изм. ДВ. бр.35 от 12 Май 2009г., изм. ДВ. бр.37 от 19 Май 2009г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г., изм. ДВ.
бр.45 от 16 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.89 от 10 Ноември 2009г., изм. ДВ.
бр.93 от 24 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.12 от 12 Февруари 2010г., изм. ДВ. бр.17 от 2 Март 2010г., изм. ДВ.
бр.27 от 9 Април 2010г., изм. ДВ. бр.97 от 10 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2011г., изм. и
доп. ДВ. бр.38 от 18 Май 2012г., изм. ДВ. бр.44 от 12 Юни 2012г., изм. ДВ. бр.82 от 26 Октомври 2012г., изм.
ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., доп. ДВ. бр.27 от 15 Март 2013г., доп. ДВ. бр.28 от 19 Март 2013г., изм. ДВ.
бр.52 от 14 Юни 2013г., изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г., изм. ДВ. бр.70 от 9 Август 2013г., доп. ДВ. бр.11 от 7
Февруари 2014г., изм. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г., изм. ДВ. бр.61 от 25 Юли 2014г., изм. ДВ. бр.98 от 28
Ноември 2014г., изм. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015г., изм. ДВ. бр.23 от 27 Март 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.24
от 31 Март 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.29 от 21 Април 2015г., изм. ДВ. бр.61 от 11 Август 2015г., изм. ДВ. бр.79
от 13 Октомври 2015г., изм. ДВ. бр.50 от 1 Юли 2016г., изм. ДВ. бр.95 от 29 Ноември 2016г., изм. и доп. ДВ.
бр.97 от 6 Декември 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.103 от 27 Декември 2016г., изм. ДВ. бр.58 от 18 Юли 2017г.,
изм. ДВ. бр.85 от 24 Октомври 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.101 от 19 Декември 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.7 от 19
Януари 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.21 от 9 Март 2018г., доп. ДВ. бр.28 от 29 Март 2018г., изм. ДВ. бр.77 от 18
Септември 2018г., доп. ДВ. бр.94 от 13 Ноември 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.17 от 26 Февруари 2019г., изм. и
доп. ДВ. бр.47 от 14 Юни 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.74 от 20 Септември 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.94 от 29
Ноември 2019г., изм. ДВ. бр.100 от 20 Декември 2019г., доп. ДВ. бр.28 от 24 Март 2020г., изм. ДВ. бр.44 от 13
Май 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.51 от 5 Юни 2020г., доп. ДВ. бр.62 от 14 Юли 2020г., изм. ДВ. бр.69 от 4 Август
2020г., изм. ДВ. бр.101 от 27 Ноември 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.105 от 11 Декември 2020г., изм. и доп. ДВ.
бр.20 от 9 Март 2021г.
Проект: 602-01-72/03.08.2006 г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с осъществяване
на електронни съобщения.
(2) Електронните съобщения се осъществяват чрез пренасяне, излъчване,
предаване или приемане на знаци, сигнали, писмен текст, изображения, звук или
съобщения от всякакъв вид чрез проводник, радиовълни, оптична или друга
електромагнитна среда.
Чл. 2. Този закон не се прилага по отношение на съдържанието на пренасяните
електронни съобщения.
Чл. 3. Този закон не се прилага при осъществяване на електронни съобщения:
- (доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в
сила от 01.11.2015 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) от Министерството на отбраната, от
Министерството на вътрешните работи, от Държавна агенция “Национална сигурност”, от
Националната служба за охрана, от Държавна агенция “Разузнаване” и от Държавна
агенция “Технически операции”, както и по отношение на вътрешното разпределение на
честотите и определянето на повиквателните знаци за техните служебни радиовръзки; - (изм. – ДВ, бр. 89 от 2009 г., в сила от 10.11.2009 г.) от държавните органи и
техните администрации във връзка с националната сигурност; - (нова – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) от държавните органи и органите на местно
самоуправление и техните администрации, държавните предприятия, центровете за
спешна медицинска помощ, държавните и общинските лечебни заведения,
стратегическите обекти от значение за националната сигурност и доброволните
формирования по Закона за защита при бедствия в случаите, когато са включени към
Националната система за осигуряване на единна комуникационна среда за
взаимодействие между държавните структури на Република България при опазване на
обществения ред, противодействие на престъпността и защита на населението при
бедствия и аварии.
Глава втора.
ЦЕЛИ И ПРИНЦИПИ
Чл. 4. (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) (1) Целите на този закон са: - да се създават необходимите условия за развитие на конкуренцията при
предоставяне на електронни съобщителни мрежи и прилежащи съоръжения, включително
ефективната конкуренция по отношение на инфраструктурата, както и при предоставяне
на електронни съобщителни услуги и прилежащи услуги; - да се създават необходимите условия за развитие на свързаността и достъпа до
мрежи с много голям капацитет, включително фиксирани, мобилни и безжични мрежи,
както и тяхното използване от страна на всички граждани и стопански субекти; - да се подпомага развитието на вътрешния пазар, като се:
а) отстраняват оставащите пречки и улесняват съгласуваните условия за
инвестиции и предоставянето на електронни съобщителни мрежи и услуги, прилежащи
съоръжения и прилежащи услуги;
б) създават общи правила и предвидими регулаторни подходи;
в) насърчават ефективното, ефикасното и координираното използване на
радиочестотния спектър, отворените иновации, изграждането и развитието на
общоевропейски мрежи, предоставянето, достъпността и оперативната съвместимост на
общоевропейски услуги и свързаността от край до край и се осигуряват свързаност,
широка достъпност и използване на мрежи с много голям капацитет; - да се защитават интересите на гражданите, като се:
а) осигурява свързаност, достъпност и използване на мрежи с много голям
капацитет, включително фиксирани, мобилни и безжични мрежи, както и на електронни
съобщителни услуги;
б) осигурява възможност за максимални ползи по отношение на избора, цената и
качеството въз основа на ефективна конкуренция;
в) гарантира поддържането на сигурността на мрежите и услугите;
г) осигурява високо и общо ниво на защита на крайните ползватели чрез
необходимите правила, включително условия за предоставянето на ясна информация,
чрез поставяне на изисквания за прозрачност на тарифите и на условията за ползване на
обществените електронни съобщителни услуги и използване на приложения и услуги по
техен избор;
д) вземат предвид нуждите на специфични социални групи, по-конкретно на хората
с увреждания, на възрастните хора и лицата със специфични социални потребности,
както и изборът и равният достъп за хората с увреждания.
(2) Органите по управление и регулиране на електронните съобщения предприемат
всички обосновани мерки за постигане на целите по ал. 1 в обем и в срокове,
пропорционални на съответната цел, като: - отчитат в максималната възможна степен необходимостта от технологична
неутралност; - насърчават регулаторната предвидимост чрез:
а) осигуряване на последователен регулаторен подход с подходящи срокове за
преразглеждане, и
б) сътрудничество между държавите – членки на Европейския съюз, Органа на
европейските регулатори в областта на електронните съобщения, Групата за политиката в
областта на радиочестотния спектър и Европейската комисия; - прилагат политики, насочени към насърчаване на свободата на изразяване на
мнение и свободата на информация, културното и езиковото многообразие, както и на
медийния плурализъм; - гарантират, че при наличие на сходни обстоятелства няма дискриминация в
третирането на доставчиците на електронни съобщителни мрежи и услуги; - насърчават ефикасните инвестиции и иновации в нова и подобрена
инфраструктура, включително като гарантират, че всяко задължение за предоставяне на
достъп отчита по подходящ начин риска, поет от инвестиращите предприятия, и като
позволяват различните споразумения за сътрудничество между инвеститорите и страните,
търсещи достъп, да диверсифицират инвестиционния риск, като същевременно се
гарантира запазване на конкуренцията на пазара и зачитане на принципа за недопускане
на дискриминация; - отчитат надлежно разнообразието от условия, свързани с инфраструктурата,
конкуренцията, обстоятелствата на крайните ползватели и по-специално на потребителите
в различните географски райони, включително местната инфраструктура, управлявана от
физически лица с нестопанска цел; - налагат предварителни регулаторни задължения само до степента, необходима
за осигуряване на ефективна и устойчива конкуренция в интерес на крайните ползватели,
и облекчават или отменят тези задължения веднага щом това условие е изпълнено.
Чл. 4а. (Нов – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) При изпълнение на дейностите, свързани със
стратегическо планиране и координиране на политиката в областта на радиочестотния
спектър, държавните органи: - сътрудничат със съответните органи на държавите – членки на Европейския
съюз, и с Европейската комисия при стратегическото планиране, координиране и
хармонизиране на използването на радиочестотния спектър в съответствие с политиките
на Европейския съюз за създаването и функционирането на вътрешния пазар в сектора
на електронните съобщения, като се отчитат също и икономическите аспекти, аспектите,
свързани с безопасността, здравето, обществения интерес, свободата на изразяване,
културните, научните, социалните и техническите аспекти на политиките на Европейския
съюз, както и разнородните интереси на групите от ползватели на радиочестотния
спектър с оглед на оптимизиране на използването на радиочестотния спектър и
избягването на вредните смущения; - насърчават координацията на подходите в Европейския съюз, свързани с
политиката за радиочестотния спектър, и ако е необходимо, хармонизираните условия във
връзка с разполагаемостта и ефикасното използване на радиочестотния спектър,
необходими за създаването и функционирането на вътрешния пазар в сектора на
електронните съобщения; - сътрудничат със съответните органи на държавите – членки на Европейския
съюз, и Европейската комисията в рамките на Групата за политиката в областта на
радиочестотния спектър и в случай на необходимост – с Европейския парламент и със
Съвета на Европейския съюз, с оглед на подкрепата за стратегическото планиране и
координирането на подхода на политиката в областта на радиочестотния спектър, като:
а) разработват добри практики по въпроси, свързани с радиочестотния спектър;
б) улесняват координацията с другите държави – членки на Европейския съюз, с
оглед на прилагането на разпоредби на правото на Европейския съюз и допринасят за
развитието на вътрешния пазар;
в) координират подходите за предоставянето на радиочестотен спектър,
разрешават неговото ползване и публикуват доклади или становища по въпроси, свързани
с радиочестотния спектър.
Чл. 5. (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) При прилагане на този закон държавните органи
спазват принципите на законоустановеност, безпристрастност, обективност,
предвидимост, прозрачност, публичност, консултативност, равнопоставеност,
пропорционалност, неутралност по отношение на мрежите и услугите и свеждане на
регулаторната намеса до минимално необходимото.
Чл. 5а. (Нов – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) (1) Държавните органи при упражняване на
своите правомощия не следва да ограничават достъпа на крайните ползватели до или
използването от тях на услуги и приложения посредством електронни съобщителни мрежи
по начини, които водят до ограничаване на упражняването на правата или свободите,
признати от Хартата на основните права на Европейския съюз и принципите на правото на
Европейския съюз.
(2) Изключения от принципа, посочен в ал. 1, са допустими при спазване на
следните изисквания: - ограниченията се налагат само ако това е предвидено в закон и се зачитат
правата или свободите, признати от Хартата на основните права на Европейския съюз,
включително правото на ефективни правни средства за защита и справедлив процес; - при налагане на тези ограничения се спазват принципът за презумпцията за
невиновност и правото на неприкосновеност на личния живот и се гарантира
предварителна, справедлива и безпристрастна процедура, включително правото на
изслушване на засегнатото лице или лица, при зачитане на необходимостта от подходящи
условия и процедурни правила в надлежно обосновани спешни случаи в съответствие с
Хартата на основните права на Европейския съюз.
Глава трета.
ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ
Раздел I.
Общи разпоредби
Чл. 6. (Изм. – ДВ, бр. 89 от 2009 г., в сила от 10.11.2009 г.) Държавното управление
на електронните съобщения се осъществява от Министерския съвет, от Съвета по
националния радиочестотен спектър и от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията.
Чл. 7. (1) (Изм. – ДВ, бр. 89 от 2009 г., в сила от 10.11.2009 г., изм. – ДВ, бр. 105 от
2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) Министерският съвет по предложение на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията приема политика в областта на
електронните съобщения и я обнародва в “Държавен вестник”.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) Проектът по ал. 1 се
предоставя за обществено обсъждане по реда на чл. 18.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.)
Политиката в областта на електронните съобщения се актуализира при настъпване на
съществени изменения в правото на Европейския съюз в тази област, както и при
необходимост, възникнала от промени в обществените отношения, свързани с
осъществяване на електронните съобщения.
Чл. 8. (1) Министерският съвет по предложение на Съвета по националния
радиочестотен спектър приема политика по планиране и разпределение на
радиочестотния спектър и я обнародва в “Държавен вестник”.
(2) Министерският съвет по предложение на Съвета по националния
радиочестотен спектър приема Национален план за разпределение на радиочестотния
спектър и го обнародва в “Държавен вестник”.
(3) (Отм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.)
Раздел II.
Съвет по националния радиочестотен спектър
Чл. 9. (1) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Съветът по националния радиочестотен
спектър, наричан по-нататък “съвета”, е консултативен и координиращ орган към
Министерския съвет, който изготвя и предлага за приемане от Министерския съвет
държавна политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър и
осъществява провеждането ѝ.
(2) Проектът на държавна политика по ал. 1 се предоставя за обществено
обсъждане по чл. 18.
Чл. 10. (1) (Доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. – ДВ, бр. 17 от
2009 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. – ДВ, бр. 89 от 2009 г., в
сила от 10.11.2009 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от
01.11.2015 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) В съвета участват като членове представители
на Министерството на икономиката, Министерството на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните
работи, Държавна агенция “Национална сигурност”, Комисията за регулиране на
съобщенията, Националната служба за охрана, Държавна агенция “Разузнаване” и
Държавна агенция “Технически операции”.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 89 от 2009 г., в сила от 10.11.2009 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.)
Председател на съвета е министърът на транспорта, информационните технологии и
съобщенията или оправомощено от него лице. Държавните органи и служби по ал. 1
определят своите представители и осигуряват участието им в работата на съвета.
Председателят на съвета определя служител на Министерството на транспорта,
информационните технологии и съобщенията за организационен секретар на съвета.
(3) Министерският съвет приема правилник за дейността на съвета по
предложение на неговия председател.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 89 от 2009 г., в сила от 10.11.2009 г.) Административното
обслужване на съвета се извършва от администрацията на Министерството на
транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Чл. 11. (1) Съветът изготвя проект на Национален план за разпределение на
радиочестотния спектър.
(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) Планът по ал. 1 се
изготвя и актуализира в съответствие с политиката на Европейския съюз, документите на
международните организации, както и по предложения на заинтересованите ведомства и
служби с цел хармонизирано и ефективно използване на радиочестотния спектър.
(3) С плана по ал. 1 радиочестотният спектър се разпределя на радиочестоти,
радиочестотни ленти и радиослужби за граждански нужди, за нуждите на държавните
органи и служби по чл. 3, свързани с националната сигурност, и за съвместно ползване
между тях.
(4) Разпределението на радиочестотния спектър на радиочестоти, радиочестотни
ленти и радиослужби се извършва в съответствие с принципите на разпределението и
ползването на радиочестотния спектър в Европейския съюз и от Международния съюз по
далекосъобщения.
(5) Конкретното разпределение на радиочестотите и радиочестотните ленти,
предвидени за граждански нужди или за съвместно ползване за граждански нужди и за
нуждите на държавните органи и служби по чл. 3, свързани с националната сигурност, се
извършва след провеждане на обществено обсъждане по чл. 18, в частта за граждански
нужди.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 89 от 2009 г., в сила от 10.11.2009 г.) В 7-дневен срок от изтичане
на срока за обществено обсъждане министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщенията изпраща обсъждания проект и подадените становища на
Съвета по националния радиочестотен спектър. Съветът проучва становищата и
публикува на страницата в интернет на Министерството на транспорта, информационните
технологии и съобщенията постъпилите становища, както и мотивите за неприетите и
приетите предложения. След проучване на становищата съветът предлага на
Министерския съвет да приеме решение.
(7) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2009 г.) Съветът разглежда и решава въпроси, свързани с
електромагнитната съвместимост, и при несъгласие между членовете му въпросите се
отнасят до Министерския съвет, който взема решение.
Чл. 12. Държавните органи и служби по чл. 10, ал. 1 взаимодействат помежду си за
осъществяване дейността на съвета в съответствие с правилника по чл. 10, ал. 3.
Чл. 13. (1) (Доп. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Съветът след съгласуване със
заинтересованите държавни органи и служби приема решение за ползване за
краткосрочни събития на конкретни радиочестоти и радиочестотни ленти от
радиосъоръжения с техните технически параметри, срок и място за ползването им на
територията на Република България от чужди държави на основата на взаимност, както и
от международни организации, когато това произтича от поетите от Република България
международни задължения.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Исканията по ал. 1 за ползване на радиочестоти и
радиочестотни ленти от посолствата на чужди държави и/или от представителствата на
международни организации се подават до съвета, който се произнася по исканията в срок
до един месец от получаването им.
(3) (Нова – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Съветът приема решение за ползване на
радиочестоти и радиочестотни ленти от радиочестотния спектър, определен за
национална сигурност, за радиосъоръжения на чужди съседни държави за целите на
трансграничния контрол и сътрудничество на основата на взаимност, когато това
произтича от поети от Република България международни задължения.
(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Извън случаите по ал. 1 и 3, когато
е необходимо издаване на разрешение за ползване на радиочестотен спектър за
осъществяване на електронни съобщения по реда на този закон, посолствата на чужди
държави или представителствата на международни организации подават заявление за
ползване на радиочестотен спектър до Комисията за регулиране на съобщенията, която: - издава съответното разрешение;
- събира определените такси, освен ако в международен акт е предвидено друго.
Чл. 14. (Доп. – ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) Министърът на
отбраната или оправомощено от него длъжностно лице разрешава ползването на
радиочестоти и радиочестотни ленти от държавите – членки на НАТО, при провеждане на
съвместни учения и операции на територията на Република България в съответствие с
разпределението на радиочестотите и радиочестотните ленти за нуждите на
Министерството на отбраната в Националния план за разпределение на радиочестотния
спектър.
Раздел III.
Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията (Загл. изм. –
ДВ, бр. 89 от 2009 г., в сила от 10.11.2009 г.)
Чл. 15. (Изм. – ДВ, бр. 89 от 2009 г., в сила от 10.11.2009 г.) Министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията е специализиран орган на
изпълнителната власт, който провежда държавната политика в областта на електронните
съобщения и в областта на информационното общество.
Чл. 16. (Изм. – ДВ, бр. 89 от 2009 г., в сила от 10.11.2009 г.) Министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията: - (изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) изготвя и внася за приемане
от Министерския съвет политики, стратегии, планове и програми в областта на
електронните съобщения и в областта на информационното общество; - изготвя и издава или внася за приемане от Министерския съвет подзаконови
нормативни актове, свързани с осъществяването на своите правомощия, предвидени в
този закон; - създава условия за осигуряване на свобода и конфиденциалност на
съобщенията; - представлява Република България в международните организации в областта на
електронните съобщения и информационното общество; - (изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) подпомага разработването и
въвеждането на стандарти и стандартизационни документи, свързани с електронните
съобщения и информационното общество; - осигурява изпълнението на ангажиментите на Република България в областта
на управлението на електронните съобщения и информационното общество, свързани с
членството ѝ в Европейския съюз и в международни организации; - (нова – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.)
участва в изготвянето и координирането на политиката на Европейския съюз в областта
на ограничените ресурси във връзка с тяхното осигуряване и ефикасно използване,
необходими за създаването и функционирането на вътрешния пазар на Европейския съюз
в сектора на електронните съобщения и осигуряването на оперативна съвместимост на
услугите; - (предишна т. 7 – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) участва в работата
на международните организации по стандартизация и в техническите комитети по
стандартизация в Република България, имащи отношение към електронните съобщения и
информационното общество; - (предишна т. 8 – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г., изм. – ДВ, бр. 20 от
2021 г.) осъществява международно координиране и регистриране на радиочестоти и
радиочестотни ленти, както и на радиосъоръженията, които ги използват, за
радиослужби въздушна подвижна, въздушна подвижна-спътникова, въздушна
радионавигация, въздушна радионавигация-спътникова, морска подвижна, морска
подвижна-спътникова, морска радионавигация и морска радионавигация-спътникова; - (предишна т. 9 – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г., доп. – ДВ, бр. 20
от 2021 г.) осъществява международно координиране и регистриране за всички
радиослужби на радиочестоти и радиочестотни ленти, както и на техническите
характеристики на радиосъоръженията, които ги използват, за нуждите на националната
сигурност, след съгласуване със заинтересования държавен орган или служба по чл. 3, т.
1; - (предишна т. 10 – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) съгласува и/или
утвърждава инвестиционни програми и проекти в съответствие с приоритетите в областта
на информационното общество и съобщенията; - (предишна т. 11 – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) осъществява
междуведомствена координация при подготовката и внасянето на проектите на
нормативни актове на Министерския съвет в областта на електронните съобщения и
информационното общество.
Чл. 17. (1) (Изм. – ДВ, бр. 89 от 2009 г., в сила от 10.11.2009 г., изм. – ДВ, бр. 50 от
2016 г., в сила от 01.07.2016 г.) Председателят на Държавна агенция “Електронно
управление”: - (доп. – ДВ, бр. 21 от 2018 г., в сила от 09.03.2018 г.) създава, експлоатира,
поддържа и развива електронна съобщителна мрежа и физическа инфраструктура за
разполагането ѝ и пунктове за управление във връзка с националната сигурност, които се
обслужват от персонал, заемащ специфични длъжности; - (изм. – ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в
сила от 29.11.2019 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) осигурява електронни съобщения за
управление при бедствия по смисъла на Закона за защита при бедствия, при обявяване на
военно положение, положение на война или извънредно положение по смисъла на Закона
за отбраната и въоръжените сили на Република България, както и при обявяване на
извънредно положение по смисъла на Закона за противодействие на тероризма; - (нова – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) използва и развива мрежата
по т. 1 за нуждите на държавното управление.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 89 от 2009 г., в сила от 10.11.2009 г., отм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г.,
в сила от 29.12.2011 г.)
Чл. 18. (1) (Изм. – ДВ, бр. 89 от 2009 г., в сила от 10.11.2009 г., изм. и доп. – ДВ, бр.
20 от 2021 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията
преди издаване или внасяне в Министерския съвет на подзаконовите актове, предвидени
в този закон, публикува съобщение за изготвения проект, текста на проекта, мотивите и
предварителната оценка на въздействието на страницата на Министерството на
транспорта, информационните технологии и съобщенията в интернет и на Портала за
обществени консултации.
(2) В съобщението по ал. 1 се посочва мястото, откъдето заинтересованите лица
могат да получат проектите, и срок, не по-кратък от 30 дни, в който могат да представят
писмени становища по тях.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 89 от 2009 г., в сила от 10.11.2009 г.) Министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията проучва становищата и отразява приетите
предложения.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 89 от 2009 г., в сила от 10.11.2009 г.) Процедурата за обществено
обсъждане приключва с публикуване на страницата на Министерството на транспорта,
информационните технологии и съобщенията в интернет на постъпилите становища,
приетите предложения, местата и текстовете, чрез които са отразени приетите
предложения, и мотивите за неприетите.
Чл. 19. (Изм. – ДВ, бр. 89 от 2009 г., в сила от 10.11.2009 г., изм. – ДВ, бр. 100 от
2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) (1) За сметка на постъпили по този закон, по Закона за
пощенските услуги, по Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги и по Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура
приходи от такси, глоби и имуществени санкции по бюджета на Комисията за регулиране
на съобщенията се предвижда трансфер за подпомагане на дейности и проекти на
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
(2) Трансферът по ал. 1 се предвижда до размера на превишението на приходите
по ал. 1 над предвидените разходи по бюджета на Комисията за регулиране на
съобщенията.
(3) (Нова – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Конкретният размер на трансфера по ал. 1 се
определя със закона за държавния бюджет на Република България за съответната
година и се извършва на четири равни вноски до края на всяко тримесечие.
Чл. 20. (1) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2009 г.) Средствата по чл. 19 се разходват за: - проекти за подпомагане развитието на информационното общество,
електронните съобщения и пощенските услуги; - изграждане на единно национално и европейско информационно пространство –
разнообразни, сигурни и съвместими широколентови услуги; - подпомагане на изследователската и развойната дейност в областта на
информационното общество, електронните съобщения и пощенските услуги; - подпомагане внедряването на информационните технологии в малките и
средните предприятия; - подпомагане развитието на образованието и професионалното обучение в
областта на информационните технологии; - проекти, осигуряващи достъпни електронни съобщителни услуги;
- проучвания и маркетингови дейности в областта на информационното общество,
на информационните технологии, на електронните съобщения и на пощенските услуги; - участие в европейски проекти, програми и други инициативи;
- (доп. – ДВ, бр. 21 от 2018 г., в сила от 09.03.2018 г.) проекти, свързани с
изграждане и модернизиране на електронни съобщителни мрежи и физическа
инфраструктура за разполагането им и на пощенската инфраструктура; - освобождаване на радиочестотен спектър за граждански нужди;
- проекти по подпомагане на държавното управление, свързани с
информационните технологии, електронните съобщения и пощенските услуги; - (изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) проекти, свързани с
националната сигурност, след съгласуване с Министерството на вътрешните работи,
Министерството на отбраната и с Държавна агенция “Национална сигурност”; - дейности и участие в проекти, свързани с НАТО и други организации за
колективна сигурност; - (изм. – ДВ, бр. 17 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.,
изм. – ДВ, бр. 89 от 2009 г., в сила от 10.11.2009 г., доп. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от
25.12.2009 г.) проекти, свързани с управлението на страната при бедствия и аварии след
съгласуване с Министерството на вътрешните работи.
(2) Разходването на средствата за дейностите по ал. 1, с изключение на т. 10, 12 и
13, се извършва при прилагане принципите на състезателност, прозрачност и
равнопоставеност.
(3) При реализиране на проектите, свързани с националната сигурност, НАТО и
други организации за колективна сигурност, се прилагат приложимите към тях процедури.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 89 от 2009 г., в сила от 10.11.2009 г., отм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г.,
в сила от 01.01.2020 г.)
Глава четвърта.
РЕГУЛИРАНЕ НА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ
Раздел I.
Комисия за регулиране на съобщенията
Чл. 21. (1) Функциите по регулиране и контрол при осъществяването на
електронните съобщения се извършват от Комисията за регулиране на съобщенията,
наричана по-нататък “комисията”.
(2) Комисията е специализиран независим държавен орган. Комисията е
юридическо лице със седалище София.
(3) Комисията изпълнява законовите, подзаконовите нормативни актове и общите
административни актове в областта на електронните съобщения, политиката в
електронните съобщения, политиката по планиране и разпределение на радиочестотния
спектър и политиката по пощенските услуги.
(4) (Доп. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Комисията регулира и контролира осъществяването
на електронните съобщения в съответствие с този закон и с правото на Европейския
съюз, определящо правомощия и задължения на националните регулаторни или други
компетентни органи в областта на електронните съобщения.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2017 г.) Комисията регистрира и контролира дейността по
предоставяне на електронни удостоверителни услуги по реда, определен в Регламент (ЕС)
№ 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно
електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на
вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.),
наричан по-нататък “Регламент (ЕС) № 910/2014”, и в Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги.
Чл. 22. (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2010 г., в сила от 09.04.2010 г.) (1) Комисията е
колегиален орган, който се състои от петима членове, включително председател и
заместник-председател.
(2) Членовете на комисията са български граждани: - (изм. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) с висше образование с минимална образователно-
квалификационна степен “магистър”; - с постоянен адрес на територията на страната;
- неосъждани на лишаване от свобода за престъпления от общ характер;
- (нова – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) с установена репутация и професионален стаж не
по-малко от 10 години, от които най-малко 5 години в областта на електронните
съобщения, пощенските услуги, медиите, информационните технологии, правото или
икономиката.
(3) Председателят на комисията се определя и се освобождава по решение на
Министерския съвет и се назначава със заповед на министър-председателя за срок 5
години.
(4) Заместник-председателят и двама от членовете на комисията се избират и се
освобождават с решение на Народното събрание за срок 5 години.
(5) Един от членовете на комисията се назначава и освобождава с указ на
президента на републиката за срок 5 години.
(6) (Нова – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Председателят, заместник-председателят и
членовете на комисията се определят след провеждането на открита и прозрачна
процедура за подбор.
(7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Броят на последователните пълни
мандати по ал. 3, 4 и 5 е не повече от два за всеки от членовете на комисията.
(8) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Членовете на комисията имат всички
права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с
правното им положение.
Чл. 23. (1) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2017 г.) Членовете на комисията не могат да бъдат
еднолични търговци, собственици, съдружници, акционери, управители, прокуристи,
консултанти или членове на управителни или контролни органи на търговски дружества,
държавни предприятия и юридически лица с нестопанска цел в областта на съобщенията
и удостоверителните услуги по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 и Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Членовете на комисията не могат да заемат друга
платена длъжност или да извършват друга платена дейност, освен при участие в
международни проекти и програми, свързани с дейността на комисията, научна,
преподавателска дейност или упражняване на имуществени авторски права,
регламентирани в Закона за авторското право и сродните му права.
Чл. 24. (1) Мандатът на член на комисията се прекратява при смърт или от
съответните органи преди изтичането на мандата в следните случаи: - по негово писмено искане в едномесечен срок от получаване на искането;
- при установяване на несъвместимост с изискванията на този закон;
- когато е осъден на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ
характер; - (изм. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) при невъзможност да изпълнява задълженията си
повече от шест последователни месеца; - (нова – ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г.,
изм. – ДВ, бр. 7 от 2018 г.) при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на
интереси по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество.
(2) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) Актът за предсрочно
прекратяване на мандата на член на комисията се оповестява публично в деня на
приемането му. Мотивите за предсрочно прекратяване на мандата могат да се публикуват
по искане на засегнатата страна.
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) В едномесечен
срок от датата на предсрочно прекратяване на мандата на член на комисията
компетентният орган съответно определя или избира и назначава нов член до
приключване на съответния мандат.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) При изтичане на
мандата на член на комисията той продължава да изпълнява своите правомощия до
влизане в сила на акта за определяне или избор и назначаване на нов член.
Чл. 25. Възнагражденията на членовете на комисията се определят, както следва: - на председателя – 90 на сто от основното възнаграждение на председателя на
Народното събрание; - на заместник-председателя – 95 на сто от основното възнаграждение на
председателя на комисията; - на останалите членове – 90 на сто от основното възнаграждение на
председателя на комисията.
Чл. 26. (1) (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от
10.12.2010 г., изм. – ДВ, бр. 7 от 2018 г.) Всеки член на комисията е длъжен да декларира
частен интерес по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество, който той има при приемане на конкретно решение, и да не
участва в обсъждането и гласуването му.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Частен интерес е налице и винаги за лицата по ал.
1, когато членовете на техните семейства, роднини по права линия без ограничения,
роднини по съребрена линия до четвърта степен включително и роднини по сватовство до
втора степен включително, както и икономически свързани с тях лица предоставят
електронни съобщителни мрежи и/или услуги.
(3) (Отм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г.)
(4) (Отм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г.)
(5) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2017 г.) Една година след прекратяването или изтичането
на мандата членовете на комисията не могат да бъдат собственици, акционери,
съдружници, управители, прокуристи или членове на органи на управление или контрол,
служители или консултанти на търговски дружества, предоставящи обществени
електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да подават уведомление по чл. 66, както и
да получават разрешения по този закон и/или разрешения и/или лицензии по Регламент
(ЕС) № 910/2014 и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги и по Закона за пощенските услуги.
(6) Всяко заинтересовано лице може да поиска от съда да отмени решения, приети
в нарушение на ал. 1.
Чл. 27. (1) Председателят на комисията: - представлява комисията или оправомощава лица, които да я представляват;
- (доп. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) организира и ръководи дейността на комисията и
нейната администрация; - насрочва, предлага проект за дневен ред и ръководи заседанията на комисията;
- (изм. – ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.)
упражнява функциите на орган по назначаването по отношение на държавните служители
и на работодател по отношение на служителите, работещи по трудово правоотношение в
администрацията на комисията; - (изм. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) организира планирането, изпълнението,
приключването и отчитането на бюджета на комисията.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 17 от 2009 г., нова – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.)
Дейностите по ал. 1, т. 4 и 5 се извършват по правила, приети с решение на комисията.
Чл. 28. (1) (Доп. – ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Комисията в своята
дейност се подпомага от администрация, за която се прилага Законът за
администрацията, доколкото друго не е предвидено в този закон.
(2) (Нова – ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Дейността на
администрацията се осъществява от държавни служители и от лица, работещи по трудово
правоотношение. За служителите по трудово правоотношение се прилага чл. 107а от
Кодекса на труда.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г., отм., предишна ал. 2 – ДВ,
бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Комисията по
предложение на председателя и/или на неин член обсъжда и приема устройствен
правилник, определящ дейността, организацията на работа на комисията, числеността и
структурата на нейната администрация, който се обнародва в “Държавен вестник”.
(4) (Отм. – ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., нова. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.)
Главният директор на главна дирекция в комисията може да бъде подпомаган от
заместник главен директор.
(5) (Отм. – ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.)
(6) (Отм. – ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.)
Раздел II.
Правомощия
Чл. 29. Комисията изпълнява своите правомощия, функции и задачи за постигане
на целите по чл. 4 и в съответствие с принципите по чл. 5.
Чл. 30. (1) (Предишен текст на чл. 30 – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Комисията има
следните правомощия: - определя съответните пазари на електронни съобщителни мрежи и/или услуги,
подлежащи на регулиране по този закон; - проучва, анализира и изготвя оценка относно нивото на конкуренция на
съответните пазари на електронни съобщителни мрежи и/или услуги; - определя предприятия, които имат значително въздействие върху съответния
пазар; - (изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) налага, продължава, изменя
или отменя специфични задължения на предприятията, определени като предприятия със
значително въздействие върху пазара, за постигане на целите на този закон; - по изключение налага обосновани и пропорционални временни специфични
задължения в случаите, предвидени в този закон; - (изм. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) налага, продължава, изменя или отменя мерки и
задължения във връзка с предоставянето на универсална услуга; - (изм. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) изготвя, приема и актуализира регулаторна политика
за ползването на номерационни ресурси за осъществяване на електронни съобщения; - изготвя и приема общи и нормативни административни актове, свързани с
правомощията ѝ, в случаите, предвидени в този закон; - (изм. – ДВ, бр. 17 от 2009 г.) изготвя, приема или предоставя за приемане от
компетентните държавни органи подзаконовите нормативни актове в случаите,
предвидени в този закон; - (изм. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) издава, изменя, допълва, прехвърля, прекратява
или отнема разрешения за ползване на ограничен ресурс; - (нова – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) регистрира и заличава регистрации за ползване на
радиочестотен спектър; - (предишна т. 11, изм. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) издава и преустановява действието
на временни разрешения за ползване на ограничен ресурс; - (предишна т. 12, изм. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) издава, изменя, допълва,
прехвърля, прекратява или отнема разрешения за ползване на радиочестотен спектър от
електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване след решение
на Съвета за електронни медии; - (предишна т. 13, изм. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) извършва проучване и предоставя
информация на Съвета за електронни медии за техническите параметри, необходими за
наземно аналогово радиоразпръскване, за посочени от Съвета за електронни медии
населено място, регион или за цялата територия на Република България, включително
свободни радиочестоти, допустими мощности на излъчване, възможни точки на
излъчване, както и друга необходима техническа информация; - (предишна т. 14 – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) изготвя, приема и актуализира
Националния номерационен план; - (предишна т. 15, изм. и доп. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) предоставя права за
ползване, резервира и отнема номерационни ресурси; - (нова – ДВ, бр. 17 от 2009 г., предишна т. 16, изм. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.)
контролира използването на националните номерационни ресурси; - (предишна т. 16 – ДВ, бр. 17 от 2009 г., предишна т. 17, изм. – ДВ, бр. 20 от 2021
г.) съдейства за предоставянето от международни организации на номерационни ресурси
за електронните съобщения в Република България; - (нова – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г., предишна т. 18, изм. – ДВ,
бр. 20 от 2021 г.) съдейства при хармонизирането на определени номера или
номерационни обхвати в рамките на Европейския съюз за насърчаване функционирането
на вътрешния пазар и развитието на общоевропейските услуги; - (предишна т. 17 – ДВ, бр. 17 от 2009 г., предишна т. 18 – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в
сила от 29.12.2011 г., предишна т. 19 – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) представлява Република
България в международните организации на регулаторните органи в областта на
електронните съобщения;
