрал начин на доставяне
стоките, различен от най-евтиния вид стандартна доставка, предлагана отърговеца.
(4) При договор за продажба, когато търговецът не е предложил да прибере
стоките сам, той може да задържи плащането на сумите на потребителя по ал. 1, докато
не получи стоките или докато потребителят не представи доказателство, че е зпратил
стоките обратно, в зависимост от това, кое от двете се е случило по-рано.
Чл. 54а. (Нов – ДВ, бр. 27 от 2013 г.) При сключването на договор от разстояние по
el teléfono del perro se escucha en silencio y se puede evitar el uso previo al día,
в който доставчикът е получил съгласието на потребителя в писмена FORM.
Чл. 55. (Изм. – ДВ, бр. 61 de 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Когато потребителят
упражни правото си на отказ от договора от разстояние o от договора извън търговския
обект и когато търговецът не е предложил да прибере стоките сам, потребителят трябва
да изпрати или предаде стоките обратно на търговеца или на упълномощено от него лице
без неоправдано забавяне не по-късно от 14 дни, считано от датата, на която
потребителят е съобщил на търговеца за решението си да се откаже от договора по чл.
Крайният срок се смята за спазен, ако потребителят изпрати или предаде стоките
обратно на търговеца преди изтичането на 14-дневния срок.
(2) Потребителят заплаща само преките разходи за връщането на стоките по ал. 1 с
изключение на случаите, когато търговецът се е съгласил да ги заплати, или ако
търговецът не го е уведомил, че разходите за връщане на стоките се заплащат о
потребителя.
(3) Antes de que un perro use un objeto grande, cógato стоките са били доставени en casa
на потребителя в момента на сключването на договора, търговецът е длъжен да прибере
стоките за своя сметка, ако естеството на стоките е такова, че не позволява те да бъдат
върнати по обичаен начин по пощата.
(4) Потребителят носи отговорност само за намалената стойност на стоките,
причинена от изпробването им, различно от необходимото, за да установи естеството,
características y funciones de la función. Потребителят не носи отговорност за
намалената стойност на стоките, когато търговецът не го е уведомил за правото му на
отказ по чл. 47, al. 1, т. 8.
(5) Когато потребителят упражни правото си на отказ, след като е направил искане
по чл. 48, al. 3 o 4 horas. 49, al. 9, той заплаща на търговеца пропорционалната сума на това,
което действително му е било предоставено до момента, в който потребителят е уведомил
търговеца за упражняване правото на отказ.
(6) Пропорционалната сума по ал. 5, която потребителят трябва да заплати на
търговеца, се изчислява въз основа на крайната цена, уговорена в договора. Ако крайната
цена е прекомерно висока, пропорционалната сума се изчислява въз основа на пазарната
стойност на това, което действително е било предоставено.
(7) Когато потребителят упражни правото си на отказ от договора, той не дължи
разходи за:
previo al uso o envío de agua, gas o energía eléctrica,
когато те не се предлагат за продажба, опаковани в ограничен обем о в определено
количество, или за централно отопление, изцяло или отчасти, извършени по време на
срока за отказ, когато:
a) търговецът не е предоставил информация съгласно чл. 47, al. 1, т. 8 o 10, o
b) потребителят не е поискал изрично изпълнението на договора да започне по
време на срока за упражняване правото на отказ от договора съгласно чл. 48, al. 3 y чл.
49, al. 9, o
доставянето изцяло или отчасти на цифрово съдържание, което не се доставя
на материален носител, когато:
a) потребителят не е дал изричното си предварително съгласие за започване
Este aparato se debe realizar antes de las 14 horas del día. 50, o
b) потребителят не е потвърдил, че знае, че като дава съгласие за започване
изпълнението на договора, ще загуби правото си на отказ от договора, или
v) търговецът не е предоставил потвърждение на изричното предварително
съгласие и приемане от потребителя за започване изпълнението на договора съгласно чл.
48, al. 2 o 4 horas. 49, al. 8.
(8) Потребителят не носи отговорност за упражняване правото на отказ, освен в
случаите по ал. 1, 2, 4 y 5 y чл. 54, al. 3.
Чл. 56. (Изм. – ДВ, бр. 61 de 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Когато потребителят
упражни правото си на отказ от договора от разстояние o от договора извън търговския
обект, всеки допълнителен договор се прекратява автоматично, без потребителят да
дължи каквито и да е разходи, обезщетения и/или неустойки, с изключение на разходите,
предвидени в чл. 54, al. 3 y чл. 55.
(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага по отношение на чл. 28 de Закона за
crédito gratuito.
Чл. 57. (Отм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., noviembre – ДВ, бр. 61 от 2014
г., в сила от 25.07.2014 г.) Разпоредбите на чл. 50 – 56 за правото на отказ на потребителя
от договора от разстояние от от договора извън търговския обект не се прилагат за
perros:
за предоставяне на услуги, при които услугата е предоставена напълно и
изпълнението ѝ е започнало с изричното предварително съгласие на потребителя и
потвърждение от негова страна, че знае, че ще загуби правото си на отказ, след като
договорът бъде изпълнен изцяло от търговеца;
за доставка на стоки или услуги, чиято цена зависи от колебанията на
Финансовия пазар, които не могат да бъдат контролирани от търговеца и които могат да
настъпят по време на срока за упражняване правото на отказ;
за доставка на стоки, изработени по поръчка на потребителя или съобразно
неговите индивидуални изисквания;
за доставка на стоки, които поради своето естество могат да влошат качеството
си или имат кратък срок на годност;
за доставка на запечатани стоки, които са разпечатани след доставката им и не
могат да бъдат върнати поради съображения, свързани с хигиената или защита на
здравето;
за доставка на стоки, които след като са били доставени и поради естество им са
се смесили с други стоки, от които не могат да бъдат отделени;
за доставка на алкохолни напитки, чиято цена е договорена при сключването na
договора за продажба, при които доставката може да бъде извършена в срок не по-рано
от 30 дни, считано от сключването на договора, и чиято действителна стойност зависи от
колебанията на пазара, които не могат да бъдат контролирани от търговеца;
при които потребителят изрично е поискал от търговеца да го посети в DOMа му с
цел извършване на неотложни дейности за ремонт или поддръжка; когато при такова
посещение търговецът предоставя и други услуги в допълнение към тези, поискани от
потребителя, или достави стоки, различни от резервните части, необходими за
извършване на ремонта или на поддръжката, правото на отказ се прилага за тези
допълнителни услуги или стоки;
за доставка на запечатани звукозаписи или видеозаписи или запечатан
un ordenador portátil, que está equipado con una máquina instalada;
за доставка на вестници, периодични издания оли списания с изключение на
договори за абонамент за доставката на такива издания;
сключени по време на публичен търг;
за предоставяне на услуги за настаняване, които нямат за цел живеене,
transporte en automóviles, transporte en automóviles con su nombre, uso de grúas o vehículos
предоставяне на услуги, свързани с развлекателни дейности, ако договорът предвижда
конкретна дата или срок за изпълнение;
за предоставяне на цифрово съдържание, което не се доставя на material
носител, когато изпълнението е започнало с изричното съгласие на потребителя, който е
потвърдил, че знае, че по този начин ще загуби правото си на отказ.
Чл. 58. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Забранява се
предлагането и продажбата чрез сключване на договори от разстояние за продажба на
лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание.
(2) Изискванията на Закона за храните по отношение на производството и
търговията с храни в страната се прилагат и за договорите от разстояние за доставка na
храни, различни от тези по чл. 46, т. 10.
Чл. 59. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Когато за договор от
разстояние или за договор извън търговския обект е приложимо правото на държава –
членка на Европейския съюз, правата на потребителите по този закон не може да бъдат
ограничавани.
(2) No es posible dejar de tener licencia de compra, sino que es previo a ella.
законодателството на държава – членка на Европейския съюз, въвеждащо изискванията
de la Directiva 2011/83/ЕС del Parlamento Europeo y del Consejo Supremo del 25 de octubre de 2011.
относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и
Directiva 1999/44/ЕО del Parlamento Europeo y del Parlamento Europeo y de la Unión Europea
85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L
304/64 del 22 de noviembre de 2011), en el documento “Directiva 2011/83/ЕС”, когато
договорът от разстояние или договорът извън търговския обект има тясна връзка с
територията на тази държава членка. Тясна връзка с територията на тази държава
членка е налице, когато е изпълнено някое от следните условия:
договорът е сключен в държава – членка на Европейския съюз, в която е
обичайното местопребиваване на потребителя;
търговецът насочва своята дейност към територията на държава – членка на
Европейския съюз, в която е обичайното местопребиваване на потребителя;
договорът е предшестван от предложение или от реклама, направени в тази
държава членка, и от действия, извършени от потребителя, необходими за сключване на
perro;
договорът е сключен в държава – членка на Европейския съюз, от потребител по
време на пътуване или на престой, предложен или организиран от търговеца, имащ за цел
пряко или косвено да насърчи сключване на договора.
(3) Всяка договорна клауза, с която потребителят се отказва от правата,
предоставени му по този закон, е недействителна.
Чл. 60. (Отм. – ДВ, бр. 23 de 2009 г., в сила от 01.11.2009 г., noviembre – ДВ, бр. 61 de 2014
г., в сила от 25.07.2014 г.) Комисията за защита на потребителите информира
потребителите и търговците за техните права и задължения по отношение на договорите
от разстояние и на договорите извън търговския обект.
Чл. 61. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Комисията за защита на
потребителите насърчава търговците, които отговарят за прилагането на кодекси за
добра практика, да информират потребителите за наличието на такива кодекси и за
тяхното съдържание.
Раздел II.
Способи за продажба (Предишен Раздел III – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014
г.)
Чл. 61а. (Nov – ДВ, br. 64 de 2007 г., en сила от 08.09.2007 г., изм. – ДВ, бр. 61 de 2014
г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Разпоредбите на чл. 62 – 62д имат за цел защита на
потребителите и се прилагат при договори за продажба, договори от разстояние, договори
извън търговския обект и договори за цифрово съдържание, сключени между търговец и
потребител.
(2) Разпоредбите на чл. 63 – 66 не се прилагат за договори от разстояние и за
договори извън търговския обект.
Чл. 62. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Забранява се
entrega de alimentos, agua y agua, gas, energía eléctrica, opciones centrales,
цифрово съдържание или предоставянето на услуги на потребител срещу заплащане без
искане от негова страна.
(2) При доставка на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно
отопление, цифрово съдържание или предоставяне на услуги, които не са поръчани от
потребителя, той не е длъжен да възстанови стоката and не дължи заплащане на стоката
или услугата на този, който я е изпратил или предоставил.
(3) Липсата на отговор от страна на потребителя относно доставката на стоки и
услуги по ал. 1 не се смята за съгласие.
Чл. 62а. (Нов – ДВ, бр. 27 от 2013 г.) (1) Срочен договор се продължава само с
Esta es una buena opción para un producto que no se puede utilizar. При
липса на съгласие, след изтичане на срока на договора, той се преобразува в безсрочен
при същите условия. Потребителят има право да прекрати безсрочния договор с
едномесечно предизвестие, без да дължи неустойки за това.
(2) Нищожни са всички уговорки, които противоречат на ал. 1.
Чл. 62б. (Нов – ДВ, бр. 27 от 2013 г.) Когато страните са сключили договор в
Forma de piscina, diseño de perros combinados con piscinas dobles.
споразумения.
Чл. 62в. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Забранява се
начисляването от страна на търговците на такси, дължими от потребителите за
използване на платежно средство, които превишават направените от търговеца разходи
за използване на същото платежно средство.
Чл. 62г. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Когато търговецът
използва телефонна линия за свързване с него във връзка със сключения договор,
потребителят заплаща стойността на разговора, без да дължи допълнителна такса,
съгласно изискванията на Наредба № 1 от 2010 г. за правилата за ползване,
разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне за ползване,
резервиране и отнемане на номера, адреси и имена (обн., ДВ., бр 64 от 2010 г.; изм., бр. 12
от 2011 г., бр. 74 de 2012 г. y бр. 28 de diciembre de 2014).
(2) В случай че търговецът е начислил на потребителя допълнителна такса във
връзка с предоставената услуга, той е длъжен да възстанови на потребителя
неправомерно начислената такса.
(3) Разпоредбата на ал. 1 не лишава доставчиците на телекомуникационни услуги
от правото им да таксуват такива разговори.
Чл. 62д. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Преди потребителят
да бъде обвързан с договор или с предложение за сключване на договор, търговецът
трябва да получи изричното му съгласие за всяко допълнително плащане, което
превишава уговорената цена по основното договорно задължение на търговеца.
(2) Когато търговецът не е получил изричното съгласие на потребителя по ал. 1, no
е приел, че такова е налице, поради това, че потребителят не е отхвърлил предварително
изготвените от търговеца предложения, които са свързани със задължение за плащане и
не са били поискани от потребителя, той има право заплатените от него допълнителни
суми да му бъдат възстановени.
(3) Тежестта на доказване за полученото изрично съгласие на потребителя за
Звършване на допълнителни плащания се носи от търговеца.
Чл. 63. Всяко съобщение за намаление на цените трябва да посочва:
стоките услугите или групата стоки и услуги, за които е валидно намалението
на цените;
условията, при които се извършва намалението на цените;
срока, през който стоките и услугите се продават с намалени цени.
Чл. 64. Съобщението за намаление на цените се прави по един от следните начини:
чрез поставяне на новата цена до старата, която е зачертана, или
чрез думите “нова цена” и “стара цена”, последвани от съответните суми, или
чрез посочване на процент на намалението, като новата цена се поставя до
старата цена, която е зачертана.
Чл. 65. (1) Всяко съобщение за намаление на цените трябва да съдържа старата
цена, която търговецът е прилагал през определен переделен преди датата, от която влиза в
сила намалението на цената.
(2) Стара цена е цената, която търговецът е прилагал през период, не по-кратък
от един месец преди датата намалението на цените.
(3) Алинея 2 не се прилага за храни и други бързо развалящи се стоки.
Чл. 66. (1) Съобщението за намаление на цените не може да бъде прилагано за
Período, по-дълъг от един месец и по-кратък от един работен ден.
(2) Съобщението за намаление на цените може да обхваща и период, по-дълъг от
един месец, но не повече от 6 месеца, в следните случаи:
пълна или частична разпродажба на стоковите наличности при продажба на
търговския обект;
пълна или частична разпродажба на стоковите наличности в търговския обект
при частично преустановяване на търговската дейност на търговеца, при условие че това
основание не е било използвано през последните три години;
извършване на преустройство и строителни работи в търговския обект със срок
над 30 работни дни;
(доп. – ДВ, бр. 61 de 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) прехвърляне на
предприятието или неговата ликвидация.
Чл. 67. (Отм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.)
Чл. 68. Забранява се използването на търговски практики, които накърняват
икономическите интереси или колективните интереси на потребителите.
Чл. 68а. (Nov – ДВ, br. 53 de 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 13 de 2020
г., en сила от 14.02.2020 г.)
Раздел III.
Нелоялни търговски практики (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.,
предишен Раздел IV – ДВ, бр. 61 de 2014 г., en сила от 25.07.2014 г.)
Чл. 68б. (1) (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г., предишен текст на
чл. 68б – ДВ, бр. 61 de 2014, en fecha 25.07.2014) Разпоредбите на този раздел имат за
цел да осигурят защита на потребителите срещу нелоялни търговски практики преди, по
време на и след отправяне на предложение от търговец до потребител и/или сключване на
договор за продажба на стоки или предоставяне на услуги.
(2) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Разпоредбите на този
раздел се прилагат по отношение на всички стоки и услуги, включително недвижимо
имущество, права и задължения.
Чл. 68в. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Забраняват се
нелоялните търговски практики.
Чл. 68г. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 61 от
2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Търговска практика, от страна на търговец към
потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и
Profesionales competentes y profesionales o profesionales de la industria.
икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е
насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е
насочена към определена група потребители.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Търговска практика, която е
възможно да промени съществено икономическото поведение на ясно установима група от
потребители, особено уязвими към търговската практика или към стоката или услугата, за
които се отнася търговската практика, поради техен умствен или физически недостатък,
тяхната възраст или доверчивост, когато търговецът е могъл да предвиди това, се
преценява от гледна точка на средния член на групата потребители, към която е насочена.
(3) Преценката по ал. 2 не се прилага за реклама, която съдържа преувеличени
изявления или изявления, които не са предназначени да бъдат разбрани буквално.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г.) Нелоялни са и заблуждаващите и агресивните
търговски практики по чл. 68д-68к.
Чл. 68д. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) (1) Търговска практика
е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или
когато по някакъв начин, включително чрез цялостното ѝ представяне, заблуждава или е в
състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената
информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, y
Estoy en el resultado o en la mayoría de los resultados de la última revisión,
No es necesario utilizar ninguna práctica práctica.
(2) Обстоятелствата по ал. 1 información completa sobre:
съществуването или естеството на стоката или услугата;
основните характеристики на стоката или услугата като: наличност,
преимущества, рисковете, които тя съдържа, изработка, състав, допълнителни части към
стоката или услугата, извънгаранционно обслужване, разглеждане на жалби на
потребителите, начин и дата на производство или на представяне на стоката или услугата,
доставка, годност за употреба, използването ѝ, количество, спецификация, географски
или търговски произход, резултатите, които могат да се очакват от нейната употреба, или
resultados y características de la configuración o de las pruebas en
стоката или услугата;
обхват на задълженията на търговеца, мотивите за използване на търговската
práctica y estilo de proceso de producción, kacto y всяко твърдение или символ,
които дават основание да се смята, че търговецът или стоката у услугата са обект на
спонсорство или на друга форма на пряка или непряка подкрепа;
цената или начина на нейното изчисляване, или съществуването на специфично
предимство по отношение на цената;
необходимостта от предоставяне на допълнителна услуга, резервна част, от
замяна или ремонт на стоката;
(изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.)
vida, estado y estado de ánimo en tres ciudades o en otras ciudades predispuestas: un icono,
dirección de publicación en línea física y nombre, dirección de actualización en
юридическите лица, неговото имущество, квалификация, разрешение за извършване на
дейност, членство в професионални организации или друг вид обвързаност, неговите
права на индустриална, търговска и интелектуална собственост или получените награди и
отличия;
правата на потребителя, включително правото му да замени стоката, да развали
договора, да му бъде възстановена заплатената от него сума на основание чл. 112 – 115
или рисковете, на които потребителят може да бъде изложен.
(3) Заблуждаваща е и всяка търговска практика, която от целия ѝ фактически
El concurso y el catálogo contienen información sobre nuevas características y obstoyatelstva, agua.
или е възможно да доведе средния потребител до вземането на търговско решение, което
той не би взел без използването на търговската практика, и когато тя включва:
всяка маркетингова дейност по отношение на стока или услуга, включително
използване на сравнителна реклама, която създава объркване с друга стока, услуга,
marca, nombre de marca o medicamento usado en un contrato;
неспазване на ангажиментите, поети от търговеца чрез присъединяването му
към кодекс за добра търговска практика, когато тези ангажименти имат задължителен
характер, могат да бъдат проверени и при използването на дадена търговска практика
търговецът посочва, че е обвързан да спазва съдържащите се в него правила.
Чл. 68е. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) (1) Търговска практика
е заблуждаваща и когато от целия ѝ фактически контекст и като се вземат предвид всички
нейни характеристики и обстоятелства, както и ограниченията на използваното средство
за комуникация, следва, че тя не предоставя съществена информация, необходима на
средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търговско решение, след
като се е запознал с тях, което води или може да доведе до вземането на търговско
решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска
práctica.
(2) Заблуждаваща е и всяка търговска практика, при която чрез премълчаване,
имайки предвид елементите по ал. 1, търговецът прикрива съществена информация по
смисъла на ал. 1 или я предоставя по неясен, неразбираем или двусмислен начин, или не я
предоставя своевременно, или при която търговецът не посочва своята ISTинска
търговска цел, ако тя не се разбира от контекста и ма за ресултат или е възможно да
има за резултат вземането на търговско решение от средния потребител, което той не би
взел без използването на търговската практика.
(3) Когато използваното средство за комуникация, чрез което се прилага
търговската практика, налага ограничения във времето или пространството, при
извършване на преценка дали е използвана заблуждаваща търговска практика по ал. 2, се
вземат предвид тези ограничения, както и всички мерки, предприети от търговеца за
предоставяне на информацията на потребителите чрез други средства.
(4) При отправяне на покана за покупка за съществена по смисъла на ал. 1 año
смята, освен ако не е очевидна, информацията за:
основните характеристики на стоката или услугата в зависимост о използваното
средство за комуникация и от съответната стока или услуга;
(изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.)
търговеца – името и постоянния адрес на физическите лица, и наименованието, адреса на
управление – на юридическите лица, и ако е необходимо, адреса, името, съответно
наименованието на търговеца, за чиято сметка действа;
цената с включени в нея всички данъци; когато цената не може да бъде
изчислена предварително, се указва начинът, по който е изчислена, и, ако е необходимо,
се посочват всички допълнителни разходи за транспочват всички, пощенски услуги;
когато допълнителните разходи не могат да бъдат изчислени предварително, се посочва,
че тези разходи могат да бъдат за сметка на потребителя;
условията на плащане, доставка, изпълнение и разглеждане на жалби, когато те
се различават от изискването за добросъвестност и професионална копетентност;
стоките услугите, както и договорите, при които потребителят има право да се
откаже от договора или да го прекрати – información sobre la experiencia de cada uno.
(5) Съществена по смисъла на ал. 1 е и задължителната информация, предвидена
в законодателството на Европейския съюз за търговските съобщения, включително по
отношение на рекламата и маркетинга, която е включена в Приложение II на Директива
2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно нелоялни търговски практики
от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на DIRECTIVA
84/450/ЕИО на Съвета, директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО y 2002/65/ЕО en Europa
Parlamento Europeo y Reglamento (ЕО) nº 2006/2004 del Parlamento Europeo y del Parlamento Europeo
Съвета.
Чл. 68ж. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Нелоялни търговски
prácticas de uso y uso de tabletas de prácticas específicas:
да се твърди от страна на търговец, че се е присъединил към кодекс за добра
търговска практика, когато това не е вярно;
да се показва удостоверение, знак за качество или техен еквивалент, когато не е
получено необходимото разрешение за това;
да се твърди, че даден кодекс за добра търговска практика е одобрен от
обществен или друг орган, когато това не е вярно;
да се твърди, че търговец е получил разрешение за извършване на определена
дейност или че за дадена стока или услуга е получено разрешение, одобрение или лиценз
от държавен или друг орган, когато това не е вярно или когато търговецът не спазва
условията, при които е било издадено разрешението, одобрението или лицензът;
покана за покупка на стоки или услуги на определена цена, като не се посочват
разумни основания, поради които търговецът няма да може да достави или да осигури
доставянето от търговец на стоките или услугите или на равностойни стоки или
услуги на обявената цена за определен переделен от време и в разумно количество
съобразно стоката или услугата, обема на направената реклама за стоката или услугата и
предложената цена;
покана за покупка на стоки или услуги на посочената цена и впоследствие с цел
насърчаване продажбата на друга стока или услуга търговецът:
a) откаже да предостави на потребителя стоката или услугата, която е била обект
на рекламата;
b) откаже да приеме поръчки за тези стоки или услуги или да ги достави на
потребителя в разумен срок;
в) представи на потребителя образец на стоката, предложена за продажба, който
е дефектен;
да се твърди невярно, че дадена стока или услуга ще бъде пусната на пазара за
много ограничен период от време или че ще в наличност на пазара при определени
условия само за много ограничен период от време, с цел да се предизвика вземането на
Nezabavno решение и лишаването на потребителите от достатъчна възможност или срок,
за да изберат стоката или услугата, след като са се запознали с нея;
поемане на ангажимент от търговеца за предоставяне на извънгаранционно
обслужване на потребителите, с които той е общувал на език, който не е официален език
в държавата – членка на Европейския съюз, където се намира седалището на търговеца
преди сключване на договора, а впоследствие при предоставяне на извънгаранционното
обслужване търговецът използва друг език, без да е уведомил за това потребителя,
преди потребителят да се задължи да сключи договор;
да се твърди или да се създава впечатление, че продажбата на дадена стока
или услуга е разрешена от закона, когато това не е вярно;
да се представят правата на потребителите, предоставени и м от закона, като
част от предложението на търговеца за продажба на стоки или услуги;
(изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) използване на редакционен
material a utilizar en la campaña, financiación de la vivienda
продажбите на дадена стока или услуга, без това да се посочва в съдържанието на
material, o с помощта на образи или звуци, които могат да бъдат ясно установени о
потребителя;
изказване на твърдения, които съдържат неверни факти за естеството и
степента на рисковете, на които се излага потребителят по отношение на неговата лична
безопасност и ли тази на неговото семейство, ако той не закупи стоката или услугата;
насърчаване на продажбата на стока или услуга, подобна на стоката,
произведена от даден производител, по начин, който въвежда умишлено потребителя в
заблуждение, като му дава основание да смята, че стоката е произведена от този
производител, когато това не е вярно;
(доп. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) създаване, използване или
насърчаване на пирамидални продажби, чиято основна цел не е продажбата или
потреблението на стоки и услуги, а включването на други потребители в системата за
продажба, при които потребителят плаща, за да участва, като получава възможност да си
възстанови заплатената от него сума главно чрез привличането на други потребители в
sistema;
да се твърди, че търговецът преустановява своята дейност или се установява
на друго място, когато това не е вярно;
да се твърди за дадена стока, че увеличава възможностите за печалба при
лотарии и други хазартни игри;
изказване на неверни твърдения, че дадена стока може да лекува болести,
нарушени функции на човешкия организъм или вродени дефекти;
съобщаване на информация, която съдържа неточни факти за условията на
пазара или за възможноста стоката или услугата да се намери на пазара с цел да се
накара потребителят да закупи стоката или услугата по-неблагоприятни условия от
normalizado;
да се твърди при използването на дадена търговска практика, че е организиран
конкурс или че може да бъде спечелена награда, без по-късно да се предоставят
посочените награди или тяхната равностойност;
да се представя, че дадена стока или услуга се предоставя “безплатно”,
“безвъзмездно”, “без разходи” или с други подобни названия, когато потребителят трябва
да заплати някаква сума за стоката или услугата освен неизбежните за него разходи,
необходими, за да отговори на търговската практика, да влезе във владение на стоката
или разходите за нейната доставка;
прибавяне към рекламния материал на фактура или на друг подобен документ,
изискващ плащане, който създава впечатление у потребителя, че вече е поръчал стоката
или услугата, когато това не е вярно;
изказване на неверни твърдения или създаване на впечатление, че търговецът
не действа в рамките на своята търговска дейност, или невярно представяне на търговеца
като потребител;
създаване на невярно впечатление, че е предоставено извънгаранционно
обслужване на стоката в друга държава – членка на Европейския съюз, различна от тази,
в която се продава стоката.
Чл. 68z. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Търговската практика е
агресивна, когато от целия ѝ фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни
características y obstoyatelstva, y поради използването на тормоз, принуда, включително
използването на физическа сила или злоупотреба с влияние, следва, че тя променя или е
възможно да промени съществено свободата на избор или поведението на средния
потребител по отношение на стоката и услугата, което води или може да доведе до
вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването
на тази търговска практика.
Чл. 68и. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) При извършването на
práctica de la práctica de la tormenta de arena,
принуда, включително физическа сила или злоупотреба с влияние, се вземат предвид:
Período de tiempo y duración de la práctica de la práctica no deseada
характер и настойчивост;
използването на заплаха или обида – чрез думи или действия;
използването от търговеца на информацията, с която разполага, за нещастие
или друго специфично обстоятелство за потребителя, което е в състояние да промени
преценката на потребителя, с цел да му повлияе при вземането на решение по отношение
на стоката или услугата;
налагането на всякакъв вид прекомерни и несъответстващи на целта
извъндоговорни пречки, когато потребителят желае да упражни правата си по договора,
включително правото си да прекрати договора или да избере друга стока или услуга или
друг търговец;
всяка заплаха за предприемане на действия, които противоречат на закона.
Чл. 68к. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Нелоялни търговски
prácticas de uso y prácticas agresivas:
оставянето на впечатление у потребителя, че той не може да напусне
помещението, докато не се сключи договор;
(изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) извършването на посещения
от страна на търговеца в DOMа на потребителя, пренебрегвайки искането на потребителя
търговецът да напусне помещението или да не се връща отново, освен в предвидените в
закон случаи за изпълнение на договорно задължение;
(изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г.)
отправянето на настойчиви и непоискани търговски съобщения до потребителя по
teléfonos, faxes, dispositivos electrónicos o dispositivos de comunicación de comunicaciones,
освен в предвидените в закон случаи за изпълнение на договорно задължение и без да се
нарушават изискванията за защита на личните данни и на чл. 6 de Закона за електронната
търговия;
да се задължи потребителят, който иска да получи обезщетение съгласно
условията на сключения договор за застраховка, да представи документи, които не са
необходими за установяване основателността на неговото искане или непредоставянето
повече от два пъти на отговор на съществени въпроси, поставени от потребителя, с цел
да бъде разубеден да търси правата си по договора;
при реклама – пряко насърчаване на децата да закупят o да убедят своите
Roditos o medicamentos usados en la limpieza o en el uso, която е предмет на
рекламата;
(изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) да се изисква незабавно или
разсрочено плащане на стоки или услуги, доставени от търговеца, които не са поискани от
потребителя, или да се изисква тяхното връщане или съхранение от потребителя;
изрично уведомяване на потребителя, че ако не закупи стоката или услугата,
работата или средствата за съществуване на търговеца ще бъдат поставени под заплаха;
създаване на невярно впечатление, че потребителят вече е спечелил, ще
спечели или като извършва дадено действие, ще спечели награда или друга равностойна
облага, когато:
a) не съществува такава награда или облага, или
b) извършването на действие, свързано с искане за получаване на наградата или
на друга равностойна облага, е обвързано със задължение на потребителя да заплати
парична сума или да поеме някакъв разход.
Чл. 68л. (Нов – ДВ, бр. 102 de 2008 г.) (1) Когато Комисията за защита на
потребителите установи, че търговската практика е нелоялна, председателят на
комисията издава заповед, с която забранява прилагането на търговската практика.
(2) Председателят на Комисията за защита на потребителите може в определен от
него кратък срок да задължи търговеца да докаже, че прилаганата търговска практика
не е нелоялна.
(3) В случаите по чл. 68г, al. 4 и когато нелоялната практика произтича от
дейности, свързани с реклама, независимо от имуществената санкция, председателят на
Комисията за защита на потребителите може да разпореди рекламодателят и/или
рекламната агенция да огласи за своя сметка и по по подходящ начин акта, с който е
установено нарушението, както и съответната коригирана реклама.
(4) Председателят на Комисията за защита на потребителите предприема мерките
по ал. 1 – 3 служебно или по повод направено искане от страна на потребител.
Чл. 68м. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Потребителят има
право да развали договора с търговеца, сключен в резултат на използваната нелоялна
търговска практика, и да претендира за обезщетение по общия ред, когато по заповед за
забрана на прилагането на нелоялна търговска практика на Комисията за защита на
потребителите има влязло в сила решение на Върховния административен съд, което я
потвърждава, заповед, която не е обжалвана в законовия срок или жалбата срещу нея е
оттеглена.
(2) Влязлото в сила решение на Върховния административен съд, което
потвърждава заповед за забрана на прилагането на нелоялна търговска практика на
Комисията за защита на потребителите по този раздел, има обвързваща сила за
гражданския съд относно това, дали заповедта е валидна и законосъобразна.
Обвързваща сила за гражданския съд като валидна и законосъобразна има и заповедта
за забрана на прилагането на нелоялна търговска практика на Комисията за защита на
потребителите, която не е обжалвана или жалбата срещу нея е отеглена.
(3) Правото да се иска обезщетение се погасява в срок 5 години от влизането в
сила на решението на Върховния административен съд, на заповедта на Комисията за
защита на потребителите, когато не обжалвана, или от датата, на която жалбата срещу
нея е оттеглена.
(4) Comentarios sobre publicaciones públicas en sitios de Internet
влезлите в сила решения на Върховния административен съд, които потвърждават
заповеди за забрана на прилагането на нелоялна търговска практика или заповедта,
когато тя не е била обжалвана в законовия срок или жалбата срещу нея е оттеглена.
Глава пета.
БЕЗОПАСНОСТ И КАЧЕСТВО НА СТОКИТЕ И УСЛУГИТЕ
Раздел I.
Обща безопасност на стоките услугите
Чл. 69. (1) Производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги, са длъжни да
предлагат на потребителите само безопасни стоки и услуги.
(2) Производител по ал. 1 е:
(доп. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в
сила от 25.07.2014 г.) всяко лице установено на територията на Европейския съюз или на
държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, което е
произвело или преработило стоката, и всяко друго лице установено на територията на
Европейския съюз или на държава, страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, което се представя за производител, като поставя върху
стоката своето име, търговска марка или друг отличителен знак;
(изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в
сила от 25.07.2014 г.) представодителят на производителя, когато производителят не е
установен на територията на Европейския съюз или в държава, страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или вносителят на стоката,
когато производителят няма представител в Европейския съюз или в държава, страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство;
всяко друго лице, което участва в процеса на реализация на стоката, чиято
дейност може да окаже влияние върху характеристиките за безопасност на стоката.
(3) Лице, предоставящо услуга, е всяко лице, което в рамките на своята
Los expertos en diseño profesional o expertos en el uso de ropa adecuada.
(4) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Стока по смисъла на този
раздел е продукт на трудовата дейност, който е предназначен за потребление или при
нормално предвидими условия може да бъде използван от потребителя, дори и да не е
предназначен за него, и който се доставя или предоставя при извършването на търговска
дейност, независимо дали се предлага срещу заплащане или безвъзмездно и дали е нов,
използван или обновен.
Чл. 70. (1) Безопасна стока или услуга е всяка стока или услуга, която при нормални
и разумно предвидими условия за употреба, включително продължителността на нейното
instale, instale y instale en una computadora
поддръжката ѝ, не представлява риск за живота и здравето на потребителите или той е
minimos y съвместим с употребата на стоката или услугата е смятан като приемлив за
осигуряване високо ниво на защита на потребителите, като се вземат предвид:
характеристиките на стоката, включително нейният състав, опаковката,
указанията за сглобяване, монтажът и поддръжката, както и други указания, дадени от
производителя;
características de uso y uso de la ropa, datos de la vida,
предоставящо услугата;
въздействието на стоката върху други стоки, когато може да се очаква
съвместно използване на стоките;
представянето на стоката или услугата, etiketiraneto на стоката, еventualnitate
предупреждения и указанията за употреба или за изваждане от употреба, както и всяко
Información sobre aplicaciones o información sobre existencias o aplicaciones, datos sobre la protección o la información
лицето, предоставящо услуга;
рисковите групи потребители по отношение на използването на стоката или
услугата, като деца, възрастни хора, бременни и кърмещи жени.
(2) Наличието на пазара на стоки или услуги, които се характеризират с по-висока
степен на безопасност, или на стоки или услуги, съдържащи по-malък риск, не е
основание за определянето на друга стока оли услуга като опасна.
(3) Опасна стока или услуга е всяка стока или услуга, която не е безопасна по
смисъла на ал. 1 y 2.
Чл. 71. (1) Стоката или услугата се смята за безопасна, когато съответства на
нормативно установените изисквания за безопасност, на които трябва да отговаря, за да
бъде пусната на пазара.
(2) Стоката или услугата се смята за безопасна по отношение на рисковете и
grupo de riesgo, observación de estándares българските, въвеждащи хармонизирани
Normas europeas, aplicaciones de contenido publicado en las comisiones europeas.
“Официален вестник” на Европейския съюз.
(3) При липса на нормативни изисквания и стандарти по ал. 2 съответствието на
стоката или услугата с общите изисквания за безопасност се оценява, като се вземат
anterior:
Estándares búlgaros, estándares europeos modernos, estándares de temas.
al. 2;
българските стандарти, които са разработени на национално ниво – при липса на
estándar по т. 1;
препоръките на Европейската комисия, съдържащи насоки за оценка на
безопасността на стоките – при липса на стандарти по т. 2;
правилата за добра практика по отношение на безопасността на стоките или
услугите, прилагани в съответния сектор – при липса на препоръки по т. 3;
Актуалното състояние на науката и техниката – при липса на правила за добра
práctica по т. 4;
нормално предвидимите очаквания на потребителите за безопасност – когато не
е възможно да се вземе предвид актуалното състояние на науката и техниката.
(4) Съответствието на стоката или услугата с изискванията за безопасност по ал. 1

3 не е пречка контролните органи да предприемат необходимите мерки за ограничаване
пускането на стоката или услугата на пазара, за изтегляне на стоката от пазара или за
изземването ѝ от потребителите, или за преустановяване предлагането на услугата,
когато въпреки съответствието стоката или услугата е опасна.
Чл. 72. Производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги, предлагат стоки
и услуги на потребителите след извършване на дейностите по оценяване и
удостоверяване на съответствието им с нормативно установените изисквания за
безопасност. Разходите за оценяване у удостоверяване на съответствието са за сметка na
производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги.
Чл. 73. (1) В рамките на дейноста си производителят на стоки и лицето,
información previa, información previa,
позволяваща им да преценяват рисковете, присъщи на стоката или услугата през времето
на нейния нормален или разумно предвидим период на употреба, когато тези рискове не са
непосредствено очевидни без съответните предупреждения от страна на производителя
или лицето, предоставящо услуга. Наличието на подобно предупреждение не освобождава
производителя на стоки или лицето, предоставящо услуга, от другите задължения,
предвидени по този раздел.
(2) По искане на контролния орган производителят на стоки и лицето,
предоставящо услуга, са длъжни да докажат, че преди пускане стоката или услугата на
пазара са извършили оценка на рисковете, които те могат да съдържат за безопасността
на потребителите.
Чл. 74. (1) Производителят на стоки или лицето, предоставящо услуга, в рамките на
дейността си е длъжен да предприема необходимите превантивни мерки за осигуряване
безопасността на стоката или услугата.
(2) Мерките по ал. 1 трябва да са пропорционални на характеристиките на стоката
или услугата и да дават възможност на производителя на стоки и лицето, предоставящо
uso:

да бъдат информирани за рисковете, които тази стока или услуга може да
представлява за здравето и безопасността на потребителите;
да могат да предприемат подходящи действия, включително, ако е необходимо
за предотвратяване на рисковете: изтегляне на стоката от пазара или преустановяване
предлагането на услугата, предупреждаване на потребителите по подходящ и ефективен
начин, зземване на стоката от потребителите.
Чл. 75. (1) Когато е подходящо, производителят на стоки или лицето, предоставящо
услуга, предприема по собствена инициатива превантивни мерки, като:
вземане на проби анализ на мостри на стоките, пуснати на пазара;
анализ на рекламации на потребителите.
(2) Когато е необходимо, производителят на стоки или лицето, предоставящо
услуга, предприема по собствена инициатива мерки, като:
поддържане регистър на рекламации на потребителите;
Infórmese sobre la distribución de la propiedad previa. 1 y по ал. 1 мерки за
проследяване безопасността на стоките.
(3) Контролните органи могат да разпоредят на производителя на стоки или на
лицето, предоставящо услуга, да предприеме мерките по ал. 1 y 2.
Чл. 76. Производителят е длъжен да осигури условия за проследяване на стоката
по цялата верига на доставката, като за тази цел:
маркира стоката по начин, който позволява тя да бъде идентифицирана, като
постави обозначение върху стоката или опаковката ѝ, съдържащо името na
производителя, друга информация за него оли за партидата от стоки, към които тя
принадлежи;
(nov – ДВ, 61 de junio de 2014, en 25.07.2014) вписва идентификационните
данни на стоката, посочени в т. 1, в документите, които издава на DISTRIBUTORITE,
участващи във веригата на разпространение на стоката;
(antes de la página 2 – ДВ, 61 de enero de 2014, en el 25 de julio de 2014) съхранява и
предоставя при поискване от контролните органи цялата документация, необходима за
проследяване произхода на стоката.
Чл. 77. (1) Дистрибуторът е длъжен да действа с необходимата грижа, така че да
допринася за спазване на задължението за обща безопасност, по-конкретно като не
доставя стока, за която знае или би трябвало да знае въз основа на информацията, s
която разполага и в качеството му на търговец, че не отговаря на изискването за обща
безопасност.
(2) Дистрибутор е всяко лице, което участва в процеса на реализация на стоката,
чиято дейност не оказва влияние върху характеристиките за безопасност на стоката.
(3) В рамките на своята дейност дейност дистрибуторът участва в проследяване
безопасността на стоките, пуснати на пазара, като:
предоставя импотребата на стоките;
води и предоставя документи, необходими за проследяване произхода на
стоките;
сътрудничи на производителя и на контролните органи в предприетите от тях
мерки за предотвратяване на рисковете;
предприема други подходящи мерки.
Чл. 78. В рамките на своята дейност дейност дистрибуторът предприема мерки, които му
позволяват да сътрудничи ефективно на производителя и на контролните органи.
Чл. 79. (1) Когато производител, distribuidor или лице, предоставящо услуга, знае
или би трябвало да знае въз основа на информацията, с която разполага, че стоките или
услугите, които е пуснало на пазара, съдържат риск за за здравето и безопасността на
потребителите, той уведомява незабавно съответния controllen organ за това и му
представя подробна инFORMация за предприетите действия за предотвратяване и
преустановяване на рисковете за здравето и безопасността на потребителите.
Información adicional sobre la situación actual. 80.
(2) Условията и редът за предоставяне на информацията по ал. 1 се определят с
наредба на Министерския съвет.
Чл. 80. При възникване на сериозен риск за здравето и безопасноста на
потребителите производителите, дстрибуторите и лицата, предоставящи услуги,
Predisposición de los órganos de control:
(изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Información y comentarios
documentos, datos sobre cómo identificarlos en la tienda o en el consultorio, o
партидата от стоки, които не отговарят на изискванията за безопасност;
пълно описание на риска, който представляват опасните стоки или услуги;
(изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) цялата налична информация
и документация, необходими за проследяване на стоката;
Descripción del diseño, prescripción de la investigación
потребителите.
Чл. 81. (1) В рамките на дейноста си производителите, distributorite и лицата,
предоставящи услуги, си сътрудничат взаимно и са длъжни да оказват съдействие на
контролните органи за предотвратяване или преустановяване на рисковете, предизвикани
от стоки или услуги, които те доставят или с доставили.
(2) Редът за осъществяване на сътрудничество между производителите,
distribuir, limpiar, utilizar aplicaciones previas y controlar los órganos de control
обмена на информация за безопасността на стоките услугите се урежда с наредба на
Министерския съвет.
Чл. 82. (1) Контролни органи по този раздел са:
Комисията за защита на потребителите – по отношение на безопасността на
нехранителните стоки и на услугите;
(изм. – ДВ, бр. 52 от 2020 г., в сила от 09.06.2020 г.) контролните органи по
Закона за храните – по отношение на безопасността на храните и материалите и
предметите, предназначени за контакт с храни;
(изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г., доп. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в
сила от 25.07.2014 г., изм. – ДВ, бр. 102 de 2015) контролните органи по Закона за
здравето – по отношение на безопасността на козметичните продукти;
органите за надзор на пазара по Закона за техническите изисквания към
producto – по отношение на безопасността на стоките в обхвата на същия закон;
(nueva – ДВ, 61 de enero de 2014, en 25.07.2014, изм. – ДВ, 102 de 2015)
контролните органи по Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества
и смеси – по отношение на ограниченията за пускането на пазара и употребата на
определени опасни вещества, смеси и изделия с цел опазване на човешкото здраве.
(nuevo – ДВ, 61 de enero de 2014, en 25.07.2014, ДВ, 102 de 2015)
(2) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в
сила от 25.07.2014 г., изм. – ДВ, бр. 102 de 2015 г.) Комисията за защита на потребителите
координира дейността на контролните органи по ал. 1, т. 2 – 5 във връзка с безопасността
на нехранителните стоки и услугите, а Министерството на здравеопазването – във връзка
с безопасността на храните и козметичните продукти.
(3) Комисията за защита на потребителите и Министерството на здравеопазването
Consulte y consulte páginas de Internet con información sobre operaciones y usos,
която съдържа най-малко данните по чл. 80.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2015 г.)
Контролните органи по ал. 1, т. 2 – 5 оказват съдействие и сътрудничат на Комисията за
защита на потребителите и на Министерството на здравеопазването, включително като:
им предоставят информация за опасните стоки и услуги, намерени на пазара;
ги и Информират за предприетите от тях мерки за предотвратяване на сериозна и
непосредствена опасност за здравето на потребителите, с които:
A) Realice sus tareas en el lugar de trabajo o utilice las tiendas de campaña.
условия;
b) разпореждат на производителите и DISTRIBUTORITE обозначаване на стоката с
prevención de riesgos de riesgo;
v) задължават производителите и DISTRIBUTORITE да INFORMIRAT потребителите
за наличието на риск;
г) издават предписания за временно спиране доставката на стоката или
предоставянето на услугата;
d) забраняват доставката на стоката или предоставянето на услугата;
e) изтеглят стоката от пазара или разпореждат на производителите,
distribuir y listar, artículos previos, información sobre el lugar o el lugar
преустановят предлагането на услугата;
ж) изземват стоката от потребителите или разпореждат на производителите и
distribuya el material almacenado en el recipiente.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2015 г.) Митническите органи оказват съдействие на
контролните органи по ал. 1 по отношение на стоките от внос от трети страни съгласно
правомощията си.
Чл. 83. Nezavisimo от вида и характера на стоката или услугата съответният
контролен орган по чл. 82 има право да:
organización del diseño de programas de características
стоката или услугата за безопасност в подходящ мащаб и на всеки етап от реализацията ѝ,
включително след пускането ѝ на пазара, като безопасна и използването или употребата ѝ
от потребителя;
взема мостри на стоката за извършване на анализ за безопасност;
изисква от лицата цялата необходима информация;
събира доказателства.
Чл. 84. Когато при определени условия стоката или услугата може да съдържа
El riesgo de que se produzcan daños y perjuicios en la alimentación del órgano de control es importante:
разпореди на производителя, distribuidor o лицето, предоставящо услугата,
да направи предупреждения за рисковете, които стоката или услугата може да съдържа;
предупрежденията трябва да бъдат ясни и лесно разбираеми за потребителите;
обвърже пускането на стоката или услугата на пазара с предварителни условия,
чието изпълнение ще я направи безопасна;
изисква от производителя или дистрибутора да маркира стоката с ясно
formulaciones y definiciones de textos previos a textos búlgaros
възможните рискове, свързани с нейната употреба.
Чл. 85. Когато има вероятност стоката или услугата да съдържа риск за
определена категория потребители, съответният контролен орган може да разпореди на
производителя, distribuidor o лицето, предоставящо услугата, да предупреди
своевременно и по подходящ начин тази категория потребители за риска, включително
чрез публикуването на специални предупреждения.
Чл. 86. (1) За всяка стока или услуга, която може да бъде опасна, съответният
контролен орган по чл. 82 veces más temprano que nunca en el camino
периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността ѝ.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Когато в резултат на
проверката за безопасност на стоката или услугата се установи, че тя е безопасна за
потребителите, контролният орган отменя забраната по ал. 1 en 24 horas de duración
безопасността на стоката.
(3) (Нова – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Когато в резултат на
проверката за безопасност на стоката или услугата се установи, че тя е безопасна,
разходите за проверка оценка на безопасността на стоката или услугата са за сметка на
órgano de control.
(4) (Нова – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Когато в резултат на
проверката за безопасност на стоката или услугата се установи, че тя е опасна, разходите
за проверка и оценка на безопасността на стоката или услугата са за сметка на лицето,
спрямо което е постановена забраната.
Чл. 87. Когато се установи, че стоката, услугата или партидата стоки е опасна за
потребителите, контролният орган забранява пускането ѝ на пазара и предприема
съпътстващи мерки, осигуряващи спазването на забраната.
Чл. 88. (1) Когато контролен орган установи, че определена стока, услуга или
partidá стоки, пусната на пазара, представлява или е вероятно да представлява опасност
за здравето и безопасността на потребителите, той е длъжен, като вземе предвид
условията за производство или търговия на стоката или услугата, да предприеме следните
marcas:
да разпореди временно спиране доставянето на стоката или предоставянето на
услугата на пазара за периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка
на безопасността ѝ; En el transcurso de 24 horas, el tiempo de espera en el control del sistema
орган се произнася по наложената мярка за временно спиране доставянето на стоката или
предоставянето на услугата на пазара;
да разпореди или да организира незабавно ефективно изтегляне на стоката от
пазара или преустановяване предлагането на услугата, както и отправяне на
предупреждения към потребителите за рисковете, които стоката или услугата съдържа;
да разпореди и да координира или, ако е необходимо, да организира
съвместно с производителите и DISTRIBUTORITE изземване на стоката от потребителите и
нейното унищожаване.
(2) (Нова – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Когато в резултат на
проверката за безопасност по ал. 1, т. 1 се установи, че стоката или услугата е безопасна,
разходите за проверка оценка на безопасността на стоката или услугата са за сметка на
órgano de control.
(3) (Нова – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Когато в резултат на
проверката за безопасност по ал. 1, т. 1 се установи, че стоката или услугата е опасна,
разходите за проверка оценка на безопасността на стоката или услугата са за сметка на
лицето, спрямо което е постановена мярката.
(4) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Производителят
или дистрибуторът може да докаже чрез извършване на оценка за съответствие, че част
от стоките в партидата не са опасни за здравето и безопасността на потребителите и
могат да бъдат пуснати на пазара. Разходите по доказването са за сметка на
производителя или distribuidor.
(5) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Всеки
производител или дистрибутор, който е доставил или придобил една или повече стоки от
Partida y noche, que se ha convertido en una canción preustante en la pila.
на пазара, за нейното изтегляне или за изземването ѝ от потребителите, е длъжен да
уведоми за това разпореждане лицата, на които е доставил стоката, или лицето, от което
е придобил стоката.
Чл. 89. (1) Съответният контролен орган може да разпореди на производителя,
Distribuidor o licencia, servicio previo, suministro de existencias o servicio en
съответствие с изискванията за безопасност.
(2) Контролният орган може да разпореди на производителя, distribuidor o li
лицето, предоставящо услугата, след като приведе стоките или услугите в съответствие с
изискванията за безопасност, да ги подложи на изпитване от независим, копетентен и
No utilice el órgano de control en el dispositivo de control.
(3) Когато една стока или услуга не е подложена на изпитване по ал. 2, смята се, че
тя не отговаря на изискванията за безопасност, освен ако се докаже обратното.
(4) Ако привеждането на стоката в съответствие с изискванията за безопасност не
е възможно, контролният орган може да разпореди използването на стоката за други
цели, връщането ѝ в страната на произход или унищожаването ѝ в определен срок.
Чл. 90. (1) Изземването на стоката от потребителите е крайна мярка, която се
допуска, когато всички други мерки, предприети от производителите, другиторите и
Los órganos de control no están sujetos a riesgos de consumo.
(2) Производителите и DISTRIBUTORITE изземват стоките от потребителите, когато
La prescripción de medicamentos no autorizados no se realiza con antelación.
риска за здравето и безопасността на потребителите.
(3) Контролните органи предприемат мерките по чл. 88, al. 1, когато предприетите
от производителите, доставчиците мерки не са достатъчни за
предотвратяване на риска за за здравето и безопасността на потребителите.
Чл. 91. Когато стоките ли услугите представляват сериозен риск за здравето и
безопасността на потребителите, контролните органи предприемат необходимите
действия за бързо и ефективно прилагане на мерките, предвидени в този закон.
Чл. 92. (1) В случай на сериозен риск за здравето и безопасността на
потребителите съответният контролен орган може да забрани със заповед
производството, вноса, износа, възмездното или безвъзмездното пускане на пазара на
стоката и да пристъпи към изтеглянето ѝ от всички търговски обекти, в които се намира,
или към унищожаването ѝ, когато това е единствената възможност за преустановяване на
опасността. Заповедта за налагане на забраната се обнародва в “Държавен вестник”.
(2) В случаите по ал. 1 órgano de control que puede utilizarse para controlar y
distribuya la información previa a la publicación, de acuerdo con la ubicación
употреба на стоката или да я изземат от потребителите, като я заменят, поправят или ги
обезщетят.
(3) При условията по ал. 1 съответният контролен орган разпорежда със заповед
преустановяване предоставянето на определена услуга на потребителите.
(4) Когато се докаже, че стоката или услугата съответства на изискванията за
безопасност, контролният отменя заповедта по ал. 1. Отмяната на заповедта се
обнародва в “Държавен вестник”.
(5) В заповедта по ал. 1 y 3 задължително се посочва за чия сметка са разходите
за складиране, транспорт, унищожаване и други, свързани с осигуряване безопасността
на стоките услугите.
Чл. 93. Когато поради неспазване изискванията на този раздел условията за
работа или съхранение при производителя, distribuidor или лицето, предоставящо
услугата, са такива, че стоките или услугите, произвеждани, съхранявани, предоставяни
или пуснати на пазара, представляват или могат да представляват опасност за здравето
или за безопасността на потребителите, съответният контролен орган може да разпореди
anterioridad de мерки, като:
засилване на самоконтрола от страна на производителя, доставчика или
distribuidor;
обучение на персонала;
извършване на строителни работи;
почистване и други.
Чл. 94. СъответниTE контролни органи имат право на достъп до помещенията,
използвани за производствена, търговска и складова дейност, и до помещенията, в които
се предоставят услуги, в присъствието на лицето, което извършва дейност в обекта, или
на негов представител.
Чл. 95. (Изм. – ДВ, br. 30 de 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Мерките, предвидени в
този раздел, се налагат чрез издаване на заповеди от ръководителите на контролните
органи по чл. 82 o оправомощени от тях длъжностни лица, които могат да се
обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 96. (1) Предприетите от контролните органи мерки по този раздел трябва да са
Proporcionalidad de la serie de riesgos, esto es lo que ocurre o lo que se hace, y eso.
имат за цел единствено предотвратяване или преустановяване на опасността за
потребителите.
(2) В зависимост от случая мерките по ал. 1 се насочват към:
производителя и лицето, предоставящо услуга;
Distribuidor y distribuidor especializado en música, que está en la parte superior de la canción.
стоката или услугата на пазара;
всяко друго лице, когато това е необходимо за оказване сътрудничество на
контролните отях действия за предотвратяване
на рисковете, които стоката или услугата съдържа.
Чл. 97. (1) Преди налагането на мерките по чл. 96 controles del dispositivo del hogar
да предоставят възможност на заинтересованото лице да представи своите възражения.
(2) Когато поради спешния характер на наложената мярка заинтересованото лице
не е имало възможност да направи възражения преди налагане на мярката, контролният
орган е длъжен да му предостави тази възможност веднага след прилагането ѝ.
Чл. 98. (1) Контролните органи са длъжни да приемат и разглеждат жалби на
потребителите или на други заинтересовани лица по отношение на безопасността на
стоките услугите на дейностите по надзора и контрола за безопасности по писмено да
уведомяват подателя на жалбата за резултатите от извършената проверка.
(2) Control de procedimientos y métodos de control de las organizaciones
разглеждане на жалби на потребителите или на заинтересование лица по отношение
на безопасността на стоките услугите и дейностите по контрола за безопасност, които
Publicar en una página web actualizada en Internet y en una página web
предоставят на потребителите.
Чл. 99. Министерският съвет приема наредба, с която определя условията и реда
за изтегляне, изземване и унищожаване на опасни стоки и за обезщетяване на
потребителите чрез заплащане или замяна.
Чл. 100. (1) В случай на сериозен риск за здравето и безопасността на
потребителите съответният контролен орган разпорежда със заповед затварянето на
обекта или на част от него или временно спиране на дейността на производителя,
Distribuidor o distribuidor autorizado.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Заповедта по ал. 1 mes por día
се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира
изпълнението ѝ, освен ако съдът разпореди друго.
Чл. 101. (1) Información sobre operaciones y usos con órganos de control
разполагат, е публична. Controle los órganos con datos previos a la información
на заинтересованите лица, доколкото това не е пречка за извършване на контролната
дейност.
(2) Información sobre otros. 1 año:
identificación de dispositivos o dispositivos;
descripción del personaje en riesgo;
Precaución del funcionamiento del dispositivo de control.
(3) Длъжностните лица нямат право да разпространяват информация, станала им
известна или получена във връзка с изпълнението на разпоредбите на този раздел, която
по своето естество представлява професионална тайна.
(4) Алинея 3 не се прилага относно характеристиките за безопасност на стоките
или услугите, ако обстоятелствата изискват тази информация да бъде направена
публично достояние, за да се гарантират здравето и безопасността на потребителите.
(5) Запазването на професионалната тайна не може да възпрепятства
Previa información sobre el control de los órganos de garantía
Ефективност на контролната дейност за безопасност на стоките или услугите.
(6) Organismos de control, información y información previa
тайна професионална, са длъжни да осигурят нейната защита.
Чл. 102. Разпоредбите на този раздел не изключват и не ограничават прилагането
на правилата относно отговорността на производителя за вреди, причинени от defеkt na
стока по раздел IV.
Чл. 103. Заповед на контролен орган, с която се ограничава пускането на стока или
услуга на пазара или се разпорежда изтеглянето на стока от пазара или изземването ѝ от
потребителите, не изключва не ограничава наказателната отговорност на лицето,
спрямо което е предприета мярката.
Раздел II.
Envío en stock (Загл. изм. – ДВ, бр. 23 de 2021 г., в сила от 01.01.2022 г.)
Раздел II.
Garantía de almacenamiento de datos
Чл. 103а. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., изм. – ДВ, бр. 23 от
2021 г., в сила от 01.01.2022 г.) Разпоредбите на този раздел имат за цел да осигурят
защита на потребителите при доставка на стоки и прехвърляне на риска.
Редакция към ДВ, бр. 61 de 25 de julio de 2014.
Чл. 103а. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Разпоредбите на този
раздел имат за цел да осигурят защита на потребителите при доставката на стоки,
Precaución de riesgos, garantía de seguridad del propietario del producto.
Esto significa que no hay garantías de seguridad.
Чл. 103б. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Търговецът е
длъжен да достави стоките, като ги предаде на потребителя без неоправдано забавяне в
срок не по-късно от 30 дни, считано от сключването на договора, освен ако страните са
уговорили друго.
(2) Когато търговецът не достави и предаде стоките в срока, определен в
договора, или в рамките на срока по ал. 1, потребителят изисква от него доставката и
предаването на стоките да бъде извършена в допълнително определен срок в зависимост
от обстоятелствата. Ако търговецът не достави и предаде стоките в този допълнително
определен срок, потребителят има право да развали договора.
(3) Разпоредбата на ал. 2 не се прилага за договори за продажба, когато:
търговецът е отказал да достави стоките, или
envío desde el almacén hasta el destino
съществено значение за потребителя, като се вземат предвид всички обстоятелства при
сключването на договора, или
потребителят е уведомил търговеца преди сключването на договора, че е от
съществено значение доставката да бъде направена на точно определена дата или най-
късно до определена дата.
(4) Ако в случаите по ал. 3 търговецът не достави и предаде стоките в уговорения
с потребителя срок или в рамките на срока по ал. 1, потребителят има право незабавно да
развали договора.
(5) При разваляне на договора за продажба търговецът е длъжен да възстанови
на потребителя без неоправдано забавяне всички суми, платени по договора.
(6) При разваляне на договора за продажба по ал. 2 – 4 veces más
претендира за обезщетение или неустойка по общия ред.
Чл. 103в. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) При договори, при
които търговецът изпраща стоките на потребителя, рискът от загуба или повреда на
стоките преминава върху потребителя в момента, в който потребителят или посочено от
него трето лице, различно от превозвача, приеме стоките.
(2) Когато потребителят е избрал превозвач и му е възложил да превози стоките,
но избраният от потребителя превозвач не е сред превозвачите, предложени о
търговеца, рискът преминава върху потребителя при предаване на стоките на избрания
от него превозвач. В случай на загуба или повреда потребителят може да претендира за
обезщетение или неустойка към превозвача.
Чл. 104. (Отм. – ДВ, бр. 23 de 2021 г., в сила от 01.01.2022 г.)
Редакция към ДВ, бр. 61 de 25 de julio de 2014.
Чл. 104. (1) Продавач е всяко физическо или юридическо лице, което в рамките на
своята професионална или търговска дейност и въз основа на договор за продажба
продава потребителски стоки.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в
сила от 25.07.2014 г.) Производител е лицето, което произвежда стоката, вносителят na
стоката на територията на Европейския съюз или на държава, страна по Споразумението
за Европейското икономическо пространство, и всяко лице, което се представя за
производител, като поставя върху стоката своето име, търговска марка или друг
отличителен знак.
(3) Потребителска стока е всяка движима материална вещ, с изключение на вещите
втора употреба – обект на публична продажба, когато потребителят е имал възможност да
участва в продажбата.
(4) Поправка или ремонт на потребителска стока е привеждането ѝ в съответствие с
договора за продажбата ѝ, когато има несъответствие между тях.
Чл. 105. (Отм. – ДВ, бр. 23 de 2021 г., в сила от 01.01.2022 г.)
Редакция към ДВ, бр. 99 de 9 de diciembre de 2005.
Чл. 105. (1) Продавачът е длъжен да предаде на потребителя стока, която
съответства на договора за продажба.
(2) Продавачът отговаря за всяка липса на съответствие на потребителската стока с
договора за продажба, която съществува при доставянето на стоката и се прояви до две
години след доставянето ѝ, дори да не е знаел за несъответствието.
Чл. 106. (Отм. – ДВ, бр. 23 de 2021 г., в сила от 01.01.2022 г.)
Редакция към ДВ, бр. 99 de 9 de diciembre de 2005.
Чл. 106. За да съответства на договора за продажба, потребителската стока трябва
da:
притежава характеристиките, определени от страните по договора, и да е годна
за обичайната употреба, за която служат потребителските стоки от същия vid;
отговаря на описанието, дадено от продавача под под формата на мостра или
образец;
е годна за специалната употреба, желана от потребителя, при условие че той е
уведомил продавача за своето изискване при сключването на договора и то е прието от
продавача;
притежава обичайните качества и характеристики на стоките от същия вид, които
потребителят може разумно да очаква, като се имат предвид естеството на потребителската
стока и публичните изявления за конкретните ѝ характеристики, направени от продавача,
производителя и ли негов представител, които се съдържат в рекламата о в етикета на
потребителската стока.
Чл. 107. (Отм. – ДВ, бр. 23 de 2021 г., в сила от 01.01.2022 г.)
Редакция към ДВ, бр. 99 de 9 de diciembre de 2005.
Чл. 107. Продавачът не е обвързан с публичните изявления по чл. 106, t. 4, aquí
докаже, че:
не е знаел и не е могъл да знае за направените публични изявления, или
publique la información sobre los archivos adjuntos en el momento de la descarga
договора, или
решението на потребителя за закупуване на потребителската стока не е било
повлияно от публичните изявления.
Чл. 108. (Отм. – ДВ, бр. 23 de 2021 г., в сила от 01.01.2022 г.)
Редакция към ДВ, бр. 99 de 9 de diciembre de 2005.
Чл. 108. Всяко несъответствие на потребителската стока с договора за продажба,
което се прояви до 6 месеца след доставянето на стоката, се смята, че е съществувало при
доставянето ѝ, освен ако се докаже, че липсата на съответствие се дължи на естеството на
стоката или на характера на несъответствието.
Чл. 109. (Отм. – ДВ, бр. 23 de 2021 г., в сила от 01.01.2022 г.)
Редакция към ДВ, бр. 99 de 9 de diciembre de 2005.
Чл. 109. Потребителят не може да оспори съответствието на потребителската стока с
договора за продажбата ѝ, когато:
при сключването на договора е знаел или не е могъл да не знае за
несъответствието;
No es necesario utilizar materiales previos a la alimentación.
Чл. 110. (Отм. – ДВ, бр. 23 de 2021 г., в сила от 01.01.2022 г.)
Редакция към ДВ, бр. 99 de 9 de diciembre de 2005.
Чл. 110. (1) Продавачът отговаря за несъответствието на потребителската стока с
договора за продажба, дължащо се на неправилно монтиране или и нсталиране на стоката,
когато договорът предвижда монтирането или и ли сталирането ѝ да бъде извършено о
продавача или на негова отговорност.
(2) Продавачът отговаря за несъответствието на потребителската стока с договора
за продажба и когато стоката е монтирана или и ли и и потребителя от потребителя, но
несъответствието се дължи на неправилни указания за монтиране о и инсталиране.
Чл. 111. (Отм. – ДВ, бр. 23 de 2021 г., в сила от 01.01.2022 г.)
Редакция към ДВ, бр. 99 de 9 de diciembre de 2005.
Чл. 111. (1) Всяко споразумение или договор, сключени с продавач преди появата
на несъответствието на потребителската стока с договора за продажба, което ограничава
или изключва отговорността на продавача по този раздел, е нищожно.
(2) Всяко споразумение, с което потребителят заявява, че знае за липсата на
съответствие на потребителската стока с договора за продажба преди неговото сключване,
в което не е посочено естеството на несъответствието, е нищожно.
Чл. 112. (Отм. – ДВ, бр. 23 de 2021 г., в сила от 01.01.2022 г.)
Редакция към ДВ, бр. 99 de 9 de diciembre de 2005.
Чл. 112. (1) При несъответствие на потребителската стока с договора за продажба
потребителят има право да предяви рекламация, като поиска от продавача да приведе
стоката в съответствие с договора за продажба. В този случай потребителят може да
избира между извършване на ремонт на стоката или замяната ѝ с нова, освен ако това е
невъзможно или избраният от него начин за обезщетение е непропорционален в сравнение
с другия.
(2) Смята се, че даден начин за обезщетяване на потребителя е непропорционален,
ако неговото използване налага разходи на продавача, които в сравнение с другия начин
на обезщетяване са неразумни, като се вземат предвид:
стойността на потребителската стока, ако нямаше липса на несъответствие;
значимостта на несъответствието;
възможността да се предложи на потребителя друг начин на обезщетяване, който
не е свързан със значителни неудобства за него.
Чл. 113. (Отм. – ДВ, бр. 23 de 2021 г., в сила от 01.01.2022 г.)
Редакция към ДВ, бр. 18 de 1 de marzo de 2011.
Чл. 113. (1) (Нова – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Когато потребителската стока не
съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с
договора за продажба.
(2) (Предишна ал. 1 – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Привеждането на потребителската стока
в съответствие с договора за продажба трябва да се извърши в рамките на един месец,
считано от предявяването на рекламацията от потребителя.
(3) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) След изтичането на срока по ал. 2
потребителят има право да развали договора и да му бъде възстановена заплатената сума
или да иска намаляване на цената на потребителската стока съгласно чл. 114.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Привеждането на потребителската стока
в съответствие с договора за продажба е безплатно за потребителя. Той не дължи разходи
за експедиране на потребителската стока или за материали и труд, свързани с ремонта ѝ, и
не трябва да понася значителни неудобства.
(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Потребителят може да иска и
обезщетение за претърпените вследствие на несъответствието вреди.
Чл. 114. (Отм. – ДВ, бр. 23 de 2021 г., в сила от 01.01.2022 г.)
Редакция към ДВ, бр. 61 de 25 de julio de 2014.
Чл. 114. (1) При несъответствие на потребителската стока с договора за продажба и
когато потребителят не е удовлетворен от решаването на рекламацията по чл. 113, yo soy
право на избор между една от следните възможности:
разваляне на договора и възстановяване на заплатената от него сума;
намаляване на цената.
(2) No es posible que el pretendiente se coloque en una bolsa grande
или за намаляване цената на стоката, когато търговецът се съгласи да бъде извършена
замяна на потребителската стока с нова или да се поправи стоката в рамките на един месец
от предявяване на рекламацията от потребителя.
(3) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Търговецът е длъжен да
удовлетвори искане за разваляне на договора и да възстанови заплатената от потребителя
сума, когато след като е удовлетворил три рекламации на потребителя чрез извършване на
ремонт на една и съща стока, в рамките на срока на гаранцията по чл. 115, е налице
следваща поява на несъответствие на стоката с договора за продажба.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Потребителят не
може да претендира за разваляне на договора, ако несъответствието на потребителската
стока с договора е незначително.
Чл. 115. (Отм. – ДВ, бр. 23 de 2021 г., в сила от 01.01.2022 г.)
Редакция към ДВ, бр. 99 de 9 de diciembre de 2005.
Чл. 115. (1) Потребителят може да упражни правото си по този раздел в срок до две
години, считано от доставянето на потребителската стока.
(2) Срокът по ал. 1 vez que la tecnología esté disponible, no es necesario que lo hagas o lo hagas.
замяната на потребителската стока или за постигане на споразумение между продавача и
потребителя за решаване на спора.
(3) Упражняването на правото на потребителя по ал. 1 не е обвързано с никакъв
друг срок за предявяване на иск, различен от срока по ал. 1.
Чл. 116. (Отм. – ДВ, бр. 23 de 2021 г., в сила от 01.01.2022 г.)
Редакция към ДВ, бр. 99 de 9 de diciembre de 2005.
Чл. 116. Продавачът, който отговаря за несъответствието на потребителската стока,
има право на иск за обезщетение за претърпените вреди срещу лицето, което е причинило
несъответствието, ако се намира в пряка или косвена договорна връзка с него, както и
срещу производителя, когато той отговаря за несъответствието на стоката. Всяка клауза в
договор, която ограничава или изключва тези права на търговеца, е нищожна.
Чл. 117. (Отм. – ДВ, бр. 23 de 2021 г., в сила от 01.01.2022 г.)
Редакция към ДВ, бр. 61 de 25 de julio de 2014.
Чл. 117. (1) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Търговска гаранция
е всяко задължение, поето от търговеца или производителя към потребителя в допълнение
към неговото задължение по този закон да осигури съответствие на стоката с договора за
продажба, да възстанови заплатената сума или да замени или поправи стоката, или да
Antes de usar el medicamento, no lo dudes, no lo hagas.
especificaciones o eventuales sobre medicamentos, no necesarios para el uso de medicamentos
стоката с договора за продажба, посочени в заявлението за предоставяне на търговска
Garantía o garantía de devolución, compra en momento de cancelación o antes
сключване на договора.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 61 de 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Търговската гаRANция
обвързва този, който я предоставя, съобразно условията, посочени в заявлението за
предоставяне на търговска гаранция и в рекламата за нея. Изпълнението на поетите от
търговеца задължения по търговската гаRANция не е свързано с разходи за потреBITеля.
Чл. 118. (Отм. – ДВ, бр. 23 de 2021 г., в сила от 01.01.2022 г.)
Редакция към ДВ, бр. 18 de 1 de marzo de 2011.
Чл. 118. (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Търговската гаранция се предоставя на
La alimentación en forma de piscina o en medicamentos para la nariz no se dispensa.
Чл. 119. (Отм. – ДВ, бр. 23 de 2021 г., в сила от 01.01.2022 г.)
Редакция към ДВ, бр. 18 de 1 de marzo de 2011.
Чл. 119. (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Заявлението за предоставяне на търговска
La garantía completa contiene información sobre:
правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112 – 115, y посочва
ясно, че търговската гаранция не оказва влияние върху правата на потребителите,
произтичащи от гаранцията по чл. 112 – 115, y по-точно, че независимо от търговската
Garantía de devolución de dinero de los labios en el momento de la compra.
договора за продажба съгласно гаранцията по чл. 112 – 115;
съдържанието и обхвата на търговската гаRANция;
Tenga en cuenta los elementos necesarios para el uso exclusivo y especial:
начините за предявяване на рекламации; срок на търговската гаранция; териториален
обхват на търговската гаранция; име и адрес на лицето, предоставящо търговската
Garantía, nombre y dirección en la lista de deseos antes de que esto suceda
гаранция, когато това лице е различно от лицето, предоставящо търговската гаRANция.
(2) В случай че търговската гаRANция се предоставя от производител, който няма
представител на територията на страната, в заявлението за предоставяне на търговска
гаранция липсва информацията по ал. 1, т. 1, esta información se encuentra previa a
потребителя по подходящ начин от продавача.
(3) Información sobre otros. 1 трябва да бъде ясна, разбираема и лесна за четене.
Información adicional sobre la versión inglesa.
Чл. 120. (Отм. – ДВ, 18 de marzo de 2011)
Чл. 121. (Отм. – ДВ, бр. 23 de 2021 г., в сила от 01.01.2022 г.)
Редакция към ДВ, бр. 18 de 1 de marzo de 2011.
Чл. 121. (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Неспазването на някои от изискванията на чл.
118 и 119 не води до недействителност на търговската гаRANция и потребителят може да се
позове на нея и да претендира за изпълнение на посоченото в заявлението за
previa garantía.
Раздел III.
Съответствие на услугите (Загл. изм. – ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 01.01.2022 г.)
Раздел III.
Рекламации
Чл. 122. (Изм. – ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 01.01.2022 г.) (1) Търговецът
предоставя на потребителя услуга, която съответства на договора за предоставяне на
услуги.
(2) За да съответства на договора, услугата трябва:
да отговаря на описанието, количеството и качеството, предвидени в договора;
да отговаря на информацията, съдържаща се в рекламата или предоставена по
друг начин преди сключване на договора, и да не противоречи на информацията,
предоставена от търговеца при предоставяне на услугата, в случай че тази информация
може да окаже влияние върху решението на потребителя;
да притежава обичайните характеристики на услугите от същия vid;
да притежава специалните характеристики and да е годна за конкретната цел,
търсена от потребителя, за която потребителят е уведомил търговеца най-късно в
момента на сключване на договора и по отношение на която търговецът се е съгласил;
да отговаря на разумните очаквания на потребителите предвид естеството на
услугата и всички публични изявления, направени от търговеца или от други лица или
направени от името на търговеца или от името на тези лица, съдържащи се например в
рекламата или в етикета, освен ако търговецът не докаже, че:
a) не е знаел и не е можело разумно да се очаква да е знаел за съответното
información pública;
б) към момента на сключване на договора публичното изявление е било коригирано
по същия начин като този, по който е било направено, или по друг подобен начин;
v) решението на потребителя за придобиване на услугата не е можело да бъде
повлияно от публичното изявление;
да се предостави заедно с всички принадлежности и указания, които
потребителят може да очаква разумно да получи, когато е приложимо.
Редакция към ДВ, бр. 99 de 9 de diciembre de 2005.
Чл. 122. Потребителят има право на рекламация за всяко несъответствие на стоката
с договореното, включително за стоки втора употреба, когато след доставката, при
Ajustes de configuración o instalación, montaje, instalación o explotación
са открити несъответствия с договора за продажба.
Чл. 123. (Изм. – ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 01.01.2022 г.) (1) Търговецът
отговаря за всяка липса на съответствие на услугата, която съществува при предоставяне
на услугата и се прояви до две години след предоставянето ѝ, но не по-късно от 14 дни от
установяване на несъответствието с договора.
(2) Когато услугата не съответства на договора, потребителят има право да получи
услуга, която съответства на договора.
(3) Когато изпълнението на услугата в съответствие с договора не е възможно
напълно или частично или е незаконно, или би причинило непропорционални разходи за
търговеца, потребителят има право на намаляване на цената при частично изпълнение на
услугата или да развали договора.
(4) Търговецът отговаря за съответствието на услугите, предоставени от лице,
което действа от негово име и за негова сметка.
Редакция към ДВ, бр. 99 de 9 de diciembre de 2005.
Чл. 123. (1) Потребителят има право да предяви рекламация на стоката или
услугата, независимо отова дали производителят или търговецът е предоставил търговска
Garantía de almacenamiento o uso.
(2) Когато производителят или търговецът е предоставил търговска гаRANция на
стоката и удовлетворяването на рекламацията се извършва чрез замяна на стоката с друга,
съответстваща на договореното, търговецът е длъжен да запази на потребителя
първоначалните гаранционни условия. Когато рекламацията се удовлетворява чрез ремонт
En el lugar de almacenamiento, coloque los remotos en la tarjeta de garantía y acceda al remoto
се прибавя към гаранционния срок.
Чл. 124. (Отм. – ДВ, бр. 23 de 2021 г., в сила от 01.01.2022 г.)
Редакция към ДВ, бр. 99 de 9 de diciembre de 2005.
Чл. 124. (1) При предявяване на рекламацията на стока потребителят може да
pretendiente de la drogadicción, de la droga,
съответстваща на договореното, за отбив от цената оли за безплатно извършване на ремонт
при условията и по реда на чл. 113 y 114.
(2) При предявяване на рекламацията за услугата потребителят може да
претендира за извършване на услугата в съответствие с договора, за отбив от цената или
за възстановяване на заплатената сума.
Чл. 125. (Изм. – ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 01.01.2022 г.) (1) Потребителят има
право да предяви рекламация на услуга, когато тя не съответства на договора, пред
търговеца или упълномощено от него лице.
(2) Рекламацията се подава устно или писмено.
(3) При предявяване на рекламация потребителят може да претендира за
привеждане на услугата в съответствие с договора, за намаляване на цената или за
разваляне на договора и възстановяване на заплатената сума.
(4) При предявяване на рекламация потребителят посочва предмета на
рекламацията, предпочитания от него начин за удовлетворяване на рекламацията,
съответно размера на преTENдираната сума, и адрес за контакт.
(5) При подаване на рекламация потребителят задължително прилага и
документите, на които се основава претенцията:
касова бележка или фактура;
protocolos, acciones o documentos farmacológicos que no se necesitan
услугата с договореното;
други документи, установяващи претенцията по основание и размер.
Редакция към ДВ, бр. 99 de 9 de diciembre de 2005.
Чл. 125. (1) Рекламацията се предявява пред търговеца или пред упълномощено от
него лице.
(2) Рекламацията се подава устно или писмено.
(3) При предявяване на рекламация потребителят посочва предмета на
рекламацията, предпочитания от него начин за удовлетворяване на рекламацията,
съответно размера на преTENдираната сума, и адрес за контакт.
(4) При подаване на рекламация потребителят задължително прилага и
документите, на които се основава претенцията:
касова бележка или фактура;
protocolos, acciones o documentos farmacológicos que no se necesitan
стоката или услугата с договореното;
други документи, установяващи претенцията по основание и размер.
Чл. 126. (Отм. – ДВ, бр. 23 de 2021 г., в сила от 01.01.2022 г.)
Редакция към ДВ, бр. 18 de 1 de marzo de 2011.
Чл. 126. (1) Рекламацията на потребителска стока може да се предяви до две
години от доставката на стоката, но не по-късно от два месеца от установяване на
несъответствието с договореното. Рекламацията на услуги може да се предяви до 14 дни
от откриване на несъответствието на услугата с договореното.
(2) (Нова – ДВ, 18 de marzo de 2011) Срокът по ал. 1 espira de la tecnología antes del final,
необходимо за поправката на потребителската стока оли за постигане на споразумение
между продавача и потребителя за решаване на спора.
(3) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Ако търговецът е предоставил
търговска на стоката на стоката и срокът на гаRANцията е по-дълъг от сроковете за
предявяване на рекламацията по ал. 1, рекламацията може да се предяви до изтичането
на срока на търговската гаранция.
Чл. 127. (Изм. – ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 01.01.2022 г.) (1) Търговецът или
упълномощено от него лице са длъжни да приемат рекламацията, ако тя е предявена
своевременно.
(2) Търговецът е длъжен да поддържа регистър на предявените пред него и пред
упълномощените от него лица рекламации във всяко едно от местата, посочени в ал. 4.
(3) При предявяване на рекламация лицата по ал. 1 задължително я описват в
registro, archivo de registro, número, número, código de registro
рекламацията е вписана в регистъра, вида на услугата и подпис на лицето, приело
рекламацията.
(4) Приемането на рекламации се извършва през цялото работно време в
търговския обект, където е поръчана услугата, или на интернет сайта на търговеца, на
който е направена поръчката, или на адреса на управление на търговеца. Рекламацията
може да бъде предявена и във всеки от търговските обекти на търговеца на територията
на страната, в които се осъществява подобна търговска дейност като тази в обекта,
откъдето е поръчана услугата. Правото на избор на място за предявяване на
рекламацията принадлежи изцяло на потребителя.
Редакция към ДВ, бр. 61 de 25 de julio de 2014.
Чл. 127. (1) Търговецът или упълномощено от него лице са длъжни да приемат
рекламацията, ако тя е предявена своевременно.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Търговецът е длъжен да поддържа регистър на
предявените пред него и пред упълномощените от него лица рекламации.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 61 de 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Antes de
рекламация лицата по ал. 1 задължително я описват в регистъра като на потребителя се
издава документ, съдържащ датата, номера, под който рекламацията е вписана в
registr, vida на стоката и подпис на лицето, приело рекламацията.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 18 de 2011 г., доп. – ДВ, бр. 61 de 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.)
Приемането на рекламации се извършва през цялото работно време в търговския обект,
където е закупена стоката или е поръчана услугата, на адреса на управление на търговеца
или на друго място, посочено от търговеца. Рекламацията може да бъде предявена и във
всеки от търговските обекти на търговеца на територията на страната, в които се
осъществява подобна търговска дейност като тази в обекта, откъдето е закупена стоката.
Правото на избор на място за предявяване на рекламацията принадлежи изцяло на
потребителя.
Чл. 128. (1) (Отм. – ДВ, бр. 18 de 2011 г.)
(2) Когато търговецът удовлетвори рекламацията, той издава акт за това, който се
съставя в два екземпляра, и предоставя задължително един екземпляр на потребителя.
Чл. 129. Предявяването на рекламация пред търговеца не е пречка за предявяване
en иск.
Чл. 129а. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2019 г., в сила от 07.06.2019 г.) Europa
потребителски център към Комисията за защита на потребителите оказва съдействие на
потребителите в случай на спор между потребител и търговец, възникнал от прилагане на
Relación con el Reglamento (ЕС) 2018/302 del Parlamento Europeo y el Consejo de 28
febrero de 2018 г. за преодоляване на необоснованото блокиране на географски принцип и
на други форми на дискриминация въз основа на националността, местопребиваването
или мястото на установяване на клиентите в рамките на вътрешния пазар и за изменение
на регламенти (ЕО) № 2006/2004 и (ЕС) 2017/2394 и Директива 2009/22/ЕО (ОВ, L 60/1 от 2
marzo de 2018 г.), наричан по-нататък “Reglament (ЕС) 2018/302”.
Раздел IV.
Отговорност за вреди, причинени от дефект на стока
Чл. 130. (1) Този раздел се прилага за отговорността на производителите,
Distribuya y distribuya productos, aplique o desfecte en el producto o en el producto.
доставена от тях стока.
(2) Стока е всяка движима вещ, независимо дали е част от друга движима или
недвижима вещ, включително следните селскостопански суровини и продукти, които не са
преминали през първична обработка или преработка: земеделски култури, продукти и
суровини от животновъдство, лов и риболов. Стока е и електричеството.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в
сила от 25.07.2014 г.) Производител е всяко лице, което по занятие произвежда стоки в
завършен вид, суровини и съставни части, включени в производството на droги стоки, или
което се представя за производител, като поставя върху стоката своето име, търговска
марка или друг отличителен знак. Производител е също всяко лице, което по занятие
внася на територията на Европейския съюз стоки с цел продажба, отдаване под наем или
на лизинг, или използва всяка друга форма на разпространение на стоките на територията
на Съюза.
(4) Distribuidor o distribuidor de una sola palabra, según el proveedor, según la marca
стока в обращение. Стоката е пусната в обращение, когато производителят се е освободил
от нея доброволно. Esto se puede hacer en la misma habitación.
Чл. 131. (1) На обезщетение по този раздел подлежат вредите, причинени от:
смърт или телесна повреда на физическо лице;
(изм. и доп. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) повреждане или
унищожаване на вещ, различна от дефектната стока, на стойност не по-малка от 1000 лв.,
когато вещта е предназначена предимно за лична употреба е ползвана от увреденото
лице по предназначение.
(2) Увреденото лице може да упражни правото си на обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от дефектна стока, по общия ред.
Чл. 132. (1) Стоката е дефектна, когато не отговаря на общоприетите очаквания за
обичайна употреба, като се вземат предвид всички обстоятелства, свързани със:
представянето на стоката по отношение на следните елементи: качество,
количество, наименование, вид, състав, произход, трайност, отличителни черти, обичайна
и възможна употреба на стоката, рекламата на стоката и предоставената информация за
нея, и
момента на пускане на стоката в обращение.
(2) Стоката не се смята за дефектна поради единствената причина, че
впоследствие е пусната в обращение друга стока с по-добри показатели.
Чл. 133. (1) Производителят носи отговорност за вредите, причинени от дефект на
неговата стока, независимо дали има вина за дефекта ѝ.
(2) Asegúrese de que no haya defectos en el suministro de alimentos
Proceder con calma según los estándares estándar y las mejores prácticas o no usar
пускане в обращение е резултат от разрешение, издадено от административен орган.
Чл. 134. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г., изм. – ДВ, бр.
61 de 2014, en fecha 25.07.2014) Когато производителят на стоката или лицето, внесло
стоката на територията на Европейския съюз, не могат да бъдат установени,
отговорността по чл. 133 се носи от всеки distribuidor o търговец на стоката.
(2) Алинея 1 не се прилага, когато distributorht или търговецът представи в 14-
дневен срок информация за името и адреса на производителя, вносителя или лицето,
доставило стоката.
(3) Distribuidor o distribuidor no puede permitir que nadie le eche un vistazo
извън пределите на Република България.
Чл. 135. (1) Когато две или повече лица отговарят за една и съща вреда,
отговорността и м е солидарна.
(2) При вреда, причинена от дефект на стока, включена в друга стока,
производителят на съставната част and лицето, извършило монтажа, са солидарно
отговорни.
Чл. 136. Увреденото лице доказва вредата, дефекта и причинната връзка между
тях.
Чл. 137. (1) Производителят не носи отговорност по чл. 133, ако докаже, че:
не е пускал стоката в обращение, или
след като бъдат взети предвид всички обстоятелства, е вероятно дефектът,
причинил вредата, да не е съществувал към момента, в който производителят е пуснал
стоката в обращение, или дефектът се е появил впоследствие, или
не е произвел стоката за продажба или друга форма на разпространение с
търговска цел и не е произвел или разпространил стоката в рамките на своята
diseño profesional, o
Producto de limpieza en el hogar.
изисквания, определени от държавни органи, или
състоянието научно-техническите познания към момента на пускане на
стоката в обращение не е позволявало установяването на дефекта.
(2) Производителят на съставна част не носи отговорност по чл. 133, aquí,
че дефектът на съставната част се дължи на разработването или проектирането на
стоката, в която тази част е включена, или на указания за стоката, дадени от
производителя.
Чл. 138. (1) Производителят може да бъде освободен от отговорност по чл. 133 años
отговорността може да бъде намалена, когато вредите са причинени едновременно от
El producto de limpieza y el diseño se pueden utilizar en una forma diferente o en una forma diferente.
(2) Отговорността на производителя не може да бъде намалена, когато вредата е
причинена едновременно от дефектната стока от действие или бездействие на трето
лице.
Чл. 139. Нищожна е всяка клауза в договор, която предвижда освобождаване или
ограничаване отговорността на производителя към увреденото лице за вреди, причинени
по този раздел.
Чл. 140. (1) Искът за обезщетение на вреди, причинени от дефект на стока, може
да се предяви до три години от датата, на която ищецът е узнал o е следвало да узнае
за вредата, дефекта и самоличността на производителя.
(2) За спирането и прекъсването на давността се прилагат разпоредбите на Закона
за задълженията и договорите.
Чл. 141. Правата на увреденото лице по този раздел се погасяват с изтичането на
10 datos de datos, que se indican a continuación y se indican en la página de registro, причинила
вредата, освен ако увреденото лице междувременно е предявило иск срещу
производителя.
Чл. 142. Разпоредбите на този раздел не лишават увреденото лице от правото му
на обезщетение по друг закон.
Глава шеста.
НЕРАВНОПРАВНИ КЛАУЗИ В ПОТРЕБИТЕЛСКИ ДОГОВОРИ
Чл. 143. (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г.) (1) Неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
(2) Неравноправна е клаузата, която:
освобождава от отговорност или ограничава отговорността на производителя,
търговеца или доставчика, произтичаща от закон, в случай на смърт или телесни повреди
на потребителя, причинени в резултат на действие о бездействие от страна на
търговеца или доставчика;
изключва или ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон, по
отношение на търговеца или доставчика или на друго лице при пълно или частично
неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения, включително изключва
възможността за прихващане на задължение към търговеца или доставчика с друго
насрещно вземане, което има спрямо него;
поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в
зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля;
позволява на търговеца или доставчика да задържи заплатените от
потребителя суми, в случай че последният откаже да сключи или да изпълни договора,
като същевременно не предвижда право на потребителя да получи обезщетение na
същата стойност при несключване или неизпълнение на договора от страна на търговеца
или доставчика;
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка;
позволява на търговеца или доставчика да се освободи от задълженията си по
договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя,
както и да задържи сума, получена за престация, която не е извършил, когато сам
прекрати договора;
позволява на търговеца или доставчика да прекрати действието на безсрочен
договор без предизвестие, освен когато има сериозни основания за това;
предвижда необосновано кратък срок за мълчаливо съгласие за продължаване
на договора при непротивопоставяне на потребителя;
предвижда автоматично продължаване на срочен договор, ако потребителят не
заяви желание за прекратяването му, и срокът, в който трябва да направи това, е
прекалено отдалечен от датата, на която изтича срочният договор;
налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност
да се запознае преди сключването на договора;
позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание;
позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно без основание
características de almacenamiento o uso;
предвижда цената да се определя при получаването на стоката или
предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава
цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена
при сключването на договора;
дава право на търговеца или доставчика да определи дали стоката или
услугата отговаря на посочените в договора условия o му предоставя изключително
право да тълкува клаузите на договора;
налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът
или доставчикът не изпълни своите;
дава възможност на търговеца или доставчика без съгласието на потребителя
да прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това може да доведе до
намаляване на гаранциите за потребителя;
изключва или възпрепятства правото на предявяване на иск или използването
на други средства от страна на потребителя за решаването на спора, включително
задължава потребителя да се обръща изключително към определен арбитражен съд,
който не е предвиден по закон; ограничава необосновано средствата за доказване, с които
потребителят разполага, или му налага тежестта на доказване, която съгласно
приложимото право би трябвало да бъде за сметка на другата страна по договора;
ограничава обвързаността на търговеца или доставчика от поети чрез негови
представители задължения или поставя неговите задължения в зависимост от
спазването на определено условие;
не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора;
поставя други подобни условия.
Чл. 144. (1) (Изм. – ДВ, br. 100 de 2019 г.) Разпоредбата на чл. 143, al. 2, т. 7 no se
прилага за клаузи, при които доставчикът на финансови услуги си запазва правото при
наличие на основателна причина едностранно и без предизвестие да прекрати договор,
сключен за неопределен срок, при условие че доставчикът на финансовите услуги се е
задължил да извести незабавно другата страна/страни по договора за неговото
прекратяване.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Разпоредбата на чл. 143, al. 2, т. 11 не се прилага
за клаузи, при които:
(изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) доставчикът на финансови
услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без
предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя о на потребителя, или
стойността на всички други разходи, свързани с финансовите услуги, при условие че
доставчикът на финансовата услуга е поел задължение да уведоми за промяната другата
страна/страни по договора в 7-дневен срок и другата страна/страни по договора има
правото незабавно да прекрати договора;
търговецът или доставчикът на финансовите услуги си запазва правото да
промени едностранно условията на безсрочен договор, при условие че се задължил в
tres veces más información sobre cómo informar y cómo promocionar mi sitio web
прекрати договора.
(3) (Изм. – ДВ, br. 100 de 2019 г.) Разпоредбите на чл. 143, al. 2, т. 7, 11 y 13 no se
прилагат по отношение на:
сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято
цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на
лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги;
договорите за покупка или продажба на чужда валута, пътнически чекове или
международни парични преводи в чужда валута.
(4) (Изм. – ДВ, br. 100 de 2019 г.) Разпоредбата на чл. 143, al. 2, т. 13 не се прилага
при клаузи за индексиране на цени, при условие че клаузите са законосъобразни и
El método de inicio de sesión y la opción se pueden realizar ya en el perro.
Чл. 145. (1) Неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се
преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата – предмет на договора,
всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и
всички останали клаузи на договора о на друг договор, от който той зависи.
(2) Преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето
на основния му предмет, както и съответствието между цената и ли възнаграждението, OT
една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от
друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми.
Чл. 146. (1) Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално.
(2) Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
(3) Обстоятелството, че някои условия са индивидуално уговорени, не изключва
прилагането на този раздел към останалата част от договора.
(4) Когато търговецът или доставчикът твърди, че определено условие от
договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказването пада върху него.
(5) Наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води
до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи.
Чл. 147. (1) Клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да
бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин.
(2) При съмнение относно смисъла на определено условие то се тълкува по
благоприятен за потребителя начин.
(3) (Нова – ДВ, br. 100 de 2019 г.) Разпоредбата на ал. 2 не се прилага за исковете
по чл. 186 y 186a.
Чл. 147а. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) При сключване на
договор при общи условия с потребител общите условия обвързват потребителя само ако
са му били предоставени и той се е съгласил с тях.
(2) Съгласието на потребителя с общите условия се удостоверява с неговия подпис.
(3) Търговецът или упълномощен негов представител е длъжен да предаде
подписан от него екземпляр от общите условия на потребителя.
(4) Тежестта на доказване на изразеното от потребителя съгласие с общите
условия и получаването им при подписване на договора се носи от търговеца.
(5) Клаузата за съгласие с общите условия на договора и деклариране на
получаването им от потребителя, включена в индивидуалните договори, не е
доказателство за действителното приемане на общите условия и получаване на екземпляр
от потребителя.
Чл. 147б. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Търговецът е
длъжен да уведоми потребителя за всяко изменение в общите условия по сключения
договор в 7-дневен срок от настъпването на това обстоятелство на посочен от него
teléfono, posición electrónica o dirección correspondiente.
(2) Когато не е съгласен с измененията в общите условия, потребителят може да се
откаже от договора, без да посочва причина и без да дължи обезщетение или неустойка,
или да продължи да го изпълнява ри действащите преди изменението общи условия.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) Потребителят упражнява правото си по ал. 2, gato
изпраща до търговеца писмено уведомление в едномесечен срок от получаването na
съобщението по ал. 1. Алинея 2 не се прилага в случаите, когато изменението в общите
условия е вследствие на разпореждане или указание на копетентен organ на власт.
(4) Измененията в общите условия обвързват потребителя по договора, когато
потребителят е уведомен за тях при условията на ал. 1 и не е упражнил правото си по ал. 2
y 3.
(5) Търговецът е длъжен да установи факта на уведомяване на потребителя за
изменение в общите условия.
Чл. 148. (1) (Предишен текст на чл. 148 – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014
г.) Комисията за защита на потребителите:
изготвя насоки или препоръки във връзка с конкретни неравноправни клаузи в
perros con uso o en perros, colocados en otros sectores o sectores
дейност;
препоръчва използването на определени клаузи в договорите, използвани в
определени специфични отрасли или сектори на дейност;
води преговори с представители на сдружения на търговците относно
изготвянето на примерни договори, приложими за определени отрасли или сектори на
дейност;
(nueva – ДВ, 18 de julio de 2011, доп. – ДВ, 61 de julio de 2014, en 25.07.2014,
изм. – ДВ, бр. 57 de 2015 г.) сезира компетентния съд при наличие на неравноправни
cláusulas para perros con obsи условия с искане за обявяването им за нищожни по реда на
глава девета, раздел IV в случаите, когато предприетите мерки по т. 1 или ал. 4 ca
останали без резултат и клаузите на договора могат да засегнат голям брой потребители
или е възможно същите да бъдат използвани и от други търговци.
(2) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Когато в нормативен акт е
El órgano anterior de одобрява общите условия на договорите с потребители и
последващите изменения в тях, те се изпращат на Комисията за защита на потребителите
за становище за наличието неравноправни клаузи. Държавният орган одобрява общите
условия на договорите с потребители само ако Комисията за защита на потребителите
одобри предоставените ѝ общи условия и след като прецени, че те не съдържат
неравноправни клаузи по смисъла на тази глава.
(3) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Когато в нормативен акт не
е предвидено държавен орган да одобрява общите условия на договорите с потребители
за финансови услуги и последващите изменения в тях, те се изпращат от търговеца до
Комисията за защита на потребителите за одобрение.
(4) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Когато Комисията за защита
на потребителите прецени, че общите условия съдържат неравноправни клаузи по
смисъла на тази глава, тя предоставя на търговеца 14-дневен срок от уведомяването му
да ги отстрани.
Чл. 148а. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) Исковете по тази глава се разглеждат по
реда на глава двадесет и пета от Гражданския процесуален кодекс.
Глава седма.
ДОГОВОРИ ЗА РАЗПРЕДЕЛЕНО ВЪВ ВРЕМЕТО ПРАВО НА ПОЛЗВАНЕ НА
СОБСТВЕНОСТ. ДОГОВОРИ ЗА ДЪЛГОСРОЧНИ ВАКАНЦИОННИ ПРОДУКТИ.
ДОГОВОРИ ЗА ПРЕПРОДАЖБА И ЗАМЯНА (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 18 ОТ 2011 Г.)
Чл. 149. (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Разпоредбите на тази глава имат за цел да
осигурят защита на потребителите при предлагането, продажбата, препродажбата и
замяната на права и/или услуги по договори за предоставяне на разпределено във
времето право на ползване на собственост и на договори за дългосрочни ваканционни
productos.
Чл. 150. (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Разпоредбите на тази глава се прилагат
при договори, сключени между търговец и потребител.
(2) Потребител е всяко физическо лице, което действа за цели, които са извън
търговията, стопанската дейност, занаята или професията на това лице.
(3) Търговец е всяко физическо или уридическо лице, както и всяко лице,
действащо от името и за сметка на търговеца, което действа за цели, свързани с
търговията, стопанската дейност, занаята или професията на това лице.
(4) Разпоредбите на тази глава не изключват и не ограничават прилагането на
правила, регламентирани в закон, относно:
вписването на движима собственост или недвижим имот в специален регистър
или прехвърлянето на имоти;
установяването на търговеца и изискванията на разрешителен, лицензионен или
друг режим за упражняване на търговска дейност.
Чл. 151. (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Договор за разпределено във времето право
на ползване на собственост е договор, сключен за срок, по-дълъг от една година, чрез
който потребител срещу заплащане придобива право да ползва един или няколко имота
или друга движима собственост, използвана за настаняване с нощувка за повече от един
período de validez.
Чл. 152. (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Договор за дългосрочни ваканционни
продукти е договор, сключен за срок, по-дълъг от една година, чрез който потребител
срещу заплащане придобива право да ползва отстъпки или други предимства при
настаняване за определен период от време заедно със или без предоставяне на transporte
или други услуги.
Чл. 153. (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Договор за препродажба е договор, по силата
на който търговец срещу заплащане съдейства на потребител да продаде или закупи
разпределено във времето право на ползване на собственост или дългосрочен
Producto vacacional.
Чл. 154. (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Договор за замяна е договор, чрез който
потребител срещу заплащане се включва в схема за замяна, в която срещу временно
предоставяне на други лица на правата, произтичащи от негов договор за разпределено
във времето право на ползване на собственост, получава достъп до имот или друга
движима собственост, използвана за настаняване с нощувка или други услуги.
Чл. 155. (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Допълнителен договор е договор, въз основа
на който потребител получава услуги, свързани с договора за разпределено във времето
право на ползване на собственост или с договора за дългосрочни ваканционни продукти,
Estos son algunos de los usos previos a la historia o la historia de nuestra vida en el perro.
между третото лице и търговеца.
Чл. 156. (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Преди потреBITелят да бъде обвързан от
предложение или договор по тази глава, търговецът му предоставя своевременно точна и
Información actualizada, no disponible para ninguna respuesta informativa, nuestro formato.
En el formulario estándar de información previa a la información:
договори за разпределено във времето право на ползване на собственост
съгласно приложение № 1;
договори за дългосрочни ваканционни продукти съгласно приложение № 2;
договори за препродажба съгласно приложение № 3;
договори за замяна съгласно приложение № 4.
Чл. 157. (Изм. – ДВ, br. 18 de 2011 г.) Измацията по чл. 156 се предоставя на
потребителя безвъзмездно, по ясен и разбираем начин, на хартиен или на друг
леснодостъпен за потребителя траен носител.
Чл. 158. (Изм. – ДВ, br. 18 de 2011 г.) Информацията по чл. 156 се предоставя на
езика или на един от езиците на държавата – членка на Европейския съюз, в която
потребителят пребивава или чийто гражданин е, по негов избор, при условие че това е
официален език на Европейския съюз.
Чл. 159. (В сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Всяка реклама на
договор или група договори по тази глава посочва възможноста за получаване на
información sobre чл. 156 и откъде може да бъде получена.
Чл. 160. (В сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.,
изм. – ДВ, бр. 18 de 2011) (1) Когато на потребителя се предлага договор по тази глава
по време на събитие, организирано с цел промоция или продажба, търговецът
задължително посочва в отправената до потребителя покана търговската цел и характера
на събитието.
(2) Търговецът е длъжен да направи информацията по чл. 156 envío
потребителя във всеки момент по време на събитието по ал. 1.
Чл. 161. (Изм. – ДВ, 18 de marzo de 2011) Забранява се предлагането или продаването
като инвестиция на разпределено във времето право на ползване на собственост или
дългосрочен ваканционен продукт.
Чл. 161а. (Нов – ДВ, 18 de marzo de 2011) При изчисляване срока на договора за
разпределено във времето право на ползване на собственост и на договора за
дългосрочни ваканционни продукти се взема предвид всяка клауза на договора за
мълчаливо подновяване или продължаване.
Чл. 161б. (Нов – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Договорите по тази глава се сключват в
писмена форма, на хартиен о на друг траен носител, на езика о на един от езиците на
държавата – членка на Европейския съюз, в която потребителят пребивава или чийто
гражданин е, по негов избор, при условие че това е официален език на Европейския съюз.
(2) Когато потребителят пребивава или търговецът упражнява своята търговска
или дейност на територията на Република България, договорът се
изготвя на езика по ал. 1 и на български език.
(3) При договори за разпределено във времето право на ползване на собственост,
касаещи конкретен недвижим имот, търговецът предоставя на потребителя договора на
езика по ал. 1 и в заверен превод на езика или на един от езиците на държавата – членка
En Europa, в която се намира имотът, при условие че това е официален език на
Европейския съюз.
Чл. 161в. (Нов – ДВ, 18 de marzo de 2011) (1) Преддоговорната информация по чл. 156
представлява неразделна част от договора. Търговецът не може да променя
съдържанието на предоставената информация по чл. 156 с изключение на случаите,
cogato:
страните изрично уговорят друго, или
направените промени се дължат на необичайни и непредвидими обстоятелства,
които са извън контрола на търговеца, чито последици не могат да бъдат избегнати от
него, дори ако положи всички необходими грижи.
(2) Всяка промяна на предоставената информация, извършена в съответствие с ал.
1, се съобщава на потребителя на хартиен о на друг леснодостъпен за него траен
носител преди сключването на договора и се посочва изрично в договора.
Чл. 161г. (Нов – ДВ, 18 de abril de 2011) Haga clic aquí para ver:
имената, единния граждански номер (личния номер или личния номер на
чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя;
фирмата, правно-организационната форма, ЕИК, седалище и адрес на търговеца

юридическо лице, или имената, единния граждански номер (личния номер или личния
номер на чужденец) и адрес за кореспонденция за физическо лице;

информацията за съответния вид договор съгласно чл. 156;
извършените промени в предоставената информация по чл. 156 за съответния
вид договор;
отделен стандартен формуляр за улесняване упражняване правото на отказ на
потребителя от сключения договор съгласно приложение № 5;
дата и място на сключването на договора и подписите на страните.
Чл. 161д. (Нов – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Преди сключването на договор по тази
глава търговецът изрично изрично потребителя, че има право на отказ от договора, за
продължителността на срока, в който може да упражни правото си на отказ, и за
забраната за извършване на авансово плащане по време на срока за отказ.
(2) Información sobre otros. 1 се включва в договора и тези договорни клаузи се
подписват от потребителя отделно.
(3) Puede utilizar un ejemplo de perro en un momento determinado.
Чл. 161е. (Нов – ДВ, 18 de marzo de 2011) (1) Потребителят има право, без да дължи
обезщетение или неустойка и без да посочва причина да се откаже от сключения договор
за разпределено във времето право на ползване на собственост, за дългосрочни
ваканционни продукти, за препродажба о за замяна, в срок 14 календарни дни, считано
от датата на:
сключване на договора о сключване на обвързващ предварителен договор, или
получаване на договора или на обвързващия предварителен договор, когато
потребителят ги получава след тяхното сключване.
(2) Когато търговецът не попълни и/или не предостави на потребителя на хартиен
или на друг траен носител стандартния фоормуляр за отказ от сключения договор по чл.
161г, т. 5, потребителят има право да се откаже от договора в срок от една година y 14
Calendario de fechas, datos de datos guardados en el hogar o en la tienda
обвързващ договор от датата на неговото получаване.
(3) Когато търговецът попълни и предостави на потребителя стандартния
Formulario de eliminación de medicamentos para perros o medicamentos para la nariz en rampas
на една година от датата на сключване на договора или на предварителния обвързващ
договор или от датата на неговото получаване, срокът по ал. 1 за упражняване правото на
отказ от договора започва да тече от датата, на която потребителят получи фоормуляра по
чл. 161г, т. 5.
(4) Когато търговецът не е предоставил на потребителя на хартиен о на drog
траен носител информацията по чл. 156, потребителят има право да се откаже от
договора в срок от три месеца и 14 календарни дни, считано от датата на сключване на
perro o perro previamente observado, o datos negativos
получаване.
(5) Когато търговецът предостави на потребителя на хартиен о на droг траен
носител информацията по чл. 156 en la trama de tres mesas, считано от датата на
сключване на договора о на предварителния обвързващ договор, o от датата на
неговото получаване, срокът по ал. 1 за упражняване правото на отказ от договора
започва да тече от датата на предоставяне на информацията по чл. 156.
(6) Когато потребителят сключи едновременно договор за разпределено във
времето право на ползване на собственост и договор за замяна, към двата договора се
прилага само един срок за упражняване правото на отказ от договора, който започва да
тече съгласно изискванията на ал. 1.
Чл. 161ж. (Нов – ДВ, 18 de marzo de 2011) (1) Потребител, който желае да упражни
правото си на отказ от сключения договор, е длъжен да уведоми за това търговеца на
хартиен или на друг траен носител преди изтичане на сроковете по чл. 161е. Потребителят
може да използва и стандартния формуляр за улесняване упражняване правото на отказ
по чл. 161г, т. 5.
(2) Упражняването на правото на отказ на потребителя от сключения договор
прекратява правата и задълженията на страните по договора, като потребителят не
дължи разноски и заплащане на услуги, предоставени му преди отказа.
Чл. 161z. (Нов – ДВ, 18 de marzo de 2011) Забранява се изискването и получаването на
авансово плащане, предоставяне на гаRANции, блокиране на пари по сметки, изрично
признаване на задължения или всяка друга насрещна престация за търговеца или за
Tres palabras para perros de:
разпределено във времето право на ползване на собственост, за дългосрочни
ваканционни продукти и за замяна – преди изтичане на сроковете за упражняване правото
на отказ от сключения договор по чл. 161;
препродажба – преди осъществяване на действителната продажба или
прекратяване на договора за препродажба по друг начин.
Чл. 161è. (Нов – ДВ, 18 de marzo de 2011) (1) При договорите за дългосрочни
ваканционни продукти плащането се извършва по предварително изготвен график за
разсрочено плащане. Плащанията, включително членските вноски, се разделят на равни по
стойност годишни вноски.
(2) Забранява се плащане на цената, посочена в договора, по друг начин, който не
съответства на графика за разсрочено плащане по ал. 1.
(3) Търговецът е длъжен да изпрати на потребителя писмена покана за плащане
на хартиен о на друг траен носител най-малко 14 календарни дни преди настъпване на
всяка дата на падеж.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) При получаване на покана за плащане на втората и
на всяка следваща годишна вноска потребителят има право да прекрати договора за
дългосрочни ваканционни продукти, без да дължи обезщетение и/или неустойка, като
отправи предизвестие до търговеца в срок 14 календарни дни считано от датата na
получаване на поканата за плащане на всяка годишна вноска.
Чл. 161к. (Нов – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Когато потребителят упражни правото си
на отказ от договор за разпределено във времето право на ползване на собственост или
от договор за дългосрочни ваканционни продукти, всеки договор за замяна, свързан с
Estos perros, o algunos medicamentos que contienen medicamentos para perros se prescriben sin autorización.
дължи разноски, обезщетение и/или неустойка.
(2) Когато потребителят упражни правото си на отказ от договор по тази глава,
цената по който е изцяло или отчасти покрита от кредит, предоставен на потребителя от
търговеца или от трето лице въз основа на договор между търговеца и третото лице,
договорът за кредит се прекратява, без потребителят да дължи разноски, обезщетение
и/или неустойка.
Чл. 161л. (Нов – ДВ, 18 de marzo de 2011) (1) Когато по договор по чл. 151 – 154 е
приложимо правото на държава – членка на Европейския съюз, всяка договорна клауза, с
която потребителят се отказва от правата, предоставени му по тази глава, е нищожна.
(2) Когато по договор по чл. 151 – 154 е приложимо правото на държава, която не е
Европейския съюз, потребителите имат правата по тази глава в следните случаи:
когато предметът на договора е свързан с недвижим имот или имоти, някой от
които се намира на територията на държава – членка на Европейския съюз, или
когато предметът на договора не е свързан с недвижим имот, но търговецът
упражнява търговска или професионална дейност в държава – членка на Европейския
съюз, или по какъвто и да е начин дейността му е насочена към държава – членка на
Los países europeos y los amantes del deporte se han puesto de acuerdo en este tema.
Чл. 161м. (Nov – ДВ, 18 de enero de 2011) (1) Комисията за защита на потребителите
Infórmese sobre cómo utilizar el técnico y cómo utilizarlo antes de realizar el pedido.
сключването на договори по тази глава, за възможностите за извънсъдебно разрешаване
на потребителски спорове и разглежда жалби, сигнали и предложения на потребителите и
сдруженията на потребителите.
(2) Комисията за защита на потребителите насърчава търговците и техните
Las principales organizaciones que informan sobre cómo obtener códigos de barras de su elección
Práctica y práctica de uso generalizado de los propietarios.
спорове, свързани с договори по тази глава.
Чл. 161н. (Нов – ДВ, 18 de marzo de 2011, изм. – ДВ, 57 de marzo de 2015)
comedias y mediadores, създадени по реда на глава девета, раздел III, съдействат за
разрешаването на спорове между потребители и търговци, възникнали във връзка с
договори по тази глава.
Чл. 161®. (Нов – ДВ, 18 de marzo de 2011) (1) Всяка уговорка между търговец и
потребител, която противоречи на разпоредбите на тази глава и води до увреждане
Interés por la potencia o por la organización de otras cosas
закон, е нищожна.
(2) Когато не са спазени изискванията на чл. 158, 161, 161б, 161в, 161г, 161з y 161и,
съответният договор е недействителен.
Чл. 161p. (Нов – ДВ, 18 de marzo de 2011) (1) Разпоредбите на тази глава не изключват
използването от потребителя на други правни средства за защита на неговите права и
interés.
(2) За неуредените по тази глава случаи се прилагат разпоредбите на Закона за
задълженията и договорите.
Глава осма.
ОРГАНИ И ОРГАНИЗАЦИИ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ
Раздел I.
Административни органи за защита на потребителите
Чл. 162. (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. – ДВ, бр. 61 от
2014 г., en сила от 25.07.2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 de 2015) Ministro de iconos
провежда и координира държавната политика в областта на защитата на потребителите.
Чл. 163. (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. – ДВ, бр. 61 от
2014 г., en сила от 25.07.2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 de 2015) Ministro de iconos
предприема мерки за интегриране на политиката за защита на потребителите при
провеждане на другите секторни хоризонтални политики.
Чл. 164. (1) (Предишен текст на чл. 164 – ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 30.06.2006
г., изм. – ДВ, бр. 82 de 2009 г., en сила от 16.10.2009 г., изм. – ДВ, бр. 61 de 2014, en сила от
25.07.2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 de 2015) Ministro de iconos:
прави предложения за изменение на действащи и за приемане на нови
нормативни актове в областта на защитата на потребителите;
издава подзаконови нормативни актове в областта на защитата на
потребителите в случаите, предвидени в закон;
дава становища по нормативни актове, имащи отношение към защитата на
потребителите;
ръководи работата на Националния съвет за защита на потребителите;
координира дейността на другите административни органи, имащи отношение
към защитата на потребителите;
осъществява сътрудничество с административни органи за защита на
потребителите на други държави и представлява República de Bélgica en международните
организации за защита на потребителите;
(nueva – ДВ, бр. 53 de 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) изготвя списък на
Organizaciones cualificadas en la República de Bélgica, que son muy interesantes para usted.
предявяват искове за преустановяване или за забрана на действия или търговски
prácticas, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите.
(2) (Нова – ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в
сила от 16.10.2009 г., изм. – ДВ, бр. 61 de 2014 г., en сила от 25.07.2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 de agosto
2015 г.) Списъкът по ал. 1, т. 7 се изготвя въз основа на критерии, определени с наредба
на ministъра на икономиката.
(3) (Нова – ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в
сила от 16.10.2009 г., изм. – ДВ, бр. 61 de 2014 г., en сила от 25.07.2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 de agosto
2015 г.) Министърът на икономиката предоставя na Европейската комисия списъка na
Organizaciones cualificadas en la República de Bélgica, catálogos y tecnologías predeterminados en el diseño.
и правноорганизационна форма.
Чл. 165. (1) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. – ДВ, бр. 15 от
2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 61 de 2014 г., en сила от 25.07.2014 г., изм. –
ДВ, бр. 14 de 2015) Комисията за защита на потребителите е юридическо лице na
бюджетна издръжка, със седалище София. Тя е колегиален орган към minистъра на
Iconos regionales de zonas del territorio de la zona.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 05.03.2010 г.) Комисията за защита на
потребителите се състои от трима членове, в т.ч. председател, които се определят за срок
5 години с решение на Министерския съвет и се назначават о министър-председателя. От
членовете на комисията поне един е юрист един е икономист.
(3) Комисията за защита на потребителите:
приема годишна план-програма и периодични планове за извършване на
контролна дейност;
(изм. и доп. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г., изм. – ДВ, бр. 102 от
2008 г.) осъществява контрол върху нелоялните търговски практики;
предявява искове за колективна защита на потребителите;
изготвя насоки и препоръки във връзка с конкретни неравноправни клаузи в
dogovorite;
осъществява контрол за безопасност на стоките у услугите в съответствие с
изискванията на този закон.
(4) Председателят на Комисията за защита на потребителите:
представлява комисията и упълномощава лица, които да я представляват;
ръководи заседанията на комисията;
(изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) организира и ръководи
дейността на комисията;
Función de activación del órgano mediante la activación de la función de configuración del dispositivo.
служители на работодател по отношение на служителите, работещи по трудови
правоотношения;
сключва договори, необходими за дейността на комисията и на нейната
администрация, или оправомощава лица за тяхното сключване;
издава индивидуални административни актове, наказателни постановления и
налага принудителни административни мерки и оправомощава длъжностни лица за
Asegúrese de que la configuración del sistema esté activada antes de que se activen las normas.
(5) Председателят и членовете на Комисията за защита на потребителите трябва
да отговарят на следните условия:
да са български граждани;
да имат висше образование със степен “magistър”;
да имат най-малко 5 години трудов стаж;
(изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г.) да не заемат длъжност или да не извършват дейност
по чл. 19, al. 6 de Закона за администрацията;
(nueva – ДВ, 56 de marzo de 2012) да не заемат ръководна длъжност в политическа
partido o organización.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г.,
изм. – ДВ, бр. 7 de 2018) Всеки член на комисията е длъжен да разкрие писмено пред
комисията всеки частен интерес по смисъла на Закона за противодействие на корупцията
и за отнемане на незаконно придобитото имущество при вземане на конкретно решение, и
да не участва в обсъждането и гласуването му.
(7) (Отм. – ДВ, бр. 42 de 2009 г.)
(8) Правомощията на членовете на комисията се прекратяват при смърт или
anterior:
по тяхно писмено искане;
при установяване на несъвместимост с изискванията на този закон;
(изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г., доп. – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.)
при влизане в сила на съдебен акт за извършено умишлено престъпление от общ
характер, за което органът по назначаване следи служебно;
при невъзможност да изпълняват задълженията си повече от три месеца;
(nov – ДВ, br. 42 de 2009 г., изм. – ДВ, br. 97 de 2010 г., в сила от 10.12.2010 г.,
изм. – ДВ, бр. 7 de 2018 г.) при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на
Interés por la protección de la corporación y la falta de disponibilidad
придобитото имущество.
(9) При прекратяване на правомощията на член на комисията в срок до един месец
от деня на прекратяване на правомощията компетентният орган определя и назначава нов
член до изтичане на съответния мандат.
(10) Diseño, estructura y organización de la maquinaria y el sistema educativo
Комисията за защита на потребителите на нейната администрация се определят с
устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
Чл. 166. Кметът на общината създава в общинската администрация звено за
защита на потребителите, чрез което:
(изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) осъществява контрол по
глава втора, глава четвърта, раздел II и глава пета, раздели II и III;
El consultor puede decidir si está en un lugar seguro;
предоставя на Комисията за защита на потребителите информация за опасни
стоки;
сезира компетентните органи при установяване нарушения на други нормативни
актове, засягащи правата и интересите на потребителите.
Раздел II.
Сдружения на потребителите
Чл. 167. (1) Гражданите могат да се сдружават с цел защита на правата и
интересите на потребителите.
(2) Не могат да заемат ръководни длъжности в управителните органи на
сдруженията на потребителите:
служители в държавните органие в органите на местното самоуправление и
местната администрация, които осъществяват функции по защита на потребителите;
производители, вносители, търговци и доставчици;
лица, които заемат ръководна или контролна длъжност в търговско дружество
или кооперация;
лица, които заемат ръководна длъжност в политическа партия или организация.
Чл. 168. (1) Сдруженията на потребителите са сдружения с нестопанска цел, които:
действат изключително в интерес на потребителите;
не са свързани с определена политическа партия;
са икономически независими от производители, вносители, търговци и
доставчици;
(изм. – ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г.) са вписани в регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията към miniстъра
на правосъдието, като сдружения за осъществяване на общественополезна дейност.
(2) Обстоятелствата по ал. 1, т. 2 и 3 се доказват с декларация.
Чл. 169. (1) Сдруженията на потребителите имат право да:
получават информация за проекти на нормативни актове, отнасящи се до
правата и интересите на потребителите, и да дават становища по тях;
Infórmese sobre los órganos de control de las salas de estar en las que se encuentran los participantes.
потребителите;
(изм. – ДВ, br. 41 de 2007 г.) получават информация от държавните и общинскит
органи за проекти на методики за формиране цените на обществениTE услуги, свързани с
transporte, transporte, transporte, transporte, transporte,
accesorios eléctricos y electrónicos;
предлагат на всички контролни органи извършването на проверки, анализи и
изпитвания на стоки и услуги;
съдействат за разрешаване на спорове, възникнали между потребители и
търговци;
сезират съда за нарушаване на правата и интересите на потребителите в
случаите и при условията на този закон;
сключват колективни споразумения със сдруженията на търговците.
(2) Държавните органие органите на местното самоуправление и местната
администрация оказват съдействие на сдруженията на потребителите в дейността им,
свързана със защита на потребителите.
Чл. 170. (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от
25.07.2014 g.) Представително е това сдружение на потребителите, което отговаря на
следните условия:
има за цел защита на правата на потребителите;
(изм. – ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г.) вписано е като сдружение за
осъществяване на общественополезна дейност в регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията към miniстъра на правосъдието;
осъществявало е дейност за защита на потребителите през последната една
година;
Soy una de las funciones principales de Edna en el mundo de los deportes y
información sobre la colocación en el lugar de construcción;
поддържа актуална интернет страница;
извършва ефективно най-малко 4 от изброените обществени дейности за защита
на интересите на потребителите, като:
a) завежда искове за защита на колективните интереси на потребителите;
b) издава списания и специализирани издания на потребителска тематика;
в) оказва съдействие за решаване на потребителски спорове;
г) осъществява информационни дейности и/или кампании в областта на защитата
на потребителите;
d) осъществява образователни дейности и/или кампании в областта на защитата на
потребителите;
e) извършва сравнителни тестове и проучвания на стоки и услуги, предоставяния на
българския пазар;
ж) има функциониращи приемни за предоставяне на съвети и информация на
потребителите най-малко в една трета от областните градове на страната.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.)
Сдруженията на потребителите се признават за представителни по смисъла на ал. 1 po
тяхно искане от ministъра на икономиката.
Чл. 170а. (Нов – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от
25.07.2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 de 2015) За да бъдат признати за представителни по
смисъла на чл. 170, al. 1, сдруженията на потребителите подават до ministъра на
икономиката заявление, придружено със:
(отм. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 01.09.2020 г.)
(отм. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 01.09.2020 г.)
(изм. – ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г., отм. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в
desde el 01.09.2020 г.)
(отм. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 01.09.2020 г.)
(доп. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 01.09.2020 г.) декларация от членовете на
управителните органи на сдружението, че отговарят на изискванията на чл. 167, al. 2 y
декларация от представляващия сдружението по чл. 168, al. 1;
годишен доклад за осъществяваните дейности за постигнатите резултати за
защита на правата и интересите на потребителите през предходната година;
Información sobre las funciones previas a las actualizaciones y
información sobre la ubicación en la ubicación de la ubicación en la dirección de destino, работно
време, телефони за контакт и име на лицето, отговарящо за приемната;
información sobre la dirección electrónica del establecimiento de Internet;
información sobre чл. 170, al. 1, т. 6 съобразно дейностите, осъществявани от
сдружението.
(2) (Нова – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 01.09.2020 г.) В заявлението по ал. 1 año
посочва единен идентификационен код на сдружението с цел извършване на
необходимите справки в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., предишна ал. 2, изм. и доп. –
ДВ, бр. 13 de 2020 г., в сила от 01.09.2020 г.) Декларациите по ал. 1, т. 5 segundos después
original. Documente sobre todos. 1, т. 6 – 9 се подписват от лицата, които представляват
организацията.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.,
предишна ал. 3 – ДВ, бр. 13 de 2020, en fecha 01.09.2020) Когато се установят
нередовности в представените документи, мистърът на икономиката или оправомощено
от него длъжностно лице уведомява писмено заявителя и дава указания за
отстраняването им в 14-дневен срок.
(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 01.09.2020 г.) Ако
нередовностите не бъдат отстранени в срока по ал. 3, заявлението се оставя без
разглеждане.
Чл. 170£. (Нов – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от
25.07.2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 de 2015 г., изм. – ДВ, бр. 13 de 2020 г., en сила от 01.09.2020 г.)
Министът на икономиката със заповед признава за представително сдружение na
потребителите, което отговаря на изискванията на чл. 167, 168 y 170 o отказва да
признае за представително сдружение, което не отговаря на някое от посочените
изисквания.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.,
изм. – ДВ, бр. 13 de 2020 г., в сила от 01.09.2020 г.) Заповедта по ал. 1 се издава в срок два
месеца от постъпване на документите по чл. 170а в Министерството на икономиката. B
случаите по чл. 170, al. 4 segundos de uso de la técnica.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 13 de 2020 г., в сила от 01.09.2020 г.) Със заповедта за
признаване на представителност по ал. 1 сдружението на потребителите се признава за
представително на национално равнище за срок три години.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.)
Ministro de iconos de la información actualizada sobre páginas de Internet
признатите за представителни сдружения на потребителите.
Чл. 170€. (Нов – ДВ, бр. 18 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от
25.07.2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 de 2015) Признатите за представителни сдружения na
потребителите са длъжни да уведомят ministъра на икономиката за всяка промяна в
обстоятелствата по чл. 170, al. 1 не по-късно от 14 дни от настъпването ѝ.
Чл. 170g. (Нов – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от
25.07.2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 de 2015) Представителните сдружения на потребителите
подават заявление до ministъра на икономиката за иницииране на нова процедура по
признаване на сдруженията на потребителите за представителни три месеца преди
изтичането на срока на заповедта по чл. 170б, al. 3. Към заявлението се прилагат
información y documentación sobre el tema. 170, al. 1.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.)
Министът на икономиката издава заповед по чл. 170б, al. 1 по реда на чл. 170а y 170б.
Чл. 170д. (Нов – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от
25.07.2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 de 2015, доп. – ДВ, бр. 13 de 2020 г., en сила от 01.09.2020 г.)
Оправомощени от miniстъра на икономиката длъжностни лица могат да извършват
проверки за наличието на критерите за представителност на всяко от представителните
сдружения на потребителите. Резултатите от проверките се отразяват в доклад, който се
представя на ministra на икономиката.
(2) В рамките на всяка процедура по финансиране на сдруженията на
потребителите по чл. 172 се извършва проверка за наличието на критериите за
представителност.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) В
зависимост от резултатите от проверките по ал. 1 y 2 minutos de iconos del mundo
отмени заповедта по чл. 170б, al. 3 antes de realizar un trigodista, cogato:
сдружението на потребителите, признато за представително, не представи при
поискване актуалните документи по чл. 170, al. 1;
сдружението на потребителите, признато за представително, не е уведомило за
промяна в обстоятелствата в срока по чл. 170в;
(изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., изм. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в
сила от 01.09.2020 г.) се установи, че сдружението не отговаря на критериите за
представителност по чл. 170, al. 1 или някоя от декларациите по чл. 170, al. 1, т. 5 е с
невярно съдържание.
Чл. 171. (1) Представителните сдружения на потребителите участват в
Националния съвет за защита на потребителите, в колективните и консултативните органи
за защита на потребителите.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в
сила от 25.07.2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 de 2015) Представителните сдружения на
потребителите правят мотивирано предложение до miniстъра на икономиката за
определяне представители на потребителските организации, които да участват в
колективните и консултативните органи за защита на потребителите.
Чл. 172. (1) (Доп. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Държавата може да финансира
представителни сдружения на потребителите по реда на чл. 196 съобразно обема и
общественото значение на извършената работа в интерес на потребителите.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в
сила от 25.07.2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 de 2015 г.) Средствата по ал. 1 segunda vez
ministra de iconos de otras empresas
принципите на обективност, прозрачност и безпристрастност.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в
сила от 25.07.2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 de 2015) Ministro de iconos de la economía
с ministra на финансите издава наредба за условията и реда за предоставяне на
финансови средства на сдруженията на потребителите.
Раздел III.
Национален съвет за защита на потребителите
Чл. 173. (1) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. – ДВ, бр. 61 от
2014 г., en сила от 25.07.2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 de 2015) Националният съвет за защита
на потребителите е консултативен орган към miniстъра на икономиката.
(2) Националният съвет за защита на потребителите се състои от председател,
заместник-председател и 12 членове.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в
сила от 25.07.2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 de 2015) Председател на Националния съвет за
защита на потребителите е miniстът на икономиката, а заместник-председател е
заместник-министърът на икономиката, отговарящ за политиката за защита на
потребителите.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.,
изм. y доп. – ДВ, бр. 18 de 2011 г., изм. – ДВ, бр. 61 de 2014 г., en сила от 25.07.2014 г., изм. –
ДВ, бр. 14 de 2015 г., изм. – ДВ, бр. 58 de 2017, publicado el 18.07.2017) Nacional
съвет за защита на потребителите включва по един представител на MINISTERSTвото на
здравеопазването, Министерството на земеделието, храните и горите, Министерството на
iconos, ministro de transporte, información sobre tecnologías y
съобщенията, Министерството на финансите и на Комисията за защита на потребителите,
определени от съответните ministri, и шестима представители на представителните
сдружения на потребителите.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.,
изм. – ДВ, бр. 61 de 2014 г., en сила от 25.07.2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 de 2015 г.)
Представителите на представителните сдружения на потребителите се определят въз
основа на изготвено от тях мотивирано предложение до miniстъра на икономиката.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в
сила от 25.07.2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 de 2015) Поименният състав на Националния
съвет за защита на потребителите се определя със заповед на ministъра на
iconografía.
(7) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) В заседанията на
La selección nacional de productos para la alimentación puede ser una gran opción para la compra y venta de productos
на сдружения на потребителите по чл. 168, al. 1, на сдружения на търговците и
производителите и представители на други министерства, ведомства и регулаторни
органи, които имат отношение към защитата на потребителите и не са членове на съвета,
в зависимост от темите, предвидени за обсъждане в дневния ред на заседанието.
Чл. 174. (1) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. – ДВ, бр. 61 от
2014 г., en сила от 25.07.2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 de 2015) Ministro de iconos
издава правилник за работата на Националния съвет за защита на потребителите.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в
сила от 25.07.2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 de 2015) Административното обслужване на
дейността на Националния съвет за защита на потребителите се осигурява от
Министерството на икономиката.
Чл. 175. (1) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Националният
съвет за защита на потребителите:
(изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.)
Asesoramiento técnico sobre iconos para la mejora de la eficacia de la energía.
política;
изготвя програми за провеждане на потребителска политика;
(изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в
сила от 25.07.2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 de 2015) прави предложения чрез чистъра на
iconos de configuración y dotación en la práctica regular de limpieza
потребителите;
прави предложения до съответните държавни органи във връзка с ефективното
прилагане на законодателството, свързано със защитата на потребителите;
дава становища по проекти на нормативни актове, свързани с правата на
потребителите;
насърчава сключването на споразумения между сдружения на потребителите и
сдружения на търговците;
обсъжда други въпроси, свързани със защитата на потребителите.
(2) Po решение на Националния съвет за защита на потребителите към него могат
да се създават комисии и работни групи за решаване на отделни проблеми.
Чл. 176. (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. – ДВ, бр. 61 от
2014 г., en сила от 25.07.2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 de 2015) Националният съвет за защита
на потребителите се свиква на заседание от ministъра на икономиката най-малко веднъж
на 4 месеца и може да взема решение, когато на заседанията присъстват най-малко две
трети от членовете му. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от членовете му.
Националният съвет за защита на потребителите може да се свиква от половината от
членовете му.
Чл. 177. Членовете на Националния съвет за защита на потребителите не
получават възнаграждение за работата си в него.
Глава девета.
ПОТРЕБИТЕЛСКИ СПОРОВЕ
Раздел I.
Потребителски жалби y сигнали
Чл. 178. (1) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) За нарушаване на правата, предоставени
им по този закон, потребителите и сдруженията на потребителите имат право да подават
Señales, señales y ajustes de los órganos de control y funciones implementadas en el dispositivo
на потребителите. Prescripciones, señales y prescripciones para su uso
и до по-горестоящи органи.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.)
Жалбите, сигналите и предложенията се подават до Комисията за защита на
потребителите в писмена форма на хартиен носител или по електронен път.
(3) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Жалбата трябва да
съдържа:
наименование на органа, до който се подава жалбата;
името, пощенски и/или електронен адрес на жалбоподателя;
срещу кого се подава жалбата, като се посочи името/наименованието na
търговеца или на търговския обект, както и неговото седалище или адрес на управление;
оплакванията и исканията на жалбоподателя;
подпис на лицето, което я подава, когато се подава на хартиен носител, или на
неговия пълномощник; в случай че жалбата е подадена чрез пълномощник, се прилага
пълномощно; в случай че жалбата е подадена по електронен път, не се изисква тя да
бъде подписана с електронен подпис;
доказателства, с които жалбоподателят разполага – копие от касови бележки,
factores, perros y drogas, на които основава претенцията си.
(4) (Нова – ДВ, бр. 18 от 2011 г., предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила
от 25.07.2014 г.) Ако жалбата не отговаря на изискванията на ал. 3, Комисията за защита
на потребителите уведомява жалбоподателя в 7-дневен срок от получаването на жалбата
и не образува производство по разглеждането ѝ до отстраняване на нередовностите.
(5) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Сигналите и предложенията
на потребителите трябва да отговарят на изискванията на ал. 3, т. 15.
(6) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 18 de 2011 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 61 de 2014
г., в сила от 25.07.2014 г.) Жалбите, SIGNALITE и предложенията, подадени до
Un órgano incompetente se prepara durante 7 días en los datos posteriores a la publicación.
компетентния орган, като се уведомят техните податели. Жалбата, сигналът или
предложението не се препраща, когато има данни, че въпросът е отнесен и до
компетентния орган.
Чл. 179. (1) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Държавните органи са длъжни да
Regístrese para obtener información sobre las señales, señales y actualizaciones de energía y datos.
образуват производство за разглеждането им. По анонимни сигнали производство не се
образува.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Органът, до който е подадена жалба, SIGN или
предложение, е длъжен да насочи потребителя и да му разясни неговите права и
задължения.
(3) На лицата, чито искания са незаконосъобразни и ли неоснователни или не
Si tiene alguna pregunta sobre el producto, podrá hacerlo.
Чл. 180. (1) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Когато по жалбата, сигнала или
предложението не е нужно да се извършва проверка, компетентният organ е длъжен да
разгледа случая и да вземе решение в 14-дневен срок, а в останалите случаи – в
едномесечен срок от датата на постъпването на жалбата, señal o предложението.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Решението по жалбата, SIGNAL или предложението
се съобщава писмено на подателя на другите заинтересовани лица организации, ако
Estoy hablando de datos de 7 días después del envío.
(3) Решения с голямо обществено значение могат да се разгласяват чрез печата или
по друг подходящ начин по преценка на органа, който ги е постановил.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Когато в жалба, SIGN или предложение е
отправено искане, което не е уважено, копетентният орган в отговора си до подателя
излага съображенията и мотивите си за това.
Чл. 181. (1) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Жалби, сигнали и предложения, подадени
повторно по въпрос, по който има решение, не се разглеждат, освен ако са във връзка с
изпълнението на решението или се основават на нови факти и обстоятелства.
(2) (Изм. – ДВ, 18 de marzo de 2011)
разглеждат, се връщат на подателя, като му се съобщават и основанията за това.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) На жалби, сигнали и предложения по въпроси, на
които е отговорено по ал. 2, но съдържащи нови обстоятелства, се отговаря само на
новите обстоятелства.
Раздел II.
Алтернативно решаване на потребителски спорове (Нов – ДВ, br. 57 de 2015 g.)
Раздел II.
Чл. 181а. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) (1) Разпоредбите на този раздел уреждат
Зискванията към процедурите за артернативно решаване на национални и transгранични
спорове, свързани със задължения, произтичащи от договори за продажба или за
predostavyane на услуги между търговец, установен на територията на Европейския съюз,
и потребител, пребивававащ на територията на Европейския съюз, осъществявани от орган
за алтернативно решаване на потребителски спорове и завършващи с предлагане na
решение, налагане на решение или събиране на страните по спора с цел подпомагане
намирането на решение по взаимно съгласие.
(2) Орган за алтернативно решаване на потребителски спорове (орган за АРС) е
всеки орган, независимо от неговото наименование, който е установен, осъществява
постоянно дейност по алтернативно решаване на потребителски спорове е включен в
списъка по чл. 181p. La organización de la ARS puede ser una organización educativa o universitaria.
(3) Органът за АРС е установен, ако се администрира от:
физическо лице – на мястото, където осъществява дейност по алтернативно
решаване на потребителски спорове;
юридическо лице или сдружение на физически или юридически лица – на
мястото, където осъществяват дейност по алтернативно решаване на потребителски
спорове или където е тяхното седалище по устав;
орган на държавна власт или друга публична институция – на мястото, където е
тяхното седалище.
Чл. 181б. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) Разпоредбите на този раздел не се прилагат
за:
procedimientos previos a la reserva de la organización en una empresa física,
отговарящи или участващи в решаването на спорове, са наети или получават
възнаграждение изцяло от определен търговец;
Procedimientos de limpieza de motores de combustión interna, limpieza de
търговеца;
услуги от общ интерес, предоставяни от държавата о и от името на държавата,
които нямат икономически характер;
спорове между търговци;
Directos previos al uso de la máquina y a otras personas que se reservan en el medio.
тях;
образувани съдебни производства, в хода на които е започнало доброволно
уреждане на спора;
процедури, започнати от търговец срещу потребител;
здравни услуги, предоставяни от здравни специалисти на пациенти с оглед
оценка, поддържане или възстановяване на тяхното здравословно състояние,
включително предписването, изпълнението на медицински предписания и предоставянето
en productos farmacéuticos y médicos;
държавни висши училища или държавни училища след завършено средно
образование.
Чл. 181в. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) (1) Органът за АРС разглежда възникнали
национални спорове между потребители и търговци, свързани със задължения,
произтичащи от сключени, включително и онлайн, договори за продажба, или за
предоставяне на услуги, в това число за продажба на цифрово съдържание или
предоставянето му срещу заплащане.
(2) Органът за АРС разглежда и възникнали трансгранични спорове между
потребители и търговци във връзка със задължения, произтичащи от сключени договори
Para productos o aplicaciones en línea, cuando se implementen en la plataforma de navegación en línea
спорове съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 524/2013 на Европейския парламент
и на Съвета от 21 de mayo de 2013 г. относно онлайн решаване на потребителски спорове и за
изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 y Директива 2009/22/ЕО (Reglamento de ОРС за
потребители)(ОВ, L 165/1 del 18 de junio de 2013 г.), наричан по-нататък “Reglament (ЕС) №
524/2013”.
(3) Национален спор е всеки спор, възникнал във връзка с договор за продажба
или за предоставяне на услуги, при който в момента, когато потребителят поръчва стоките
или услугите, пребивава в същата държава – членка на Европейския съюз, в която е
установен търговецът.
(4) Трансграничен спор е всеки спор, възникнал във връзка с договор за продажба
или за предоставяне на услуги, при който в момента, когато потребителят поръчва стоките
или услугите, пребивава в държава – членка на Европейския съюз, различна от тази, в
която е установен търговецът.
(5) Търговец е установен, ако е:
физическо лице – на мястото, където осъществява дейността си;
дружество, друго юридическо лице или сдружение на физически или
юридически лица – на мястото, където се намира седалището, централното управление или
където осъществява дейността си, включително чрез клон, представителство или друга
estructura.
Чл. 181г. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) (1) Органът за АРС гарантира, че неговата
procedimiento de reserva alternativa en потребителски спорове (procedimiento de AРС) e
достъпна за потребителите и те могат да отнасят до него спор срещу търговец, установен
на територията на страната, когато спорът попада в обхвата на тази процедура.
(2) Органът за АРС разглежда спорове между потребители и търговци при
спазване на изискванията към процедурата за АРС and принципите на експертност,
независимост, безпристрастност, прозрачност, ефективност, справедливост, свобода и
законосъобразност.
(3) Органът за АРС трябва да:
има процедурни правила за работа, които отговарят на изискванията на този
раздел;
поддържа актуализирана интернет страница, която предоставя на страните
лесен достъп до информация относно процедурата за АРС and която позволява na
потребителите да подават жалби и необходимите към тях документи онлайн;
предоставя на страните по тяхно искане информацията по т. 2 años
процедурата за АРС на траен носител;
предоставя възможност на потребителя да подаде жалба на мястото, където е
установен, по пощенски път, по факс или друг начин (офлайн), когато е приложимо;
предоставя възможност за обмен на информация между страните чрез
електронни средства или, когато е приложимо, по пощенски път;
разглежда национални и трансграничнични спорове, попадащи в обхвата на чл. 2,
párrafo 1 del Reglamento (ЕС) № 524/2013;
(изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г.) гарантира, че при обработка на личните данни
спазва изискванията за тяхната защита.
(4) Органът за АРС изготвя процедурни правила за работа, с които определя
процедурата за АРС, както и окончателния акт, с който завършва – с предлагане на
решение, налагане на решение о събиране на страните по спора, с цел подпомагане
намирането на решение по взаимно съгласие.
(5) La organización de la APRS puede ayudar a la organización a través de la red social
търговец, когато в неговите процедурни правила за работа са предвидени някои от
следните основания:
потребителят не е опитал да разреши спора директно с търговеца;
спорът е незначителен или неоснователен;
спорът се разглежда или е бил разгледан от drog organ за АРС, о о органите на
досъдебното производство или от съда;
жалбата е с по-ниска или с по-висока стойност от предварително определен
долен и/или горен паричен праг;
потребителят не е подал жалба до органа за АРС в предварително определен
срок, който не може да бъде по-кратък от една година, считано от датата, на която
потребителят е изпратил жалбата си до търговеца;
разглеждането на спора ще затрудни сериозно работата на органа за АРС
поради фактическата му и правна сложност.
(6) Когато органът за АРС откаже да разгледа спор въз основа на някое от
основанията по ал. 5, предвидени в неговите процедурни правила за работа, той трябва да
мотивира отказа пред двете страни не по-късно от три седмици от получаване на жалбата.
(7) Основанията за отказ по ал. 5, antes de realizar el procedimiento de limpieza
на органа за АРС, не трябва да възпрепятстват достъпа на потребителя до процедура за
АРС, включително в случаите на трансграничнични спорове.
(8) Когато органът за АРС е определил в процедурните си правила за работа долен
и/или горен паричен праг, под и/или над чиято стойност не разглежда жалби на
потребители, определените прагове не трябва да възпрепятстват достъпа до процедура
за АРС.
Чл. 181д. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) (1) Физическите лица, които участват в
разглеждане на спорове в процедура за АРС, трябва да са независими, безпристрастни и
притежават необходимите експертни знания.
(2) Физическите лица по ал. 1:
трябва да притежават необходими знания у умения в областта на
извънсъдебното или съдебното решаване на потребителски спорове, както и общи
познания по право;
се назначават за достатъчно дълъг срок, за да се garantira независимостта на
техните действия и да не могат да бъдат освобождавани от длъжност без основателна
причина;
не moже да получават указания от страните по спора или от техните
представители;
получават възнаграждение, което не зависи от ресултата на процедурата за
АРС;
предоставят на органа за АРС без необосновано забавяне информация за всички
обстоятелства, които могат да засегнат или могат да бъдат възприети като засягащи
тяхната независимост и безпристрастност или които водят до конфликт на интереси с
някоя от страните по спора, който решават.
(3) Физическите лица по ал. 1 са длъжни да предоставят информацията по ал. 2, т.
5 días después del proceso de compra de APS con una llave de un órgano
за АРС е едноличен.
(4) Заа гарантиране независимостта и безпристрастността на физическите лица, за
които е налице обстоятелство по ал. 2, т. 5, органът за АРС е длъжен да включи в
Proceda a seguir el procedimiento de limpieza o de limpieza:
физическото лице се заменя от друго физическо лице, което да проведе
процедурата за АРС;
La física es una cuestión de seguridad en el proceso de AРС y при.
възможност предлага на страните да отнесат спора към друг копетентен орган за АРС;
El dispositivo físico está diseñado para ser utilizado en el proceso de APRS, según una página
по спора не са възразили, след като са били уведомени за обстоятелствата и за правото
си на възражение.
(5) Когато органът за АРС е едноличен, се прилагат само ал. 4, т. 2 y 3.
(6) Когато органът за АРС е колегиален, броят на физическите лица,
представляващи интересите на потребителите и на търговците, трябва да е равен.
(7) Физическите лица, участващи в състава на колегиален орган за АРС, получават
възнаграждение от страната, от която са наети и чито интереси представляват.
(8) Когато физическите лица са наети ли получават възнаграждение изцяло от
organización profesional o profesional de la industria de la construcción, con una gran cantidad de personas –
страна по спор, съответната организация или сдружение на търговци трябва да разполага
с отделен бюджет, който е предназначен за участието на физическите лица в работата на
органа за АРС е достатъчен за изпълнението на техните задачи.
(9) Разпоредбата на ал. 8 не се прилага в случаите, когато физическите лица
участват в колегиален орган за АРС, съставен от равен брой представители na
organización profesional o profesional de la industria, de la vida o de la vida
получават възнаграждение, и представители на сдружения на потребителите.
Чл. 181е. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) Органът за АРС е длъжен да спазва
información sobre publicaciones, publicaciones en Internet y publicaciones previas en
траен носител при поискване или чрез други подходящи средства публичен достъп до ясна
Y algunas otras informaciones:
данните за контакт, включително пощенски адрес и адрес на електронна поща;
признаването му за орган за АРС от чистъра на икономиката и включването в
списъка по чл. 181п;
физическите лица, които ръководят или участват в процедурата за АРС, начина
и срока на тяхното назначаване;
членството в мрежи от органи за АРС, улесняващи трансграничното решаване na
спорове, когато е приложимо;
споровете, които е компетентен да разглежда, включително паричните прагове,
ako такива са предвидени в процедурните правила за работа;
процедурните правила за работа, окончателния акт, с който завършва
Procedimiento de AРС y actualización de la actividad deportiva
съгласно чл. 181г, ал. 5;
езиците, на които могат да бъдат подавани жалби до органа за АРС and на които
се провежда процедурата;
източниците на право, които може да ползва за решаването на спора (като
правни норми, кодекси за поведение, принципи за справедливост, безпристрастност);
изискванията, които страните трябва да изпълнят, преди спорът да бъде
разгледан, ако има такива, включително изискването потребителят да е опитал да
разреши спора директно с търговеца;
наличието на възможност за страните да се оттеглят от процедурата за АРС;
разходите за страните по спора, ако има такива, включително правилата за
разпределяне на тези разходи в края на процедурата за АРС;
средната продължителност на процедурата за АРС;
правните последици от изхода на процедурата за АРС и когато е приложимо,
санкциите за неизпълнение на решение, което има задължителен характер за страните по
спора;
изпълнителната сила на решението, постигнато в рамките на процедурата за
АРС, ако има такава.
Чл. 181ж. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) (1) Органът за АРС изготвя годишен доклад
за дейността си по алтернативно решаване на потребителски спорове, който се публикува
на неговата интернет страница, предоставя се на траен носител при поискване или чрез
други подходящи средства, за да се осигури публичен достъп до него.
(2) Годишният доклад за дейността по ал. 1 включва следната информация по
отношение на националните и трансграничните спорове:
брой на получените жалби и предмета на споровете по тях;
системни или значителни проблеми, които възникват често и водят до спорове
между потребители и търговци; тази информация може да съдържа и препоръки за
предотвратяване или решаване на такива проблеми с цел повишаване на
Estándares profesionales sobre información y datos actualizados.
prácticas;

ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ

ПОБЪРЗАЙ! ВЗЕМИ 10% ОТСТЪПКА ЗА ТВОЯТА ПЪРВА ПОРЪЧКА!