ЗАКОН ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ

2008г., изм. ДВ. бр.43 от 29 Април 2008г., изм. ДВ. бр.69 от 5 август 2008г., изм. ДВ. бр.17 от 6 март 2009г.,
изм. ДВ. бр.35 от 12 май 2009г., изм. ДВ. бр.37 от 19 май 2009г., изм. ДВ. бр.42 от 5 юни 2009г., изм. ДВ.
бр.45 от 16 юни 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.89 от 10 Ноември 2009г., изм. ДВ.
бр.93 от 24 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.12 от 12 Февруари 2010г., изм. ДВ. бр.17 от 2 март 2010г., изм. ДВ.
бр.27 от 9 април 2010г., изм. ДВ. бр.97 от 10 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2011г., изм. и
доп. ДВ. бр.38 от 18 май 2012г., изм. ДВ. бр.44 от 12 юни 2012г., изм. ДВ. бр.82 от 26 Октомври 2012г., изм.
ДВ. бр.15 от 15 февруари 2013г., доп. ДВ. бр.27 от 15 март 2013г., доп. ДВ. бр.28 от 19 март 2013г., изм. ДВ.
бр.52 от 14 юни 2013г., изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г., изм. ДВ. бр.70 от 9 август 2013г., доп. ДВ. бр.11 от 7
Февруари 2014г., изм. ДВ. бр.53 от 27 юни 2014г., изм. ДВ. бр.61 от 25 Юли 2014г., изм. ДВ. бр.98 от 28
Ноември 2014г., изм. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015г., изм. ДВ. бр.23 от 27 март 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.24
от 31 март 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.29 от 21 април 2015г., изм. ДВ. бр.61 от 11 август 2015г., изм. ДВ. бр.79
от 13 октомври 2015г., изм. ДВ. бр.50 от 1 юли 2016г., изм. ДВ. бр.95 от 29 Ноември 2016г., изм. и доп. ДВ.
бр.97 от 6 Декември 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.103 от 27 Декември 2016г., изм. ДВ. бр.58 от 18 юли 2017г.,
изм. ДВ. бр.85 от 24 Октомври 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.101 от 19 Декември 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.7 от 19
Януари 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.21 от 9 март 2018г., доп. ДВ. бр.28 от 29 март 2018г., изм. ДВ. бр.77 от 18
Септември 2018г., доп. ДВ. бр.94 от 13 Ноември 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.17 от 26 Февруари 2019г., изм. и
доп. ДВ. бр.47 от 14 юни 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.74 от 20 септември 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.94 от 29
Ноември 2019г., изм. ДВ. бр.100 от 20 Декември 2019г., доп. ДВ. бр.28 от 24 март 2020г., изм. ДВ. бр.44 от 13
май 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.51 от 5 юни 2020г., доп. ДВ. бр.62 от 14 юли 2020г., изм. ДВ. бр.69 от 4 август
2020г., изм. ДВ. бр.101 от 27 Ноември 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.105 от 11 Декември 2020г., изм. и доп. ДВ.
бр.20 от 9 март 2021г.
Проект: 602-01-72/03.08.2006 г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с осъществяване
на електронни съобщения.
(2) Електронните съобщения се извършват чрез пренасяне, излъчване,
предаване или приемане на знаци, сигнали, писмен текст, изображения, звук или
съобщения от всекикъв вид чрез проводник, радиовълни, оптична или друга
електромагнитна среда.
Чл. 2. закон този не се прилага по отношение на съдържанието на пренасяните
електронни съобщения.
Чл. 3. Този закон не се прилага при извършване на електронни съобщения:

  1. (доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в
    сила от 01.11.2015 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) от Министерството на отбраната, от
    Министерството на вътрешните работи, от Държавна агенция “Национална сигурност”, от
    Националната служба за охрана, от Държавна агенция “Разузнаване” и от Държавна
    агенция “Технически операции”, както и по отношение на вътрешното разпределение на
    честотите и определянето на повиквателните знаци за техните служебни радиовръзки;
  2. (изм. – ДВ, бр. 89 от 2009 г., в сила от 10.11.2009 г.) от държавните органи и
    техните администрации във връзка с националната сигурност;
  3. (нова – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) от държавните органи и органите на местно ниво.
    самоуправление и техните администрации, държавните предприятия, центровете за
    спешна медицинска помощ, държавните и общинските лечебни заведения,
    стратегическите обекти от значение за националната сигурност и доброволците
    формиране по Закона за защита при бедствия в случаите, когато са включени към
    Националната система за осигуряване на единна комуникационна среда за
    взаимодействие между държавните структури на Република България при опасане на
    обществения ред, противодействие на престъпността и защита на населението при
    бедствия и аварии.
    Глава втора.
    ЦЕЛИ И ПРИНЦИПИ
    Чл. 4. (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) (1) Целите на този закон са:
  4. да се създават необходимите условия за развитие на конкуренцията при
    предоставяне на електронни отчетни мрежи и прилежащи съоръжения, включително
    ефективната конкуренция по отношение на инфраструктурата, както и при предоставяне
    на електронни съобщения и прилежащи услуги;
  5. да се създават необходимите условия за развитие на запознатостта и достъпа до
    мрежи с много голям капацитет, включително фиксирани, мобилни и безжични мрежи,
    както и тяхното използване от страна на всички граждани и стопански субекти;
  6. за подпомагане на развитието на вътрешния пазар, като се:
    а) отстраняват оставащите пречки и улесняват съгласуваните условия за
    инвестиции и предоставянето на електронни отчетни мрежи и услуги, прилежащи
    съоръжения и прилежащи услуги;
    б) създава общи правила и предвидими регулаторни подходи;
    в) Включете ефективното, ефикасното и координирано използване на
    радиочестотния спектър, отворените иновации, изграждането и развитието на
    общоевропейски мрежи, предоставянето, достъпността и оперативната съвместимост на
    общоевропейски услуги за информираност от край до край и осигуряване на комуникация,
    широка достъпност и използване на мрежи с много голям капацитет;
  7. да се защитават интересите на гражданите, като се:
    а) голяма сигурност, достъпност и използване на мрежи с много
    капацитет, включително фиксирани, мобилни и безжични мрежи, както и на електронни
    съобщителни услуги;
    б) осигурява възможност за максимални ползи по отношение на избора, цената и
    качествен въз основа на ефективна конкуренция;
    в) гарантира поддържането на сигурността на мрежите и услугите;
    ж) осигурява високо и общо ниво на защита на крайните потребители чрез
    необходимите правила, включително условия за предоставянето на ясна информация,
    чрез поставяне на изисквания за прозрачност на тарифите и на условията за ползване на
    обществените електронни съобщения и използване на приложения и услуги по
    техен избор;
    г) вземате предвид нуждите на специфични социални групи, по-конкретно на хората
    с увреждания, на възрастните хора и лицата със специфични социални изисквания,
    както и изборът и равният достъп за хората с увреждания.
    (2) Организирайте управлението и регулирането на електронните съобщения на предприятията
    всички обосновани мерки за постигане на целите по ал. 1 във всичко и в срокове,
    пропорционални на печалба цел, като:
  8. отчитат в максималната възможна степен на необходимост от технологична
    неутралност;
  9. особенот регулаторната предвидимост чрез:
    а) срокове осигуряване на последователен регулатор подходящ за подход
    преразглеждане, и
    б) сътрудничество между сега – държавите на низкия съюз, Органа на
    европейските регулатори в областта на електронните съобщения, Групата за политиката в
    областта на радиочестотния спектър и Европейската комисия;
  10. прилагат политики, посочени към специално на свободата на изразяване на
    мнение и свободата на информацията, културното и езиковото многообразие, както и на
    медийния плурализъм;
  11. гарантират, че при наличие на сходни обстоятелства няма дискриминация в
    третиране на доставчиците на електронни съобщения мрежи и услуги;
  12. особенот ефикасните инвестиции и иновации в нова и подобрена
    инфраструктура, включително като гарантират, че всяко задължение за предоставяне на
    достъп отчита по подходящ начин риск, поет от инвестиращите предприятия, и като
    позволяват използване на споразуменията за сътрудничество между инвеститорите и страните,
    търсещи достъп, за да диверсифицират инвестиционния риск, като същевременно се
    гарантиране на конкуренцията на пазара и зачитане на принципа за недопускане
    на дискриминация;
  13. отчитат надлежно разнообразието от условията, свързани с инфраструктурата,
    конкуренцията, обстоятелствата на крайните потребители и по-специално на потребителите
    във всички географски райони, включително местната инфраструктура, управлявана от
    физически лица с нестопанска цел;
  14. налагат предварителни регулаторни задължения само до степента, необходима
    за интерес осигуряване на ефективна и устойчива конкуренция в крайните потребители,
    и облекчават или отменят тези задължения веднага щом това условие е изпълнено.
    Чл. 4а. (Нов – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) При изпълнение на дейностите се свържете със
    стратегическо планиране и координиране на политиката в областта на радиочестотния
    спектър, държавните органи:
  15. сътрудничат със заплащане на органи на държавата – на ниски цени
    съюз, и с Европейската комисия при стратегическото планиране, координиране и
    хармонизиране на използването на радиочестотния спектър в съответствие с политиките
    на низкия съюз за създаването и функционирането на вътрешния пазар в сектора
    нате електронните съобщения, като се отчитат също и икономическите аспекти, аспектите,
    свързани с безопасността, здравето, обществения интерес, свободата на изразяване,
    културните, научните, социалните и техническите аспекти на политиките на ниски цени
    съюз, както и разнородните интереси на групите от ползватели на радиочестотния
    спектър с оглед на оптимизиране на помощта на радиочестотния спектър и
    избягването на вредните смущения;
  16. конкретна координация на подходящите в низкия съюз, свържете се с
    политиката за радиочестотния спектър, и ако е необходимо, хармонизирайте условията във
    връзка с разполагаемостта и ефикасното използване на радиочестотния спектър,
    необходими за създаването и функционирането на вътрешния пазар в сектора на
    електронни съобщения;
  17. сътрудничат със заплащане на органи на държавата – на ниски цени
    съюз, и Европейската комисия в рамките на Групата за политиката в областта на
    радиочестотния спектър и в случай на необходимост – с нисък парламент и със
    Съветът на ниския съюз, с оглед на подкрепата за стратегическото планиране и
    координиране на подхода на политиката в областта на радиочестотния спектър, като:
    а) разработват добри практики по въпроси, свързани с радиочестотния спектър;
    б) улесняват координацията с другите държави – държавите на низкия съюз, с
    оглед на прилагането на законодателството на правото на низкия съюз и действието за
    интериор на вътрешния пазар;
    в) координира подходящи за предоставянето на радиочестотен спектър,
    разрешават тяхното ползване и публикуват доклади или становища по въпроси, свързани
    често радиотния спектър.
    Чл. 5. (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) При прилагане на този закон на държавните органи
    спазва принципите на законоустановеност, безпристрастност, обективност,
    предвидимост, прозрачност, публичност, консултативност, равнопоставеност,
    пропорционалност, неутралност по отношение на мрежите и услугите и свързване на
    регулаторната намеса до минимално необходимото.
    Чл. 5а. (Нов – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) (1) Държавните органи прилагане на
    тяхното право не следва да ограничи достъпа на крайните потребители до или
    създаване от тях на услуги и приложения чрез електронни съобщения мрежи
    по начини, които водят до ограничаване на упражняването на правата или свободите,
    признати от Хартата на основните права на низкия съюз и принципите на правото на
    низък съюз.
    (2) Изключения от принципа, посочен в ал. 1, са допустими при спазване на
    изисквания:
  18. ограниченията се налагат само ако това е предвидено в закона и се зачита
    правата или свободите, признати от Хартата на основните права на низкия съюз,
    включително правото на ефективни правни средства за защита и справедлив процес;
  19. при налагането на тези ограничения се спазва принципът за презумпцията за
    невиновност и право на неприкосновеност на личния живот и се гарантира
    предварителна, справедлива и безпристрастна процедура, включително правото на
    изслушване на липсата на лице или лице, при зачитане на необходимостта от подходящи
    условия и процедурни правила в надлежно обосновани спешни случаи в съответствие с
    Хартата на основните права на низкия съюз.
    Глава трета.
    ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ
    Раздел I.
    Общи разпоредби
    Чл. 6. (Изм. – ДВ, бр. 89 от 2009 г., в сила от 10.11.2009 г.) Държавното управление
    на електронните съобщения се извършва от Министерския съвет, от Съвета по
    националния често радиотен спектър и от министъра на транспорта, информационните
    технологии и съобщенията.
    Чл. 7. (1) (Изм. – ДВ, бр. 89 от 2009 г., в сила от 10.11.2009 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2009 г.
    2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) Министерският съвет по предложение на министъра на
    транспорта, информационните технологии и съобщенията на приема политиката в областта на
    електронните съобщения и я обнародва в “Държавен вестник”.
    (2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) Проектът по ал. 1 се
    предоставяне за обществено обсъждане по реда на чл. 18.
    (3) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.)
    Политиката в областта на електронните съобщения се актуализира при следване на
    Съществени изменения в правото на ниски съюз в тази област, както и при
    необходимост, възникнала от промени в обществените отношения, свързани с
    извършване на електронни съобщения.
    Чл. 8. (1) Министерският съвет по предложение на Съвета по националния
    радиочестотен спектър приема политика по планиране и разпределение на
    радиочестотния спектър и я обнародва в “Държавен вестник”.
    (2) Министерският съвет по предложение на Съвета по националния
    радиочестотен спектър приема Национален план за разпределение на радиочестотния
    спектър и го обнародва в “Държавен вестник”.
    (3) (Отм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.)
    Раздел II.
    Съвет по националния радиочестотен спектър
    Чл. 9. (1) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Съветът по националния радиочестотен
    спектър, наричан по-нататък “съвета”, е консултативен и координиращ орган към
    Министерския съвет, който изготвя и предлага за приемане от Министерския съвет
    държавна политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър и
    извършване на провеждането ì.
    (2) Проектът на държавна политика по ал. 1 се предоставя за обществено
    обсъждане по чл. 18.
    Чл. 10. (1) (Доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. – ДВ, бр. 17 от 2007 г.
    2009 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. – ДВ, бр. 89 от 2009 г., в
    сила от 10.11.2009 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от
    01.11.2015 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) В съвета участват като представители на членовете
    на Министерството на икономиката, Министерството на транспорта, информационните
    технологии и съобщенията, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните
    работи, Държавна агенция “Национална сигурност”, Комисията за регулиране на
    съобщенията, Националната служба за охрана, Държавна агенция “Разузнаване” и
    Държавна агенция “Технически операции”.
    (2) (Изм. – ДВ, бр. 89 от 2009 г., в сила от 10.11.2009 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.)
    председателят на съвета е министърът на транспорта, информационните технологии и
    съобщенията или правомощено от него лице. Държавните органи и служби по ал. 1
    определят своите представители и осигуряват участието им в работата на съвета.
    Председателят на съвета определя служител на Министерството на транспорта,
    информационните технологии и съобщенията за организационен секретар на съвета.
    (3) Министерският съвет приема правилник за дейността на съвета по
    предложение на своя председател.
    (4) (Изм. – ДВ, бр. 89 от 2009 г., в сила от 10.11.2009 г.) Административното
    обслужването на съвета се извършва от администрацията на Министерството на
    транспорта, информационните технологии и съобщенията.
    Чл. 11. (1) Съветът изготвя проект на Национален план за разпределение на
    радиочестотния спектър.
    (2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) Планът по ал. 1 се
    изготвя и актуализира в съответствие с политиката на ниския съюз, документите на
    международни организации, както и по предложения на заинтересованите ведомства и
    служби с цел хармонизирано и ефективно използване на радиочестотния спектър.
    (3) С плана по ал. 1 радиочестотният спектър се разпределя на радиочестоти,
    радиочестотни ленти и радиослужби за граждански нужди, за нуждите на държавните
    органи и служби по чл. 3, свързани с националната сигурност и за съвместно ползване
    между тях.
    (4) Разпределението на радиочестотния спектър на радиочестоти, радиочестотни
    ленти и радиослужби се извършва в съответствие с принципите на разпределението и
    Използването на радиочестотния спектър в низкия съюз и от Международния съюз по
    далекосъобщения.
    (5) Конкретното разпределение на радиочестотите и радиочестотните ленти,
    предвидени за граждански нужди или за съвместно ползване за граждански нужди и за
    нуждите на държавните органи и службите по чл. 3, свързан с националната сигурност, се
    извършва след провеждане на обществено обсъждане по чл. 18, в частта за граждани
    нуждите.
    (6) (Изм. – ДВ, бр. 89 от 2009 г., в сила от 10.11.2009 г.) В 7-дневен срок от изтичане
    на срока за обществено обсъждане министърът на транспорта, информационните
    технологиите и съобщенията изпращат обсъждания проект и поданите становища на
    Съвета по националния радиочестотен спектър. Съветът проучва становищата и
    публикува на страницата в интернет на Министерството на транспорта, информационните
    технологии и съобщенията постъпилите становища, както и мотивите за неприетите и
    приемете предложенията. След това прегледаният съвет предлага на
    Министерският съвет да приеме решение.
    (7) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2009 г.) Съветът разглежда и решава въпроси, свързани с
    електромагнитната съвместимост, и при несъгласие между членовете му въпросите се
    отнасят до Министерския съвет, който взема решение.
    Чл. 12. Държавните органи и служби по чл. 10, ал. 1 взаимодействат помежду си за
    извършване на дейността на съвета в съответствие с правилника по чл. 10, ал. 3.
    Чл. 13. (1) (Доп. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Съветът след съгласуване със
    заинтересованите държавни органи и служби приемат решение за ползване за
    краткосрочни събития на конкретни радиочестоти и радиочестотни ленти от
    радиооборудване с всички технически параметри, срок и място за ползване им на
    територията на Република България от чужди държави на основата на взаимност, както и
    от международни организации, когато това произтича от поетите от Република България
    международни задължения.
    (2) (Доп. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Исканията по ал. 1 за ползване на честоти и
    радиочестотни ленти от посолствата на чужди държави и/или от представителствата на
    международни организации се подават до съвета, който се произнася по исканията в срок
    до един месец от получаването им.
    (3) (Нова – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Съветът приема решение за ползване на
    радиочестоти и радиочестотни ленти от радиочестотния спектър, определен за
    национална сигурност, за радиооборудване на чужди съседни държави за целите на
    трансграничния контрол и сътрудничеството на основата на взаимност, когато това
    произтича от поети от Република България международни задължения.
    (4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Извън случаите по ал. 1 и 3, когато
    е необходимо издаване на разрешение за ползване на радиочестотен спектър за
    извършване на електронни съобщения по реда на този закон, посолствата на чужди
    Държавите или представителствата на международните организации подават заявление за
    Използване на радиочестотен спектър до Комисията за регулиране на съобщенията, която:
  20. издава съответното разрешение;
  21. събира определените такси, освен ако в международен акт е предвидено друго.
    Чл. 14. (Доп. – ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) Министърът на
    отбраната или оправомощено от него длъжностно лице разрешава ползването на
    радиочестоти и радиочестотни ленти от сега – държавите на НАТО, при провеждане на
    съвместни учения и операции на територията на Република България в съответствие с
    разпределението на радиочестотите и радиочестотните ленти за нуждите на
    Министерството на отбраната в Националния план за разпределение на радиочестотния
    спектър.
    Раздел III.
    Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията (Загл. изм. –
    ДВ, бр. 89 от 2009 г., в сила от 10.11.2009 г.)
    Чл. 15. (Изм. – ДВ, бр. 89 от 2009 г., в сила от 10.11.2009 г.) Министърът на
    транспорта, информационните технологии и съобщенията е специализиран орган на
    изпълнителната власт, която провежда държавната политика в областта на електронните
    и в областта на информационното общество.
    Чл. 16. (Изм. – ДВ, бр. 89 от 2009 г., в сила от 10.11.2009 г.) Министърът на
    транспорта, информационните технологии и съобщенията:
  22. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) изготвя и внася за приемане
    от Министерския съвет политики, стратегии, планове и програми в областта на
    електронните съобщения и в областта на информационното общество;
  23. изготвя и издава или внася за приемане от Министерския съвет подзаконови
    нормативни актове, свързани с извършването на тяхното правомощие, предвидени в
    този закон;
  24. създава условия за осигуряване на свобода и поверителност на
    съобщенията;
  25. представлява Република България в международните организации в областта на
    електронните съобщения и информационното общество;
  26. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) подпомагането и
    разработването на стандартни и стандартизирани документи, свързани с електронните
    съобщения и информационното общество;
  27. предоставяне на ангажиментите на Република България в областта
    на управлението на електронните съобщения и информационното общество, свържете се с
    членството ì в низкия съюз и в международните организации;
  28. (нова – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.)
    участва в изготвянето и координирането на политиката на низкия съюз в областта
    на ограничените ресурси във връзка с тяхното осигуряване и ефикасно използване,
    необходими за създаването и функционирането на вътрешния пазар на низкия съюз
    в сектора на електронните съобщения и осигуряването на оперативна съвместимост на
    услугите;
  29. (предишна т. 7 – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) участва в работата
    на международните организации по стандартизация и в техническите комитети по
    стандартизация в Република България, имащи отношение към електронните съобщения и
    информационното общество;
  30. (предишна т. 8 – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2011 г.
    2021 г.) извършва международно координиране и регистриране на радиочестоти и
    радиочестотни ленти, както и на радиооборудването, които ги използват, за
    радиослужби въздушна подвижна, въздушна подвижна-спътникова, въздушна
    радионавигация, въздушна радионавигация-спътникова, морска подвижна, морска
    подвижна-спътникова, морска радионавигация и морска радионавигация-спътникова;
  31. (предишна т. 9 – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г., доп. – ДВ, бр. 20
    от 2021 г.) извършва международно координиране и регистриране за всички
    радиослужби на радиочестоти и радиочестотни ленти, както и на техническите
    характеристики на радиооборудването, които ги използвате, за нуждите на националната
    сигурност, след съгласуване със заинтересования държавен орган или служба по чл. 3, т.
    1;
  32. (предишна т. 10 – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) съгласува и/или
    утвърждава инвестиционни програми и проекти в съответствие с приоритетите в областта
    на информационното общество и съобщенията;
  33. (предишна т. 11 – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) изпълнява
    междуведомствена координация при подготовката и внасянето на проектите на
    нормативни актове на Министерския съвет в областта на електронните съобщения и
    информационното общество.
    Чл. 17. (1) (Изм. – ДВ, бр. 89 от 2009 г., в сила от 10.11.2009 г., изм. – ДВ, бр. 50 от 2009 г.
    2016 г., в сила от 01.07.2016 г.) Председателят на Държавна агенция “Електронно
    управление”:
  34. (доп. – ДВ, бр. 21 от 2018 г., в сила от 09.03.2018 г.) създава, експлоатира,
    поддържа и развива електронна съобщителна мрежа и физическа инфраструктура за
    разполагането ì и пунктове за управление във връзка с националната сигурност, които се
    обслужват от персонал, заемащ специфични длъжности;
  35. (изм. – ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в
    сила от 29.11.2019 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) осигуряване на електронни съобщения за
    управление при бедствия по смисъла на Закона за защита при бедствия, при обявяване на
    военно положение, положение на война или извънредно положение по смисъла на Закона
    за отбраната и въоръжените сили на Република България, както и при обявяване на
    извънредно положение по смисъла на Закона за противодействие на тероризма;
  36. (нова – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) използва и развива мрежата
    по т. 1 за нуждите на държавното управление.
    (2) (Изм. – ДВ, бр. 89 от 2009 г., в сила от 10.11.2009 г., отм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г.,
    в сила от 29.12.2011 г.)
    Чл. 18. (1) (Изм. – ДВ, бр. 89 от 2009 г., в сила от 10.11.2009 г., изм. и доп. – ДВ, бр.
    20 от 2021 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията
    преди издаване или внасяне в Министерския съвет на подзаконовите актове, предвидени
    в този закон публикува съобщение за изготвен проект, текста на проекта, мотивите и
    предварителната оценка на въздействието на страницата на Министерството на
    транспорта, информационните технологии и съобщенията в интернет и на Портала за
    обществени консултации.
    (2) В съобщението по ал. 1 се посочва мястото, откъдето заинтересованите лица
    може да получи проектите, и срок, не по-кратък от 30 дни, в който може да представи
    писмени становища по тях.
    (3) (Изм. – ДВ, бр. 89 от 2009 г., в сила от 10.11.2009 г.) Министърът на транспорта,
    информационните технологии и съобщенията проучва становищата и отразява приемите
    предложения.
    (4) (Изм. – ДВ, бр. 89 от 2009 г., в сила от 10.11.2009 г.) Процедурата за обществено
    обсъждане включва с публикуване на страницата на Министерството на транспорта,
    информационните технологии и съобщенията в интернет на постъпилите становища,
    приемете предложенията, местата и текстовете, чрез които са отразени приемите
    предложения, и мотивите за неприетите.
    Чл. 19. (Изм. – ДВ, бр. 89 от 2009 г., в сила от 10.11.2009 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2009 г.
    2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) (1) За сметката на постъпили по този закон, по Закона за
    пощенските услуги, по Закона за електронния документ електронни и удостоверителни
    услуги и по Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура
    приходи от такси, глоби и имуществени санкции по бюджета на Комисията за регулиране
    на съобщенията се предвижда трансфер за подпомагане на дейности и проекти на
    Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
    (2) Трансферът по ал. 1 се предвижда до размера на превишението на приходите
    по ал. 1 над предвидените разходи по бюджета на Комисията за регулиране на
    съобщенията.
    (3) (Нова – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Конкретният размер на трансфера по ал. 1 се
    определя със закона за държавния бюджет на Република България за разходите
    година и се извършва на четири равни вноски до края на всяко тримесечие.
    Чл. 20. (1) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2009 г.) Средствата по чл. 19 се разходват за:
  37. проекти за подпомагане на развитието на информационното общество,
    електронните съобщения и пощенските услуги;
  38. изграждане на единно национално и европейско информационно пространство –
    разнообразни, сигурни и съвместими широколентови услуги;
  39. подпомагане на изследователската и развойната дейност в областта на
    информационното общество, електронните съобщения и пощенските услуги;
  40. подпомагане внедряването на информационните технологии в малките и
    средните предприятия;
  41. подпомагане на развитието на образованието и професионалното обучение в
    областта на информационните технологии;
  42. проекти, предоставящи достъпни електронни съобщения;
  43. проучвания и маркетингови дейности в областта на информационното общество,
    на информационните технологии, на електронните съобщения и на пощенските услуги;
  44. участие в европейски проекти, програми и други инициативи;
  45. (доп. – ДВ, бр. 21 от 2018 г., в сила от 09.03.2018 г.) проекти, свързани с
    изграждане и модернизиране на електронни отчетни мрежи и физически
    за разполагането им и на пощенската инфраструктура;
  46. освобождаване на радиочестотен спектър за граждански нужди;
  47. проекти за подпомагане на държавното управление, свързани с
    информационните технологии, електронните съобщения и пощенските услуги;
  48. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) проекти, свързани с
    националната сигурност, след съгласуване с Министерството на вътрешните работи,
    Министерството на отбраната и с Държавна агенция “Национална сигурност”;
  49. дейности и участие в проекти, свързани с НАТО и други организации за
    колективна сигурност;
  50. (изм. – ДВ, бр. 17 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.,
    изм. – ДВ, бр. 89 от 2009 г., в сила от 10.11.2009 г., доп. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от
    25.12.2009 г.) проекти, свързани с управлението на страната при бедствия и аварии след
    съгласуване с Министерството на вътрешните работи.
    (2) Разходването на средствата за дейностите по ал. 1, с изключение на т. 10, 12 и
    13, се извършва при прилагане на принципите на състезателност, прозрачност и
    равнопоставеност.
    (3) При реализиране на проекти, свързани с националната сигурност, НАТО и
    други организации за колективна сигурност, се прилагат приложими към тях процедури.
    (4) (Изм. – ДВ, бр. 89 от 2009 г., в сила от 10.11.2009 г., отм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г.,
    в сила от 01.01.2020 г.)
    Глава четвърта.
    РЕГУЛИРАНЕ НА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ
    Раздел I.
    Комисия за регулиране на съобщенията
    Чл. 21. (1) Функции по регулиране и контрол при извършването на
    електронните съобщения се извършват от Комисията за регулиране на електронните съобщения,
    наричана по-нататък “комисията”.
    (2) Комисията е специализиран независим държавен орган. Комисията е
    юридическо лице със седалище София.
    (3) Комисията изпълнява законовите, подзаконовите нормативни актове и общите
    административни актове в областта на електронните съобщения, политиката в
    електронните съобщения, политиката по планиране и разпределение на радиочестотния
    спектър и политиката по пощенските услуги.
    (4) (Доп. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Комисията регулира и контролира изпълнението
    на електронните съобщения в съответствие с този закон и с правото на ниски цени
    съюз, определящо правомощията и задълженията на националните регулаторни или други
    компетентни органи в областта на електронните съобщения.
    (5) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2017 г.) Комисията регистрира и контролира дейността по
    предоставяне на електронни удостоверителни услуги по реда, определен в Регламент (ЕС)
    № 910/2014 на парламента и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно
    електронна идентификация и удостоверителни услуги при електронни транзакции на
    вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.),
    наричан по-нататък “Регламент (ЕС) № 910/2014”, и в Закона за електронния документ и
    електронни удостоверителни услуги.
    Чл. 22. (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2010 г., в сила от 09.04.2010 г.) (1) Комисията е
    колегиален орган, който се състои от петима членове, включително председател и
    заместник-председател.
    (2) Членовете на комисията с български граждани:
  51. (изм. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) с висше образование с минимална образователно-
    квалификационна степен “магистър”;
  52. с постоянен адрес на територията на страната;
  53. неосъждани на лишаване от свобода за престъпления от общ характер;
  54. (нова – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) с установена репутация и професионален статус не
    по-малко от 10 години, от които най-малко 5 години в областта на електронните
    съобщения, пощенските услуги, медиите, информационните технологии, правото или
    икономиката.
    (3) Председателят на комисията се определя и се освобождава по решение на
    Министерският съвет и се назначава със заповед на министър-председателя за срок 5
    години.
    (4) Заместник-председателят и двама от членовете на комисията се избират и се избират
    освобождават с решение на Народното събрание за срок 5 години.
    (5) Един от членовете на комисията се назначава и освобождава с указ на
    президента на републиката за срок 5 години.
    (6) (Нова – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Председателят, заместник-председателят и
    членовете на комисията се определят след провеждането на откритата и прозрачна
    процедура за подбор.
    (7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Броят на последователните пълни
    мандати по ал. 3, 4 и 5 няма повече от двама за всеки от членовете на комисията.
    (8) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Членовете на комисията имат всички
    право по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с
    правното им положение.
    Чл. 23. (1) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2017 г.) Членовете на комисията не могат да бъдат
    еднолични търговци, собственици, съдружници, акционери, управители, прокуристи,
    консултанти или членове на управителни или контролни органи на търговски дружества,
    държавни предприятия и юридически лица с нестопанска цел в областта на съобщенията
    и удостоверителни услуги по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 и Закона за
    електронни документи и електронни удостоверителни услуги.
    (2) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Членовете на комисията не могат да заемат друга
    платена дейност или да извършва друга платена дейност, освен при участие в
    международни проекти и програми, свързани с дейността на комисията, научна,
    преподавателска дейност или упражняване на имуществени авторски права,
    регламентирани в Закона за авторското право и сродните му права.
    Чл. 24. (1) Мандатът на члена на комисията се прекратява при смърт или от
    органи преди изтичането на мандата в следните случаи:
  55. по негово писмено искане в едномесечен срок от получаване на искането;
  56. при установяване на несъвместимост с изискванията на този закон;
  57. когато е осъден на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ
    характер;
  58. (изм. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) при невъзможност да изпълните задълженията си
    повече от шест последователни месеца;
  59. (нова – ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г.,
    изм. – ДВ, бр. 7 от 2018 г.) при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на
    интереси по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
    придобитото имущество.
    (2) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) Актът за предсрочно
    прекратяване на мандата на член на комисията се оповестява публично в деня на
    приемането му. Мотивите за предсрочно прекратяване на мандата могат да се публикуват
    по искане на страната.
    (3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) В едномесечен
    срок от датата на предсрочно прекратяване на мандата на члена на комисията
    компетентният орган съответно определя или избира и назначава нов член до
    приключване на съответния мандат.
    (4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) При изтичане на
    мандата на члена на комисията той продължава да изпълнява своето правомощие до
    влизане в сила на акта за определяне или избор и назначаване на нов член.
    Чл. 25. Възнагражденията на членовете на комисията се определят, както следва:
  60. на председателя – 90 на сто от основното възнаграждение на председателя на
    Народното събрание;
  61. на заместник-председателя – 95 на сто от основното възнаграждение на
    председателя на комисията;
  62. на останалите членове – 90 на сто от основното възнаграждение на
    председателя на комисията.
    Чл. 26. (1) (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от
    10.12.2010 г., изм. – ДВ, бр. 7 от 2018 г.) Всеки член на комисията е длъжен да декларира
    частен интерес по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
    придобитото имущество, което той има при приемане на конкретно решение, и да не
    участва в обсъждането и гласуването му.
    (2) (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Частен интерес е налице и винаги за лицата по ал.
    1, когато членовете на тези семейства, роднини по права линия без ограничения,
    роднини по съребрена линия до четвърта степен включително и роднини по сватовство до
    втора степен включително, както и икономически свързани с тях лица предоставят
    електронни съобщения мрежи и/или услуги.
    (3) (Отм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г.)
    (4) (Отм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г.)
    (5) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2017 г.) Една година след прекратяването или изтичането
    на мандата членовете на комисията не могат да бъдат собственици, акционери,
    съдружници, управители, прокуристи или членове на органите за управление или контрол,
    служители или консултанти на търговските дружества, предоставящи обществени
    електронни съобщителни мрежи и/или услуги, дават отчет по чл. 66, както и
    да получите разрешения съгласно този закон и/или разрешения и/или лицензи съгласно регламента
    (ЕС) № 910/2014 г. и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни документи
    услуги и по Закона за пощенските услуги.
    (6) Всяко заинтересовано лице може да търси от съда да отмени решения, приеми
    в нарушение на ал. 1.
    Чл. 27. (1) Председателят на комисията:
  63. представлява комисията или правомощава лица, които да я представляват;
  64. (доп. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) организира и ръководи дейността на комисията и
    нейната администрация;
  65. насрочва, предлага проект за дневен ред и ръководи заседанията на комисията;
  66. (изм. – ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.)
    упражнява функциите на органа по назначаването по отношение на държавните служители
    и на работодател по отношение на служителите, работници по трудово правоотношение в
    администрацията на комисията;
  67. (изм. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) организиране на планиране, изпълнението,
    приключването и отчитането на бюджета на комисията.
    (2) (Отм. – ДВ, бр. 17 от 2009 г., нова – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.)
    Дейностите по ал. 1, т. 4 и 5 се извършват по правилата, приемани с решение на комисията.
    Чл. 28. (1) (Доп. – ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Комисията в своята
    дейност се подпомага от администрацията, за която се прилага Законът за
    администрацията, колкото друго не е предвидено в този закон.
    (2) (Нова – ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Дейността на
    администрацията се извършва от държавните служители и от лицата, работещи по труда
    правоотношение. За служителите по трудово правоотношение се прилага чл. 107а от
    Кодекса на труда.
    (3) (Доп. – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г., отм., предишна ал. 2 – ДВ,
    бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Комисията по
    предложение на председателя и/или на неин член обсъжда и приема устройство
    правилник, определящ дейността, организацията на работата на комисията, числеността и
    структурата на нейната администрация, която се обнародва в “Държавен вестник”.
    (4) (Отм. – ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., нова – ДВ, бр. 20 от 2021 г.)
    Главният директор на главна дирекция в комисията може да бъде подпомаган от
    заместник главен директор.
    (5) (Отм. – ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.)
    (6) (Отм. – ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.)
    Раздел II.
    Правомощия
    Чл. 29. Комисията изпълнява своите правомощия, функции и задачи за постигане
    на целите по чл. 4 и в съответствие с принципите по чл. 5.
    Чл. 30. (1) (Предишен текст на чл. 30 – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Комисията има
    правомощията:
  68. определяне на пазари на електронни съобщения и/или услуги,
    подлежащи на регулиране по този закон;
  69. проучва, анализира и изготвя оценката на цената на конкуренцията на
    пазари на електронни съобщения и/или услуги;
  70. определя предприятия, които имат значително въздействие върху съответствия
    пазар;
  71. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) налага, продължава, изменя
    или отменя специфични задължения на предприятието, определение като предприятие със
    значително въздействие върху пазара, за постигане на целите на този закон;
  72. по изключване на налага обосновани и пропорционални временни специфични
    задължения в случаите, предвидени в този закон;
  73. (изм. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) налага, продължава, променя или отменя мерки и
    задължения във връзка с предоставянето на универсална услуга;
  74. (изм. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) изготвя, приема и актуализира регулаторна политика
    за ползване на номерни ресурси за извършване на електронни съобщения;
  75. изготвя и приема общи и нормативни административни актове, свързани с
    правомощията ì, в случаите, предвидени в този закон;
  76. (изм. – ДВ, бр. 17 от 2009 г.) изготвя, приема или предоставя за приемане от
    компетентните държавни органи подзаконовите нормативни актове в случаите,
    предвидени в този закон;
  77. (изм. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) издава, променя, изглежда, прехвърля, прекратява
    или премахване на разрешения за използване на ограничен ресурс;
  78. (нова – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) регистрира и заличава регистрация за ползване на
    радиочестотен спектър;
  79. (предишна т. 11, изм. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) издава и преустановява действието
    на временни разрешения за ползване на ограничен ресурс;
  80. (предишна т. 12, изм. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) издава, изменя, допълнение,
    прехвърля, прекратява или отнема разрешения за ползване на радиочестотен спектър от
    електронни съобщения за наземно аналогово радиоразпръскване на следното решение
    на Съвета за електронни медии;
  81. (предишна т. 13, изм. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) извършва изследване и предоставя
    информация на Съвета за електронни медии за технически параметри, необходими за
    наземно аналогово радиоразпръскване, за посочените от Съвета за електронни медии
    населено място, регион или за цялата територия на Република България, включително
    свободни радиочестоти, допустими мощности на излъчване, възможни точки на
    излъчване, както и друга необходима техническа информация;
  82. (предишна т. 14 – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) изготвя, приема и актуализира
    Националния номерационен план;
  83. (предишна т. 15, изм. и доп. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) предоставяне на право за
    ползване, резервиране и отнемане на номер ресурси;
  84. (нова – ДВ, бр. 17 от 2009 г., предишна т. 16, изм. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.)
    управление на ресурсите на националния номер;
  85. (предишна т. 16 – ДВ, бр. 17 от 2009 г., предишна т. 17, изм. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.
    г.) ​​съдействие за предоставянето на международни организации на номер ресурси
    зате електронни съобщения в Република България;
  86. (нова – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г., предишна т. 18, изм. – ДВ,
    бр. 20 от 2021 г.) съдейства при хармонизиране на определяне на номера или
    номер обхващани в рамките на низкия съюз за използване
    на вътрешния пазар и развитието на общоевропейските услуги;
  87. (предишна т. 17 – ДВ, бр. 17 от 2009 г., предишна т. 18 – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в
    сила от 29.12.2011 г., предишна т. 19 – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) представлява Република
    България в международните организации на регулаторните органи в областта на
    електронни съобщения;